Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le fait du prince, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Светла Лекарска, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Криминална литература
- Пикаресков роман
- Постмодерен роман
- Социален роман
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Амели Нотомб
Заглавие: Кралска воля
Преводач: Светла Лекарска
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: Печатница „Симолини“
Излязла от печат: 03 януари 2011
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Петя Величкова
ISBN: 978-954-529-838-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16485
История
- —Добавяне
Новият ми живот се състоеше в търсене на таланти из галериите на Стокхолм. Купувах всичко, което успееше да ме развълнува, независимо от цената.
Скоро хотелският апартамент отесня за картините и статуите, да не говорим, че стилът на „Ваза“ напълно противоречеше на тези новаторски творби. Зигрид посети многобройни жилища, преди да ми определи странна среща в квартал в южната част на града.
Хвана ръката ми, отвори някаква врата, извървя с мен дълъг, мизерен коридор, в дъното на който ме помоли да затворя очи. Помогна ми да вляза някъде, повървяхме още малко и ми позволи да погледна.
Бях в сърцето на гигантско пространство, блестящо изразяващо понятието за празнота. Понеже помещението бе едно-единствено, някои биха го нарекли лофт. За мен обемът, разположението, колоните и мистерията му напомняха храма „Абу-Симбел“[1]. Нарекох го така и го купих, без да питам за цената.
Настанихме се в помещението заедно с колекцията. Понеже все още нямахме мебели, жилището ни приличаше на музей. Седях със Зигрид на пода и наблюдавах този невероятен дворец.
— Това е нашият дом — казах.
— Ще ни трябва легло — каза Зигрид.
— Или по-скоро два саркофага.
Постепенно Зигрид обзаведе храма, който започна истински да прилича на „Абу-Симбел“ отпреди плячкосванията.
При този ритъм банковата ми сметка се топеше като сняг на слънце. Човек не може да си представи колко скъпо струва един Гормли[2], да не говорим за други. Даже кредитната карта на Олаф не искаше повече и да чуе за теглене на пари.
Един ден господинът, който се занимаваше с моите финанси в банката, ми се обади по телефона, за да ми каже, че дълговете ми възлизат на сумата, която бях внесъл две години по-рано.
— Така ли? — беше единственото, което казах.
Затворих телефона и продължих да задлъжнявам по кралски. Знаех, че не рискувам нищо. Банкерите държат на задлъжнелите си клиенти толкова, колкото и на милиардерите, особено ако дългът им достига размера на цяло състояние. Те знаят, че някой, който е бил богат, може отново да забогатее. Щом е затънал в дългове, значи инвестира. Значи е смел човек, който вярва в бъдещето, както го доказваше и моят амбициозен Фонд за съвременно изкуство.
Двамата със Зигрид възпроизвеждахме в индивидуален мащаб икономическата логика на най-могъщите страни в света. Общественият ни дълг не ни интересуваше. Такава беше нашата кралска воля.
Хората на Сенев не ни хванаха, но опасността си остана. Този дамоклев меч поддържаше щастието ни в будно състояние за разлика от сънливото спокойствие, в което живеят обикновените хора.
В някои зимни утрини Зигрид ме молеше да я заведа до полярния кръг. Трябваше да се кара повече от ден и да се пресече норвежката граница, преди да се стигне до брега. На места морето се оказваше замръзнало, островите вече не бяха острови и отивахме до тях пеша.
Зигрид безкрайно съзерцаваше белотата и аз се досещах за какво мисли. За мен това беше бялото на новата страница, която бях отворил.