Пан Мохуа
Тъгата на изгнаника

Ръкавът ми беше скъсан.

Майка ми седна да го шие.

С конец и игла

заши тъга в ръкава ми.

Косата ми беше рошава.

Сестра ми дойде да ме среши.

С гребен и четка

вплете тъга в косата ми.

 

Когато напускахме дома,

залезът бе зачервил

лицата на планините.

Краката ми не ме слушаха.

Брат ми ме хвана за ръка,

да не изоставам по пътя.

С треперещата си длан

беляза с тъга ръката ми…

 

Сега седя сред зелена трева,

под розови облаци,

на двеста мили от къщи —

с майчината тъга в ризата ми,

сестрината тъга в косата ми,

братовата тъга в ръката ми.

 

Аз съм заключен в капан от тъга.

 

1 март 1922 г., Ханджоу