Виктор Юго
Клетниците (106)

ГЛАВА VI
ВЪНШНА РАНА, ВЪТРЕШНО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Така техният живот постепенно се помрачаваше.

Останало им беше едно единствено развлечение: да занесат хляб на гладните и дрехи на студуващите. По време на тия посещения при сиромасите Жан Валжан и Козет, която обикновено го придружаваше, чувстваха, че се възражда някогашната им близост. Тъкмо в този период от живота си те посетиха бърлогата на Тенардие.

Сутринта след това паметно посещение Жан Валжан се появи пред нея с голяма силно възпалена рана, която приличаше на опасно изгаряне. Не особено убедително обясни произхода й. Цял месец го тресе и не можа да излезе от къщи. Не пожела да се посъветва с лекар.

Козет го превързваше сутрин и вечер с неземна доброта и изглеждаше така щастлива, че може да направи нещо за него, че Жан Валжан се почувствува обзет от предишната си радост. Опасенията му се разпръснаха. Той се любуваше на Козет и си повтаряше: „О, благословена рана! Благословено боледуване!“

Дойде пролетта. Градината беше така привлекателна през този сезон, че Жан Валжан каза на Козет:

— Ти престана да излизаш в градината. Иди се поразходи.

— Добре, татко.

И тя почна да се разхожда в градината пред къщата, най-често сама, защото Жан Валжан избягваше да се показва там.

Козет беше премного млада, за да не се поддаде на радостния април, на когото самата тя приличаше. Неусетно черните мисли отлетяха. Тя час по час избухваше в смях и пееше. Жан Валжан, светнал, не можеше да се нарадва на отново порозовялото й личице.

Когато раната му оздравя, той поднови самотните си разходки по здрач.

Заблуждава се онзи, който мисли, че може да се разхожда сам из безлюдните предградия на Париж, без да налети на някое приключение.