Майкъл Конъли
Блудна луна (9)

8

Лио се наведе над плота и заговори, без да поглежда нито записките си, нито Каси:

— Обектът се е регистрирал под името Диего Ернандес. Той е рекламен агент, живее в Хюстън. Играе бакара. Доколкото е известно, не лъже. Просто е добър. Прекарва по няколко дни във всяко казино и продължава в следващото. Така не измъква прекалено много пари от едно място и не привлича вниманието. Проследили са го от „Нугит“ до „Стардъст“ и сега в „Клеопатра“. Навсякъде е печелил.

Бяха в кухнята на Лио. Каси седеше до масата, а той стоеше до плота и мажеше филийки с фъстъчено масло, мед и банани. Това беше неговият специалитет — тайната се криеше в малиновия конфитюр и пълнозърнестия хляб.

— Всяка нощ прибира печалбата в брой и пази всичко в куфарчето си. Когато напуска сградата, го носи със себе си. Заключено за китката му. Не е с него само когато играе в казиното. Тогава го отнася на рецепцията, за да го приберат в сейфа, и когато отива да си легне, си го прибира. Има охрана винаги, когато го носи. Не поема никакви рискове.

— С други думи, може да се вземе само когато спи.

— Точно така.

Лио остави на масата две чинии с по две филийки. После отиде при хладилника и се върна с две бутилки кола и магнитна отварачка, която откачи от вратата. Седна и отвори бутилките, без да спира да говори.

— Възможно е в стаята си да прехвърля парите от куфарчето в сейфа в гардероба. Това не е сигурно, но трябва да го очакваме. Искаш ли чаша за колата?

— Не. Какъв е сейфът?

Лио погледна бележките си.

— „Халзи Икзекютив“ с пет бутона. Завинтен е за пода на гардероба под етажерката за дрехи. Не може да се мести. Трябва да влезеш в стаята и да го отвориш — докато обектът е там.

Каси кимна и си взе половин филийка. Лио ги бе на-рязал на триъгълници. Винаги правеше така и тя си спомняше, че когато веднъж наряза сандвичите по дължина, той се ядоса.

— Страхотни са — с пълна уста каза Каси. — Забравила съм колко са вкусни, Лио. Спомням си, че ни правеше такива филийки с Макс, когато се връщахме нощем след Удар.

— Правех му ги още откакто беше шестгодишен. Любимите му. Винаги са му харесвали.

Споменаването на Макс изтри усмивката от устните й. Тя отново стана делова.

— Бутоните на „Халзи“ са отпред. Мога да се справя с една камера — ако има време, и с две. Трябва да зная дали обектът си служи с дясната или с лявата ръка. Ще разбера, когато го видя на пода.

Каси говореше най-вече на себе си. Представяше си удара. После й хрумна нов въпрос.

— Питал ли си твоя човек за боята?

Той кимна.

— Млечнокафява. Стаята е била боядисана преди два месеца, но е за пушачи. Обектът пуши пури.

— Миризмата ще ни е от помощ.

Реши на сутринта преди да тръгне да купи кутия боя и малка пръскачка.

— Освен това ми казаха, че хъркал ужасно — прибави Лио. — Това улеснява нещата.

— Нищо не става лесно, Лио. Не и в Лас Вегас.

Това я накара да се замисли за „Клеопатра“. Обзе я мрачно предчувствие.

— Щом си заминава в четвъртък, защо не изчакаме да видим къде ще отиде и да нанесем удара там? Защо трябва да е в „Клеопатра“?

— Защото не знаем къде отива. Може да се върне направо в Тексас. Може да е напълнил куфарчето си и да се прибира вкъщи. А и в „Клеопатра“ имаме вътрешен човек. Кой знае дали ще извадим такъв късмет, ако се премести някъде другаде.

Каси кимна. Знаеше, че Лио е обмислил всичко. Очевидно беше решил, че това е единствената възможност.

— Четох, че продавали „Клеопатра“ — каза тя, просто за да се откъсне от мислите си.

