Робърт Хауърд
Вълшебният пръстен (2)

Хиените на нощта

Това, което пробуди Конан, моментално избистри всичките му сетива и накара косите му да настръхнат беше тихото скърцане на открехваща се врата. В появилия се процеп, на фона на звездното небе се открояваше една чудовищна черна сянка с могъщи рамене и странно деформирана глава. След като се приведе, сянката бавно започна да приближава към него.

Конан безшумно подви крака, здраво стисна меча си и с бързината на нападащ тигър нанесе поразяващ удар към тъмния силует. Мечът му потъна в някакво живо тяло, което с приглушено стенание тежко се свлече на пода. Кимериецът запали настолната лампа и в мъждукащата й светлина видя на пода да лежи огромен негър само с бедрена превръзка и коси, сплетени на многобройни плитчици, привързани към тънки клончета. През полуотворената му уста проблясваха остри, изпилени зъби. Мъжът беше роб от племето на канибалите. С това загадката около изчезването на чужденците в странноприемницата на Арам Бакш, тъмния тътен на барабаните в нощта и тайната на счупените и обгорели човешки кости в палмовата горичка за Конан беше разрешена. Той тихо излезе на двора, решил веднага да разчисти сметките си с подлия търговец на човешко месо.

Между дърветата проблясваха червените езици на огън. За людоедите от Дарфар канибализмът имаше много по-дълбок смисъл от просто задоволяване на извратени вкусове. Той беше основа на техния религиозен култ.

Конан тъкмо се канеше да прескочи през оградата, когато що ушите му долетя приглушен вик откъм запустелите колиби. Той светкавично се скри зад притворената врата и надзърна към улицата. От сянката на отсрещната страна се появи група от трима огромни негри, които носеха някакво мятащо се бяло тяло. В следващия момент то успя да им се изплъзне, хукна да бяга и Конан видя, че това беше стройна, напълно гола жена. Негрите се окопитиха, настигнаха я бързо и остър писък, врязващ се до мозъка на костите, проехтя в тъмнината.

При вида на тази отблъскваща и почти недействителна сцена вълна от дива ярост заля Конан. След миг острите и коварни кинжали на двама от негрите вече бяха напълно безполезни. Конан се вряза в групата като ураган, разпори корема на единия, а главата на другия хвръкна далеч встрани. Паникьосан, третият негър отблъсна жертвата си и хукна да бяга, усещайки зад гърба си полъха на смъртта. С ужасен вик Конан заби меча си в тялото му и яростно се огледа, търсейки следващата си жертва. Наоколо обаче беше съвсем тихо. В мрака зад гърба си дочу бързи стъпки. Светкавично се обърна, готов за нова схватка, но в този момент върху гърдите му се притисна обезумялата от преживяния ужас девойка.

— Спокойно, момиче! Вече няма от какво да се страхуваш! — измърмори Конан. — Разкажи ми как стана така, че попадна в мръсните им лапи? И престани да трепериш! — той успокояващо погали кадифените рамене на девойката, прихвана я през кръста и удивено заразглежда изящната й фигура, прекрасните пълни гърди и дългите стройни крака. Разтърси я леко. Това изглежда й подейства, защото тя отметна блестящите си черни коси и като се притисна още по-плътно до него, започна да разказва патилата си.

— Всичко е заради това пършиво псе Тотрасмек, върховния жрец в храма на Хануман. Искаше да му стана любовница!

— Напълно го разбирам. Старата хиена явно има по-добър вкус, отколкото предполагах — засмя се Конан.

— Поисках му лекарство за моя любим, но вместо това той ми изпрати някаква течност, от която приятелят ми полудя, извади меча си и се опита да ме убие. Аз успях да избягам, но когато изскочих на улицата, попаднах в ръцете на тези чудовища, които вероятно са се криели някъде наблизо… Какво е това?

От края на улицата долиташе гърлен негърски говор. Като безмълвни сенки Конан и момичето хлътнаха зад една от съборетините. Негрите роби приближаваха и думите им станаха по-разбираеми.

