Оноре дьо Балзак
Селският свещеник ^[0] (16)

16. Госпожа Граслен в Монтеняк

Тежката болест след раждането принуди госпожа Граслен да прекара продължително време в пълно уединение, прикована на легло. Когато към края на 1829 година се посъвзе, господин Граслен й довери, че възнамерява да приключи една твърде крупна сделка. Херцог Наварски се готвеше да продаде монтенякската гора и обкръжаващите я необработени земи. Граслен все още не бе изпълнил клаузата от брачния договор, задължаваща го да вложи зестрата на жена си в поземлена собственост; той бе предпочел да държи сумата в банката и вече беше я удвоил. При този разговор идеята ослепително блесна в съзнанието й. Давайки си вид, че си припомня полузабравеното име Монтеняк, тя помоли мъжа си да изпълни задължението си и да закупи тази земя на нейно име. Господин Граслен пожела да се срещне с отец Боне, за да научи от него нещо повече за гората и земите, които херцог Наварски искаше да продаде, тъй като предвиждаше, че борбата, раздухвана от принц Полиняк между либералите и Бурбоните^[6], ще бъде жестока. Херцогът не очакваше щастлив изход и ето защо бе яростен противник на държавния преврат. Бе изпратил в Лимож свое доверено лице с поръчение да продаде земите за крупна сума в налични пари. Той твърде добре помнеше революцията от 1789 година, за да не се възползува от урока, който бе дала на аристокрацията.

Довереното лице вече от около месец водеше преговори с Граслен, най-ловкия делови човек в Лимузен и единствения, когото местните занаятчии, търговци и юристи сочеха като способен да заплати начаса в налични пари крупното имение.

Абат Дютей написа няколко думи на отец Боне, който незабавно пристигна в Лимож и се представи в дома Граслен. Вероник искаше да помоли свещеника да обядва у нея; но банкерът не позволи на отец Боне да се появи пред жена му и го задържа около час в кабинета си, докато не получи от него всички необходими сведения. А те се оказаха толкова задоволителни, че той незабавно узакони покупката на монтенякската гора и околните земи за петстотин хиляди франка. Граслен изпълни желанието на жена си, заявявайки, че тази покупка и всички останали покупки, свързани с нея, са извършени в съгласие със специалната клауза в брачния договор относно зестрата. Той стори това на драго сърце, тъй като подобна проява на честност не му струваше нищо.

По времето, когато се водеха преговорите, владението включваше непригодната за експлоатация монтенякска гора, с площ не по-малка от трийсет хиляди арпана, развалини на замък, градини и около пет хиляди арпана земя в необработваемата равнина, принадлежаща на Монтеняк. Граслен не закъсня да сключи още няколко сделки, за да стане собственик на първия връх на Корезката планинска верига, където свършва огромната монтенякска гора. След въвеждане на данъците херцог Наварски не получаваше и петнайсет хиляди франка годишно от това огромно имение, някога едно от най-богатите в кралството и изплъзнало се от предвидената от Конвента продажба благодарение на бедната почва и на невъзможността да се експлоатира гората.

Когато видя жената, известна със своето благочестие и ум, жената, за която толкова бе слушал, свещеникът не можа да скрие удивлението си. Вероник бе встъпила тогава в третата фаза на своя живот, когато й бе съдено да достигне величие в проявяването на най-високи добродетели и да стане неузнаваема, едва ли не друга жена. Рафаеловата Мадона, погребана на единайсет години под прокъсания покров на дребната шарка, бе отстъпила място на красива, благородна, одухотворена от страст жена; сега тази жена, сразена от тайна скръб, се бе превърнала в светица. Лицето й бе придобило строгата аскетична бледност на прочутите игуменки, изпитващи горчиво блаженство в жестокостта, с която умъртвяват плътта си. Нежните й скули блестяха като злато. Изтънелите устни, загубили цинобърената червенина на зрял нар, напомняха повехнали венцелисти на бенгалска роза. В ъглите на очите, в горната част на носа между веждите скръбта бе очертала две седефени резки, по които се изливаха скрити сълзи. Сълзите бяха изтрили следите от шарката и изгладили кожата. Погледът неволно се устремяваше към тази гладка кожа, под която като живи трептяха нежни синкави вени, набъбнали от напиращата в тях кръв сякаш за да се превърне в сълзи. Само около очите се бе запазил кафявият оттенък, сгъстен под тях и пепелявочерен върху ужасно сбръчканите клепачи. Бузите бяха повехнали и сбръчкани от някаква страшна мъка, която може би я разкъсваше отвътре. Сладостният овал и мекотата на брадичката се бяха стопили и сега тя бе станала малка и суха, придаваща нещо отблъскващо на това измъчено лице; тя издаваше суровата фанатична строгост, с която Вероник се бе обрекла на религиозния си дълг. Принудена на двайсет и девет години да отскубне множество бели косми от главата си, Вероник притежаваше сега съвсем рядка и тънка коса: раждането я бе лишило от най-хубавото от украшенията й. Слабостта й бе ужасяваща. Но въпреки лекарската забрана тя бе пожелала сама да кърми сина си. Лекарят тържествуваше, виждайки да се осъществяват предсказаните от него в този случай промени.

