Виктор Юго
Клетниците (130)

ГЛАВА XXX
ИГРАЧКА-ПЛАЧКА

Както знаем, Легл живееше най-вече у Жоли. Те бяха като близнаци —- деляха всичко помежду си. Сутринта на 5 юни отидоха да закусят в „Коринт“.

Посрещнаха ги Матлот и Жиблот. Кръчмата беше празна. Те си поръчаха стриди, сирене и шунка. Тъй като добре ги познаваше, Жиблот им донесе и една бутилка вино, без да й го поръчват.

Още не бяха посегнали към стридите и в заведението влезе Грантер.

Когато го видя, Жиблот донесе още две бутилки. Докато другите двама започнаха с яденето, той започна направо с пиенето.

— Видях челната колона на шествието. Чудесна гледка! — каза Легл. —- Колко е тихо тук! Кой би подозрял, че на две крачки всичко се е обърнало наопаки?

— По повод революцията — забеляза Жоли — по всичко личи, че Мариус е влюбен.

— Знае ли се в кого? — попита Легл.

— Любовните приключения на Мариус! — изсмя се Грантер. — Предварително ми е ясно всичко. Мариус е мъгла и сигурно е срещнал някое изпарение. Той е поет и е срещнал муза.

В този миг в заведението влезе дрипаво хлапе. Без да се колебае, то се обърна към Легл:

— Вие ли сте Легл?

— Точно така. Какво искаш от мене?

— Един висок рус младеж ме попита: „Знаеш ли леля Юшлу?“ и ме помоли да намеря, господин Легл и да му кажа от негово име: „ABC“. Някакъв номер ли ви погаждат? Той ми даде десет су.

Легл поиска назаем десет су от Жоли.

— Благодаря, господине. —- Как се казваш?

— Наве, приятелят на Гаврош.

— Седни да закусиш с нас.

— Не мога. Аз участвам в шествието и викам: „Долу правителството!“

Легл се замисли. „ABC“ беше парола и означаваше погребението на Ламарк.

— Високият рус младеж е навярно Анжолрас — забеляза Грантер.

— Ще отидем ли? — попита Легл.

— Вали — забеляза Жоли. — Аз се заклех да се хвърля в огъня, но не във водата. Ще хванем хрема.

— Аз оставам — заяви Грантер. — Предпочитам закуска пред катафалка.

— Ще изпуснем погребението, но ще участваме в метежа — заключи Легл.

— А! В метежа и аз съм с теб! — извика Жали.

— А на мене тази ваша революция ми е безразлична — каза Грантер. — Сегашният ни крал Луи Филип е все едно корона, пристегната с нощна шапчица. Скиптър, който завършва с чадър. А Анжолрас ме презира. Ако беше пратил Наве при мен, щях да го последвам. Толкова по-зле за него! Няма да отида на омразното му погребение!

Легл седеше замислен до отворения прозорец. Изведнъж той чу врява, бързи стъпки, викове: „На оръжие!“ и съгледа на улицата Анжолрас с пушка в ръка, Гаврош с пистолета му и другите, всеки въоръжен както може.

— Курфейрак! Курфейрак! — завика той. — Къде отивате?

— Ще строим барикада! — извика Курфейрак.

— Защо не тук? Мястото е удобно!

— Вярно, Орльо^[1] — отвърна Курфейрак. И множеството изпълни уличката.