Виктор Юго
Клетниците (143)

ГЛАВА XLIII
ДОКАТО ТУСЕН И КОЗЕТ СПЯТ

Жан Валжан се прибра в къщи с писмото на Мариус. При силни вълнения човек не чете, а просто се нахвърля върху листа, спуска се към края, скача на началото, разбира само най-главното. Жан Валжан видя само тези думи в писмото на Мариус до Козет:

Умирам. Обичам те.

Вперил поглед в тези думи Жан Валжан беше обзет от лудо тържество. Пред очите му се разкриваше чудна възможност: смъртта на ненавистното същество. Човекът, който пречеше на щастието му, изчезваше от пътя му и то по своя воля. Без Жан Валжан да е сторил абсолютно нищо.

„Трябва просто да оставя нещата да се развиват сами. Този мъж няма да убегне от смъртта, щом е отишъл там. Дори ако още не е мъртъв, безспорно ще умре. Какво щастие!“

След като премисли всичко това, Жан Валжан помръкна.

После слезе и събуди портиера. Около един час след това той излезе в пълна униформа на национален гвардеец. Носеше на рамо заредена пушка и патрондаш с патрони.

Отправи се към халите.