— Ето докъде може да стигне жената след раждане — разказваше той в града. — Затова и обожава сина си. Забелязал съм, че жените обичат децата толкова по-силно, колкото повече тревоги им причиняват.

Върху помръкналото лице на Вероник единствено очите й бяха останали все още млади: тъмносиният ирис гореше с неукротим блясък, сякаш в него се бе съсредоточил животът, освободил се от тази хладна, неподвижна маска, която се оживяваше от небесен израз само когато ставаше дума за ближния. Затова уплахата и удивлението, почувствувани от свещеника, изчезваха постепенно, докато разказваше на госпожа Граслен какви добрини може да стори на Монтеняк стопанинът, заселил се в своето имение. Вероник за миг отново стана хубава, озарена от светлината на неочаквано открилото се пред нея бъдеще.

— Ще отида там — каза тя, — ще творя добро. Ще издействувам нужните средства от господин Граслен и от все сърце ще ви помагам във вашето богоугодно дело. Монтеняк ще разцъфне, ще намерим вода, за да оросим безплодната равнина. Подобно на Мойсей, вие ще ударите с жезъла си скалата и от нея ще рукнат сълзи!

Когато лиможки приятели запитаха свещеника за госпожа Граслен, той каза, че тя е светица.

На следващото утро след покупката господин Граслен изпрати в Монтеняк архитект. Банкерът искаше да възстанови замъка, градините, терасата, парка, да възроди гората с нови насаждения и смело набеляза огромните мащаби на предстоящото дело.

След две години госпожа Граслен бе постигната от голямо нещастие. През август 1830 година^[7], въпреки благоразумието си, Граслен не избягна кризата, поразила търговията и банките. Той не понесе мисълта за банкрут и загубата на тримилионното състояние, спечелено с четиридесетгодишен труд. Нравствените страдания влошиха постоянния възпалителен процес в кръвта и той легна болен. След раждането на детето съпружеските чувства между Вероник и Граслен видимо укрепнаха и разсеяха всички надежди на поклонника й господин Дьо Гранвил. Вероник се опита да спаси съпруга си със своите нежни грижи, но успя само да продължи с няколко месеца мъките му. Ала тези мъчителни месеци се оказаха твърде полезни за Гростет, който, предвиждайки края на своя бивш служител, успя да получи от него всички сведения, необходими за предстоящата ликвидация на имуществото.

Граслен умря през април 1831 година. Отчаянието на вдовицата отстъпи място само на християнското и смирение. Първата мисъл на Вероник бе да предложи собственото си състояние за разплащане с кредиторите; но състоянието на Граслен се оказа предостатъчно за покриване на всички дългове. След два месеца ликвидацията, с която се бе заел Гростет, бе приключена. На госпожа Граслен останаха монтенякските земи и шестстотин хиляди франка, тоест цялото нейно лично състояние. Името на сина й се запазваше неопетнено. Граслен не бе ощетил никого, дори собствената си жена. Франсис Граслен даже получи в наследство около стотина хиляди франка.

