Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 136гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode(2007)
Корекция
tanyaberb(2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

История

  1. —Добавяне

ГЛАВА IV
АРТИЛЕРИСТИТЕ ПОКАЗВАТ, ЧЕ С ТЯХ ШЕГА НЕ БИВА

Въстаниците наобиколиха Гаврош. Той ги предупреди, че барикадата е обградена от всички страни. Той се бе промъкнал с голяма мъка. След като даде всички сведения, Гаврош добави:

— Разрешавам ви да ги бъхтате, както им се полага.

Топчиите пак започнаха да пълнят оръдието. Снарядът бе насочен към пролуката на барикадата. Чу се ужасен трясък. Парчета картеч попаднаха сред въстаниците и убиха двама.

— Да попречим поне на втория удар — каза Анжолрас, прицели се в командира на оръдието и натисна спусъка. Артилеристът падна ничком върху оръдието и повече не помръдна.

Барикадата спечели няколко минути.

— Трябва да запушим пролуката с един дюшек — заповяда Анжолрас.

— Ранените лежат върху дюшеците — отвърна Комбфер.

До този миг Жан Валжан седеше на един крайпътен камък, безучастен към всичко. При думите на Анжолрас той се изправи.

Читателят навярно си спомня, че една бабичка беше запушила прозореца си с дюшек. Подпрян на прътите за простиране на дрехи, дюшекът висеше върху две въжета.

— Може ли някой да ми даде двуцевна карабина? — попита Жан Валжан.

Анжолрас му подаде своята. Жан Валжан се прицели. Едното въже бе мигом прерязано. Жан Валжан изстреля и втория куршум: дюшекът се плъзна между двата пръта и тупна на земята, само че извън барикадата.

— Ето ви дюшек, но кой ще го вземе? — завикаха въстаниците.

Докато оръдието кротуваше, войниците откриха огън срещу барикадата и беше много опасно да се излезе на улицата. Жан Валжан обаче се провря през пролуката под дъжда от куршуми, метна дюшека на гръб и се прибра в барикадата. Той сам го напъха в пролуката. Така го закрепи, че артилеристите да не могат да го видят.

После барикадата зачака артилерийския залп.

Той не закъсня. Топът избълва с рев заряда си, но предвиденият ефект бе постигнат.

— Гражданино — каза Анжолрас на Жан Валжан, — републиката ви благодари.

— Чак неприлично е — смееше се Легл — един нищо и никакъв дюшек да притежава такава сила! Слава на меката постеля, която притъпява действието на цял топ!