Амели Нотомб
Кралска воля (9)

Новият живот започна от следващата сутрин.

Събудих се късно след скандално добър сън. Полежах малко в леглото, като се питах, колкото да си доставя удоволствието да се потревожа малко, дали Зигрид е удържала на думите си. Взех душ, облякох халата и слязох долу. В кухнята Зигрид ми подаде чаша кафе.

— Вие сте тук — казах с такова задоволство, че тя засия.

— Шампанското вече е в хола.

— Само аз ли спах толкова много?

— Не. Това е част от проклятието на тази къща. Навивам часовника, иначе не мога да се събудя до чудовищно късни часове, като Бисквитка.

— Аз пък реших, че Бисквитка ще бъде моят духовен водач.

— Ако искате, ще й сипвам шампанско в паничката.

Припомних си, че холът можеше да бъде наблюдаван от улицата. Зигрид премести шампанското в кухнята.

— В колко часа започваме? — попита тя.

— В единайсет. Това е проблемът с шампанското — не е подходящо за рано сутринта.

— Пробвали ли сте?

— Да, така е и с виното, уискито, водката и бирата — не се получава.

— Бира сутринта? Защо сте пробвали такова ужасно нещо?

— Права сте, това е най-гадното. Беше от възхищение към Буковски^[1], който се буди още здравата наквасен и веднага изпива една бира. Бързо се отказах да му подражавам. Той е бил герой.

— Искате да кажете, алкохолик.

— Герой на алкохолизма. Пиел е храбро. Поглъщал е огромни дози гаден алкохол и после е пишел прекрасни страници.

— И вие ли искате да пишете?

— Не. Искам да бъда с вас.

— Искате да видите докъде ще ни доведе алкохолизмът?

— Човек не може да стане алкохолик, ако пие само шампанско.

Зигрид ме изгледа скептично.

В единайсет часа тя отвори една „вдовица“. Първите глътки ме парализираха от удоволствие. Мълчах, затворил очи, така че насладата да отекне в цялото ми същество.

— Вие имате едно прекрасно качество, Зигрид — знаете да пиете. Това не се среща често при жените.

— Значи не ги познавате добре. Женен ли сте, Олаф?

— Не. За първи път ми задавате недискретен въпрос.

Тя млъкна виновно. Напълних отново чашите, за да изляза от неловкото положение.

Има един момент, някъде между петнайсетата и шестнайсетата глътка шампанско, когато всеки се чувства аристократ. Този миг убягва на хората по една твърде глупава причина — те толкова бързат да се напият, че удавят в алкохола крехкия стадий от опиянението, на който им е дадено да се почувстват благородници.