— Нашите братя сигурно вече ни чакат край огъня. Днес ние нямахме късмет, дано поне те да са имали.

— За тази вечер Арам ни беше обещал един мъж — изломоти другият и в същия момент Конан мислено обеща на съдържателя няколко неща едновременно.

— Той държи на думата си. А и добре му плащаме. Последния път получи цели десет топа коприна, които с голям труд успях да открадна от господаря си.

Шумът от босите им крака и ехото от гласовете им постепенно затихнаха.

— Добре, че не видяха труповете — промърмори Конан. — Трябва да се махаме оттук.

— О, да, и то веднага! — момичето отново беше на прага на истерията. — Само като си представя, че моят мил сега броди безпомощно с помътения си мозък и би могъл да попадне в ръцете им!

Тръгнаха към града, като се придвижваха в сенките на дърветата и храстите.

— Това е отвратителен обичай! Канибали! — мърмореше варваринът.

— Къде отиваме? — попита той, когато стигнаха до по-осветената част. Все още беше прегърнал девойката през кръста.

— В моя дом. Трябва да събудя прислугата и да я пратя да търси приятеля ми из града… Не искам жреците да разберат, че е болен. Той има пред себе си блестящо бъдеще… ако успеем да го намерим и излекуваме.

— Да го намерим ли? Защо мислиш, че единственото ми желание е да прекарам нощта по улиците, търсейки някакъв луд? — възнегодува Конан.

Момичето нежно се притисна към него и полуразплакано каза:

— Моля ти се! Не познавам никой друг, който би могъл да ми помогне, а ти беше толкова добър!

— Е, хубаво… И как се казва този млад грешник?

— Алафдал. А аз съм Забиби и съм танцьорка. Често ми се е случвало да танцувам пред най-избраното общество в Замбола, дори пред самия хан Юнгир и неговата наложница Нефертари. Да бъде проклета тази отвратителна змия Тотрасмек, заради когото ме сполетяха толкова беди! Ах, погледни!

Бяха стигнали до пустия в този час пазар. В края му, с извадена гола сабя стоеше, безмълвен и неподвижен, някакъв мъж. Конан избута момичето зад себе си и изтегли меча.

— В името на Сет, не го убивай, моля те! Ти и така си достатъчно силен, за да го обезоръжиш!

Мъжът размаха сабята си. Конан отби атаката с меча, а с лявата си ръка нанесе съкрушителен юмручен удар и мъжът се просна в праха.

Девойката уплашено се втурна към падналия:

— Дано не си го ударил прекалено силно! Нали не си го убил?

— Нищо му няма. Трябва само да го вържем, за да не направи някоя глупост, като се свести. Сега кажи къде да го отнеса.

— Почакай! — младата жена се наведе, внимателно огледа вързаните ръце на момъка, поклати глава и се изправи. Приближи се към Конан, нежно сложи длани на могъщите му гърди, а очите й засветиха като диаманти. — Ти си страхотен мъж! Помогни ми! Тотрасмек трябва да умре! Иди и го убий! Убий го заради мен!

— Какво? Искаш да увисна на някоя бесилка? Никога!

— Всички тук — и бедни, и богати — го мразят и се страхуват от него! Той владее хората чрез мерзки интриги и черни магии. Единствен Тотрасмек и жреците му принасят жестоки жертви на проклетото божество Хануман. Дори хан Юнгир и наложницата му Нефертари се боят от него и го ненавиждат. Ако някой убие Тотрасмек тази нощ в храма на Хануман, никой няма да се престарава да търси убиеца.

— Да, но не забравяй, че той е и магьосник!

— Доколкото разбрах, ти пък си наемник, така че занаятът ти е да излагаш живота си на опасност.

— Така е, но срещу добро заплащане.

— Ще получиш това, което искаш! — девойката се повдигна на пръсти и го погледна право в очите. От близостта на прекрасното тяло кръвта кипна в жилите на кимериеца. Той поривисто я прегърна, но тя грациозно успя да му се изплъзне.

