Гу Чън
Мигване

В това безумно време —

това са някои от моите „отклонения“.

Аз имах твърди убеждения —

аз никога не мигвах.

 

Една дъга,

извита над фонтана,

будеше нежност

в погледа на пътника.

Аз мигнах —

и тя се превърна в змия,

криволичеща подло.

 

Един часовник,

от върха на църква,

броеше тихо

часовете и минутите.

Аз мигнах —

и той се превърна на кладенец,

който нямаше дъно.

 

Цветя червени,

разцъфтели на екрана,

танцуваха

под пролетния вятър.

Аз мигнах —

и те се превърнаха в езеро,

пълно със кръв.

 

За да поддържам твърди

моите убеждения —

държа очите си

отворени широко.

 

1980 г.