Виктор Юго
Клетниците (101)

ГЛАВА I
ДОБРЕ СКРОЕНО

Двете непосредствено свързани с юлската революция години са едни от най-своеобразните и най-поразителните моменти във френската история. Те са наситени с революционно величие.

Реставрацията представляваше един от тия мъчно поддаващи се на определение междинни периоди, които бележат краткия престой пред нов етап по пътя на някоя велика нация. Те измамват политиците, които се опитват да извлекат полза от тях. В началото нацията иска само да си отдъхне. До гуша й е дошло от велики събития, от велики държавници. Хората са смазани от умора и се нуждаят от почивка.

Кралският род, който се върна във Франция след сгромолясването на Наполеон, прояви съдбоносна лековерност, като си въобрази, че прави подаяние на народа с политическите права, отстъпени с хартата на Луи XVIII. Въобрази си, че има дълбоки корени, защото въплътяваше миналото. Той се заблуждаваше. Корените на Франция не бяха в Бурбоните, а в нацията. Франция можеше да мине и без Бурбоните и тя доказа това. Това, което те наричаха „свои отстъпки“, бяха „наши завоевания“, наше законно право. Когато се сметна силна и непоклатима, Реставрацията се изправи една прекрасна сутрин пред Франция и оспори суверенитета на нацията и свободата на гражданина.

Реставрацията падна.

Франция изпрати Бурбоните без капка съжаление. Юлската революция си спечели тутакси приятели и врагове в цял свят. В очите на деспотичните правителства, юлската революция имаше само една вина: макар и страшна, тя не прояви грубост.

Юлската революция е тържество на правото, величествено събитие! Когато правото тържествува, то няма нужда от насилие.

Революцията в 1830 година завърши бързо-бързо, но…заседна на плитчина и тогава настъпи часът на хитреците. Революцията спря посред път, но логиката не признава, половинчатости. Кой спря юлската революция? Буржоазията. Защо? Защото тя представлява задоволените интереси. В желанието си за спокойствие буржоазията спира движението на човешкия род. Недоволството на народа обаче кипеше. Назряваха страшни събития. Кръчмите в предградието Сент-Антоан се бяха превърнали в трибуни, където се обсъждаше управлението на страната. Обсъждаше се открито въпросът дали да се бият или да запазят спокойствие. Четяха се подривни брошури, ругаеха правителството. В задните помещения на кръчмите работници полагаха клетва, че ще излязат на улицата при първия сигнал за тревога и ще се сражават, дори ако врагът ги превъзхожда числено.

Хората се въоръжаваха тайно. Мнозина лееха в домовете си куршуми.

Революционната треска се усилваше. Всяко кътче на Франция беше засегнато. Дружеството на приятелите на народа се беше размножило и от него се бяха породили няколко други с по-умерени или по-крайни убеждения: дружеството за правата на човека, дружеството на действието. Приятелите на ABC продължаваха да се събират било в кафене „Мюзен“, било в кръчмата „Коринт“. Някои събрания бяха тайни, други публични. И армията беше разколебана. Метежниците много разчитаха на това.

Предградието Сент-Антоан беше сърцето на недоволството. Населено гъсто като мравуняк, раздразнено като кошер, то тръпнеше от нетърпение и жадуваше за бунт. Там се чувствуваше отзвукът на търговските кризи и след всяка революция мизерията ставаше още по-жестока. Кръчмите в това предградие се ползват с историческа известност. То е един вид народно хранилище.

Приблизително по същото време Анжолрас проведе тайнствена проверка с оглед на възможни събития. Всички бяха свикани тайно в кафене „Мюзен“. Той каза:

— Налага се да знаем докъде сме стигнали и на кого можем да разчитаме. Ако искаме бойци, трябва да ги подготвим и да набавим онова, което е нужно за бой. Да преброим стадото. Колко души сме? Не бива да ни изненадат неподготвени. Ти, Курфейрак, иди да видиш студентите от политехниката. Днес е техният свободен ден. Вие, Фьойи, ще видите работниците в Гласиер, нали? Комбфер ми обеща да отиде в Пикпюс. Там всичко гъмжи. Баорел ще посети Естрапад, а Прувер ще види какво става с масоните. Изглеждат ми поохладнели. Жоли ще отиде в клиниката и ще опипа пулса на Медицинския факултет. Легл ще поговори със стажантите в Съдебната палата, а аз се наемам с Кукурдата (Кукурдата беше революционно дружество в Екс.) Остава само градската врата Мен. Там се събират скулптори, художници, помощник-ваятели. Възторжена компания, но напоследък не горят. По цял ден играят на домино. Трябва да се поговори сериозно с тях. Събират се у Ришфьо. Трябва ми някой за Градската врата Мен.

— Ами аз нали съм тук? — обади се Грантер.

— Ти ли ще възпламеняваш в името на нашите принципи охладнелите сърца? Направи ми една услуга. Не се бъркай в работата ни.

Грантер се засегна.

— Никой не ми отдава заслуженото, а ако река да се заловя, ставам страшен!

— Добре, съгласен съм да те изпитам.

— Бъди спокоен — заяви гордо Грантер.

След малко задната маса на кафене „Мюзен“ опустя. Анжолрас излезе последен. Привържениците на Кукурдата в Екс, които живееха в Париж, се събираха в една изоставена кариера в околностите на Париж. Анжолрас се запъти натам. Той реши пътем да се отбие при градската врата Мен, за да види как се справя Грантер. Приближи до кафенето. Някой викаше задавено в задименото помещение, прекъсван живо от друг. Грантер спореше с противника си.

Но поводът за спора нямаше нищо общо с бунта. Те се караха, играейки на домино.