Виктор Юго
Клетниците (122)

ГЛАВА XXII
НЯКОГАШНИТЕ СМУТОВЕ

Нищо по-изумително от първото кипване, Предвидено ли е било? Да. Подготвено? Не. Откъде започва? От уличните павета. Откъде пада? От облаците. Тук въстанието има характер на заговор. Там — непринуден изблик. Изпълнено с ужас начало, примесено със заплашителна веселост. Отначало само крясъци, магазините се затварят, сергиите опустяват. После единични изстрели, хората се разбягват. А след час двадесет и седем барикади изникваха като че ли изпод земята само в квартала при халите. Въстаниците разграбиха военната фабрика и няколко оръжейни магазина. За няколко минути хиляди ръце в тълпата се снабдиха с двуцевки пушки, саби и патрони.

Млад рус момък без връзка сновеше от барикада на барикада и разнасяше паролите. Друг разпределяше караулите. Кръчмите и портиерските помещения зад барикадите бяха превърнати в караулни постове. Тесните, криволичещи улички бяха избрани най-удачно.

Дружеството на Приятелите на народа беше поело ръководството на въстанието в квартала Сент-Антоан.

Във въздуха, се носеше невиждана необузданост. Издигайки мигновено барикади с едната ръка, въстанието бе завзело с другата почти всички караулни постове на- парижкия гарнизон. Не се бяха минали и три часа, а подобно съскащия пламък на запален фитил въстаниците нападнаха и завзеха Арсенала, кметството и кралския площад, целия квартал Mapе, водната кула и всички улици в съседство с халите. Една трета от Париж беше в ръцете им.

Въстанието беше превърнало центъра на града с лабиринта от улички в огромна непристъпна крепост.

Там беше огнището. Останалото бяха дребни схватки. Обстоятелството, че там още не се биеха, доказваше, че всичко щеше да се реши именно на това място.

Правителството, държащо цялата армия в ръцете си, се колебаеше. Скоро щеше да се стъмни и камбанарията на Сент-Mари биеше тревога. Тогавашният министър на войната, маршал Султ, който бе участвал в битката при Аустерлиц, наблюдаваше мрачно развоя на събитията.