Виктор Юго
Клетниците (147)

ГЛАВА III
ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ УСЛОЖНЯВА

Развиделяваше се бързо, но нито един прозорец не се отваряше, нито една врата не се открехваше. Нито едно живо същество не се мяркаше по улица Шанврьори, но затова пък ухото долавяше странен шум, тайнствено придвижване.

Опасявайки се да не ги изненадат откъм улица Мондетур, Анжолрас заповяда да преградят изхода. Така барикадата беше почти непревземаема, но защитниците й бяха зазидани в нея.

— И крепост, но и капан — каза със смях Курфейрак.

Раздадоха на всеки по малко ракия. Командирът заповяда бойна готовност и всеки зае мястото си. Сухи щракания огласиха стената от павета: бойците пълнеха пушките си.

Впрочем те се държаха гордо и твърдо. Върховната жертва вдъхва смелост. Отчаянието е последното оръжие, което понякога води до победа.

Внезапно чуха обезпокоително трополене, което възвестяваше приближаването на зловеща военна машина: появи се оръдие.

— Огън! — заповяда Анжолрас.

Барикадата даде залп. Но когато димът се пръсна, въстаниците с ужас видяха, че никой от артилеристите не беше улучен. Те се готвеха за стрелба. Как барикадата щеше да издържи снаряда? Щеше ли той да я пробие?

Снарядът профуча, чу се гръм.

— Тук съм! — извика весел глас.

И ведно със снаряда, който се разби в барикадата, вътре в нея скочи Гаврош. Той предизвика по-голяма сензация, отколкото снаряда, който потъна сред разнородните отломки на строежа.