— Почакай, най-напред работата!

— И какво ще получа в замяна?

— Вдигни го и да вървим — каза тя, без да отговори на въпроса му.

Конан с лекота намести мъжа върху раменете си. Докато вървяха, девойката шепнеше нежни думи на припадналия. Личеше, че наистина го обича много. Каквото и да беше обещала на Конан, то не промени отношението й към Алафдал. В такива случаи жените са много по-практични от мъжете.

Когато стигнаха до дома, тя нареди на един силен роб внимателно да отнесе все още отпуснатия и несвестил се напълно момък в една от стаите, кимна към Конан и двамата тръгнаха отново по слабо осветените улици на града.

— Закълни се, че няма да ме предадеш!

Варваринът завъртя глава толкова енергично, че черните му коси се разпиляха.

— Тогава ме следвай. Ще те отведа в храма на Хануман и нека боговете да са ни на помощ!

Мълчаливо се промъкваха по тихите улици. Девойката може би мислеше за своя любим, лежащ върху копринени възглавници, в жълтата светлина на месинговите лампи или пък за ужасяващите неща в храма на Хануман, пазен от духове и демони. Конан мислеше единствено за грациозно крачещата до него млада жена. Усещаше уханието на кадифената й кожа и шепота на копринените й коси. Вълшебството на нейното присъствие изпълваше всичките му мисли.

Не след дълго стигнаха до голямо празно пространство между сградите. Бяха пред целта си. Храмът на Хануман самотно се открояваше в центъра на този тих и безжизнен площад. Точно срещу широкия портал на невисоката мраморна стена зееше отвореният вход към светилището. Никъде не се виждаха стражи или пазачи.

— Кажи, защо онези черни дяволи не идват тук да търсят жертвите си?

Кимериецът усети как девойката се притисна по-плътно до него и потрепери.

— Защото и те, както всички останали в Замбола, както самият хан Юнгир и неговата Нефертари, се боят от това място. Ела, да вървим, докато смелостта ни не се е изпарила като дим!

Тя явно се страхуваше, но гласът й не трепна. Конан извади меча си и пръв премина през отворената порта. Още отпреди знаеше някои неща за старинните обичаи на източните жреци и много добре си даваше сметка, че всеки неканен посетител в храма на Хануман ще се сблъска с какви ли не видими и невидими ужаси. Знаеше също така, че е възможно нито той, нито момичето да се измъкнат живи оттук, но тъй като вече много пъти беше рискувал живота си, не се поддаде на подобни мрачни мисли.

Двамата прекрачиха бронзовата врата, която навярно от столетия не се беше затваряла. През призрачния дим на запалените кандила, зад черен каменен олтар седеше с поглед, впит в поклонници и жертви, маймунският бог. Статуята беше издялана от черен мрамор, а на мястото на очите злобно проблясваха два червени рубина. От двете й страни в стената се белееха изкусно украсени врати от слонова кост.

— Тези врати са всъщност краищата на един тесен коридор във формата на подкова — прошепна девойката. — Покоите на Тотрасмек се намират точно по средата на извивката. Тук, в стената, има друга тайна врата, която води директно към вътрешните помещения — и Забиби разтърси глава, като че ли искаше да отхвърли някакъв кошмарен спомен. Тя внимателно опипваше гладката стена, търсейки скрития механизъм за отваряне на вратата. Конан, целият нащрек, приличаше на див звяр, който усеща, че наблизо е поставен капан.

— Открих го! — каза Забиби и в стената зейна отвор. В следващия миг успя да извика само „О, Сет!“. Една огромна черна ръка я хвана за косите, вдигна я във въздуха и тя изчезна в тъмния отвор. Конан напразно се опита да я задържи. Пръстите му се хлъзнаха по глезена на девойката. Отворът изчезна и скоро зад стената долетяха звуци от борба, приглушен писък и кънтящ, див и зловещ смях.