Виктор Юго
Клетниците (127)

ГЛАВА XXVII
ДЕТЕТО СЕ УЧУДВА НА СТАРЕЦА

Междувременно на пазара Сен-Жан, където полицейският пост беше обезоръжен от въстаниците, Гаврош се присъедини към дружината, водена от Анжолрас, Курфейрак, Комбфер и Фьойи. Почти всички бяха въоръжени, кой с ловджийско чифте, кой с пушка на гвардеец или със стар мушкетон. Курфейрак размахваше гола сабя.

Без връзки, без шапки, задъхани, измокрени от дъжда, с искрящи очи, те стигнаха до кея.

— Накъде? — обърна се Гаврош към тях.

— Ела — каза Курфейрак.

Зад тях вървеше Баорел, който се чувствуваше като риба във вода по време на метеж. Беше си сложил червена жилетка и устата му сипеше гръм и мълния. Жилетката му уплаши един минувач, който завика, загубил ума и дума:

— Червените идат!

— Глупав страх, гражданино — скастри го Баорел. — Аз пък не треперя от аления мак, нито от Червената шапчица. Слушайте, гражданино, оставете рогатия добитък да се плаши от червеното!

После той съгледа някаква обява на стената — послание на архиепископа до „паството“ му и я разкъса.

— Паство! Вежливо название за стадо гъски!

Тази постъпка на Баорел спечели тутакси Гаврош.

— Баорел — забеляза Анжолрас, — не бива да се гърми нахалос нито с пушка, нито със сърцето.

— Кой както разбира, Анжолрас. Поповете ме дразнят.

Следваше ги шумно шествие — студенти, артисти, работници, всеки въоръжен кой с каквото намерил. Сред навалицата вървеше и един старец. Той нямаше оръжие, но гледаше да не изостава назад, макар че имаше занесен вид. Гаврош го забеляза.

— Квойтуй? — попита той Курфейрак.

— Един дядо.

Старецът беше господин Мабьоф.