— Да. Три хиляди стаи и половината от тях винаги свободни. Голям бял слон, това е този хотел. На седем години и вече се продава. Чух, че Стив Уин проявил интерес, но после се отказал. Явно нещо там трябва да е адски кофти. Знаеш, че щом той се докосне до нещо, го превръща в злато.

— Възможно е всичко да е заради лошата слава. Нали разбираш, заради Макс.

Лио поклати глава.

— Стара работа. Проблемът е, че са го построили през куп за грош. Сега всичко се разпада и никой не иска да го посещава. Има прекалено много други хотели на същата цена — „Беладжо“, „Вънишън“, „Мандалей“.

Говореше за места, които дори не бяха съществували при последното посещение на Каси в Лас Вегас. Тя изяде първата си филийка и след като отпи глътка студена кола от бутилката, незабавно захапа следващата. После продължи да излага плана, като говореше с пълна уста:

— Ако нещата не са се променили, в „Клеопатра“ използват магнитни карти. Това означава, че трябва да отида там утре рано, за да се заема с камериерката. Влизам в стаята, приготвям всичко и през нощта се връщам през вентилационната шахта — точно като миналия път.

Преглътна хапката си и я усети как тупва в стомаха й.

— Обаче може да са променили вентилационната система, нали?

Лио я гледаше над очилата си и се усмихваше.

— Какво има?

— Не ме слушаш — отвърна той. — Казах ти, че наблюдателят е вътрешен човек. Забрави за шахтата. И за камериерката. Този път няма нужда от социално инженерство. На ВИП-рецепцията те очаква пълен пакет.

Лио се консултира с бележките си.

— Под името Турчело. Ще имаш всичко, каквото ти…

— Защо Турчело?

— Това си ти. На кой му пука защо? Просто ми дадоха това име. В пакета ще има всичко, каквото ти трябва. Ще влезеш през вратата, защото ще имаш магнитна карта. Ще разполагаш и със съседна стая, за да можеш да наблюдаваш оттам. Ще получиш и пейджър. Включваш го и в момента, в който обектът започне да си събира парите, ще ти сигнализират.

— Магнитната карта не е достатъчна. Ще трябва да се справя и с резето. Мина толкова много време, че не си спомням какъв модел е. Получил ли си…

— Чакай малко. Успокой се. Казах ти, всичко ми е известно. Това не е аматьорска работа.

Той погледна записките си.

— Резето е „Смитсън Къмършъл“. Същото като миналия път. Има ли някакъв проблем?

— Ще разбера едва когато стигна там. Както сам каза, построили са хотела през куп за грош. Не са монтирали всички части от резетата. Това им е спестило адски много пари. Въпросът е дали след онази нощ с Макс не са ги сменили?

— И какво, ако е така?

— Нещата се усложняват. Това означава, че ще трябва да демонтирам резето и да сваля половината чаркове.

— В стаята ли?

— Не. Ще се наложи да изляза и после пак да се върна. Ще взема резачка и ще я оставя в багажника. Но ще имам нужда от друго място, където да свърша работата. Междувременно обектът може да се качи в стаята си и край на историята.

— Защо не използваш другата стая?

Преди Каси да успее да отговори, че е прав, Лио отхвърли вероятността да са подменили резетата.

— Казах ти, не се тревожи за това. Хотелът губи пари още от момента, в който са го открили. Не биха сменили три хиляди резета само защото някакъв тип — който и без това повече няма да се появи — е отворил едно от тях. Остави това.

— Лесно ти е да говориш така. Ти ще си останеш тук. Лио не отговори на забележката, а извади от папката пачката с парите и я постави до чинията на Каси.

— Нашите партньори са сериозни хора. Знаят, че екипировката струва пари. Тук са десет бона. Използвай ги за камера и каквото друго ти трябва.

— Вече дадох близо деветстотин за основните неща.

— Чакай да те питам нещо. Наясно ли си с модерните камери? Ясно ли ти е какво ти трябва?

— Ще ида при моя човек в „Хутън“. Ако още е там. Мина много време.

— Да.

— Даже да го няма, не се безпокой. Поддържам форма и чета литературата. Ще се справя, Лио. Не се страхувай за това.

Той отново я погледна над очилата си.