Господин Дьо Гранвил, комуто бяха известни благородството и редките достойнства на Вероник, й предложи името си. Но за всеобща изненада госпожа Граслен отказа на новоназначения главен прокурор под предлог, че църквата осъжда вторите бракове. Гростет, човек надарен със здрав разум и с верен поглед за нещата, посъветва Вероник да вложи своето състояние и остатъците от състоянието на господин Граслен в държавни облигации и сам незабавно осъществи тази операция през месец юли, когато капиталовложенията носеха особени изгоди, а именно — три процента на петдесет франка. И тъй Франсис получи шест хиляди ливри рента, а неговата майка — около четиридесет хиляди. Така че Вероник и при тези нови обстоятелства бе притежателка на едно от най-крупните състояния в департамента. Когато всички имуществени въпроси бяха уредени, госпожа Граслен съобщи намерението си да напусне Лимож и се засели в Монтеняк при отец Боне. Тя отново покани свещеника, за да се осведоми за преобразуванията в Монтеняк, в които желаеше да участвува. Но отец Боне великодушно се опита да я отклони от решението й, уверявайки я, че нейното място е сред обществото.

— Родена съм сред народа и желая да се върна при народа — отвърна тя.

Тогава, преизпълнен от любов към своето село, свещеникът реши да не се противопоставя на призванието на госпожа Граслен, толкова повече, че тя сама доброволно пожела да напусне Лимож, като отстъпи разкошния си дом на Гростет, който в покритие на дълговете взе дома по неговата най-висока оценка.

В деня на заминаването, към края на август 1831 година, многобройните приятели на госпожа Граслен поискаха да я изпратят извън пределите на града. Някои дори стигнаха до първата пощенска станция. Вероник пътуваше в една каляска с майка си. На предната седалка се бяха настанили Гростет и абат Дютей, получил преди няколко дни епархия. Прекосявайки площада Ен, Вероник изпита страшно вълнение, потресена до дъното на душата си от някакво видение; лицето й се изкриви от мъка; тя конвулсивно притисна детето към гърдите си, но майка Совиа го грабна в ръце, закривайки с тялото си Вероник — по всичко изглеждаше, че бе очаквала вълнението на дъщеря си. Каляската на госпожа Граслен случайно мина край мястото, където някога се намираше бащиният й дом. Вероник стисна ръката на майка си, едри сълзи бликнаха от очите й и се търкулнаха по бузите й. Излизайки от Лимож, госпожа Граслен хвърли към града последен поглед, изпълнен с безкрайна печал, но тутакси изпита облекчение и приятелите й забелязаха, че лицето й се проясни. Когато главният прокурор, този двайсет и пет годишен млад човек, когото тя не пожела да вземе за съпруг, с най-дълбоко съжаление целуна ръката й, новият епископ забеляза странната промяна в лицето на Вероник: зениците й, около които бе останало само тясно синьо кръгче, рязко се разшириха и присвитите й удължени очи изведнъж потъмняха.

— Никога повече не желая да го видя! — прошепна тя на ухото на майка си, по чието безстрастно лице това откровение не раздвижи нито един мускул.

Седнал срещу майка Совиа, Гростет втренчено я наблюдаваше, но бившият банкер, колкото и да бе прозорлив, не би отгатнал ненавистта на Вероник към прокурора, когото въпреки това тя редовно приемаше в дома си. В подобни случаи духовните лица проявяват по-дълбока проницателност от другите; ето защо епископът смути Вероник, почувствувала върху себе си всепроникващия му поглед, присъщ само на свещениците.

— Без съжаление ли оставяте Лимож? — запита той Вероник.

— Та нали и вие го напущате — отвърна тя. — А и господинът оттук нататък рядко ще го навестява — добави после, като се усмихна на прощаващия се с нея Гростет.

Епископът съпроводи Вероник до самия Монтеняк.

— По този път трябваше да нося траур — пошепна тя на майка си, когато започна да изкачва пеша височината Сен Леонар.

Без да променя израза на своето смръщено, набръчкано лице, старицата постави пръст на устните си и посочи с очи епископа, който изпитателно се взираше в детето. Този жест и особено пронизващият поглед на прелата накараха госпожа Граслен да изтръпне. При вида на сивите монтенякски степи очите на Вероник загубиха блясъка си и дълбока тъга притисна душата й. Не след дълго забеляза бързащия насреща й свещеник, комуто предложи да седне в каляската.

— Ето вашите владения, госпожо — рече той, като показа безплодната равнина.