Амели Нотомб
Кралска воля (13)

Карах напосоки. Всеки път, щом видех табела „Други направления“, поемах натам.

— Къде отиваме? — попита Зигрид.

— Ще видите — отвърнах.

Щях да видя и аз. Не знаех нищо.

— За първи път ли се възползвате от банката?

— Разбира се — каза тя.

— Защо „разбира се“?

— Досега не бях имала нужда. С кредитната карта на Олаф не ми липсваше нищо.

— А удоволствието от ограбването на банка?

— Това никога не ме е привличало.

Особено момиче.

Забелязах, че дискретно плаче. Не особено тактично я попитах защо.

— Олаф е мъртъв — каза тя сдържано.

— Ще ви липсва ли?

— Да. Не го виждах често. Но времето, прекарано с него, беше важно за мен.

Постепенно си дадох сметка, че след всички тези „други направления“ в края на краищата отивахме на север.

— Разбрах — каза Зигрид, като се усмихна през сълзи. — Отиваме в Швеция.

— Да — съгласих се аз.

— Тази страна ви е толкова чужда, колкото и на мен.

— Така е. Правим поклонение в страната на Олаф.

— Благодаря. Трогната съм.

Пресякохме Белгия, Холандия, Германия и накрая Дания. На места преминавахме през толкова много острови и мостове, че имахме чувството, че пътуваме по море.

Шведската земя ни се стори свещена. Гумите на ягуара потръпнаха, щом я докоснаха.

В стокхолмския грандхотел „Ваза“ помолих Зигрид да потърси Батист Бордав на работното му място. Тя набра номера, който й продиктувах, и пусна високоговорителя.

— Може ли да говоря с господин Бордав, ако обичате?

Тишина. После разпознах гласа на нахалната Мелина.

— Съжалявам, госпожо, но господин Бордав почина миналата събота.

— Моля?

— Получил е сърдечна криза в дома си. Желаете ли да говорите с друг колега?

— Не.

Зигрид затвори телефона.

— Значи вие сте мъртъв, а не Олаф.

— Да. Нямам друга възможна самоличност освен тази на Олаф Силдур, с ваше позволение.