Виктор Юго
Клетниците (112)

ГЛАВА XII
БЕЗОБЛАЧНО ЩАСТИЕ

Читателят е разбрал навярно, че след като позна през решетката обитателката на къщата на улица Плюме, Епонин най-напред отстрани злодеите от този дом, а после заведе там Мариус. След няколко дни, прекарани в захлас пред решетъчната ограда, Мариус се беше вмъкнал много лесно в градината: достатъчно беше да изкърти една пръчка от старата решетка, която се клатеше в ръждясалото си гнездо като старчески зъб. Мариус беше тънък и се провря лесно.

След първата вечер, когато свързаха навеки душите си, Мариус идваше всеки ден. През целия месец май всяка нощ в дивата занемарена градина, под уханните гъсти храсти две невинни същества, чисти и благородни, се държаха за ръце, гледаха се, разговаряха и живееха в дивно блаженство. Нищо повече не им трябваше. Разговорите им бяха съвсем невинни и често пъти наивни.

Козет казваше на Мариус:

— Знаеш ли? Аз се казвам Евфразия, но ми викат Козет.

— Да…, но и Козет не е лошо.

— Нима предпочиташ Козет пред Евфразия?

— Да!

— Тогава и аз го предпочитам. Наричай ме така.

Друг път тя го поглеждаше втренчено и възкликваше:

— Господине, вие сте прекрасен, хубав, находчив, сигурно по-начетен от мене, но по едно нещо аз безспорно ви превъзхождам: „Обичам те!“

Мариус беше на седмото небе.

Веднъж той каза на Козет:

— Представи си, по едно време мислех, че се казваш Юрсюл.

И двамата се смяха цялата вечер на това.

Мариус си представяше живота си с Козет просто така: да идва всяка вечер, да отмества старата услужлива пречка на решетката, да сядат двамата един до друг на пейката, да гледат звездния свод, да гали върха на пръстите на Козет и така до края на живота им. А през това време над главите им минаваха облаци.