— Тогава какво се е случило, Кас? Защо чака толкова дълго, за да ми се обадиш? Вече си мислех, че никога вече няма да те видя.

— Не зная, Лио. Отначало си мислех, че ще успея да заживея нов живот, нали разбираш?

Той кимна.

— Искала си да влезеш в правия път. Но не са ти позволили.

— Един ден всичко се промени.

— Е, добре дошла. Можем да те използваме на наша страна.

Лио се усмихна. Каси поклати глава.

— Това ще ми е за последен път. Сериозно. После ще изчезна.

Той кимна и сведе очи към жълтия лист с бележките си.

— Е, този удар би трябвало да ти позволи да направиш каквото искаш.

— Надявам се. Говори ли за паспортите?

— Да. Казаха ми, че са ги пратили. Довечера ще проверя кутията. Обичам да ходя късно, когато гишето е затворено.

— Добре. Благодаря ти.

— Няма проблем. Искам да постигнеш целта си, Каси.

Тя взе парите и се изправи.

— Най-добре да се задействам, щом ударът ще е утре. Трябва да…

— Почакай. Има още нещо. Важно е.

Лио побутна чинията си настрани, макар че не бе изял втората си филийка, и извади от задния джоб на панталона си дебел бележник. Свали ластичето, което го придържаше, и го отвори на страница, отбелязана с розова лепенка. Каси видя, че е календар на текущия месец. Много от дните бяха запълнени с тайния шифър на Лио. Той прокара пръст надолу и откри каквото търсеше. После заговори, без да вдига очи:

— Искам да ми изпълниш едно желание, докато си там.

— Какво?

— Първо ми обещай, че ще го изпълниш.

— Няма да ти обещая нищо преди да ми кажеш за какво се отнася.

— Добре, слушай. Каквото и да правиш, каквото и да се случи, не влизай в стаята на онзи тип между три и двайсет и две и три и трийсет и осем в сряда срещу четвъртък през нощта. Става ли? Запиши си, ако мислиш, че ще забравиш.

На лицето й се изписа смутена усмивка.

— За какво говориш?

— Тогава има странстваща луна.

— Странстваща луна?!

— Казвай й още и „блудна“. Това е моят астрологически календар. Нали ти показах книгите в кабинета си.

— Ясно. И какво означава „странстваща луна“?

— Това е астрологическа ситуация. Виждаш ли, докато се придвижва от един дом на друг по съзвездията, понякога луната не е в нито един от тях. Това се нарича „странстваща луна“. И както казах, през онези… хм, шестнайсет минути в сряда срещу четвъртък през нощта има странстваща луна. От три и двайсет и две до три и трийсет и осем.

Той затвори календара и го повдигна така, сякаш е нещо свещено.

— И какво от това?

— Блудната луна носи лош късмет, Кас. Тогава може да се случи всичко. Просто недей да влизаш в стаята през това време.

Изглеждаше съвсем искрен. Лио винаги искрено вярваше във всичко, в каквото решеше да повярва.

— Няма да е лесно — отвърна тя. — Зависи от това кога си легне обектът. Трябва да спи поне два часа, за да съм сигурна.

— Тогава влез след блудната луна. Не се майтапя, Кас. Знаеш ли, че Линкълн, Маккинли^[1] и Кенеди са положили президентска клетва в такива периоди? И тримата. И виж какво се е случило с тях. Клинтън също, а след цялата оная гадост, на която го подложиха, все едно че са го убили.

Той сериозно кимна и отново повдигна календара, сякаш с него доказваше думите си. Горещата му убеденост трогна Каси. Навярно защото самата тя вече не вярваше в нищо.

— Истина е — продължи Лио. — Можеш да провериш за всяка дата.

Каси се приближи до масата и се пресегна към бележника, но после отдръпна ръка. Искаше й се да попита нещо, но не знаеше дали иска да чуе отговора.

Лио прочете мислите й и кимна.

— Да — рече той. — Проверих. Онази нощ преди шест години Макс също е имал блудна луна.

 

 

На вратата Лио й пожела късмет и се сбогува. На стъпалата пред входа Каси се поколеба. Разговорът за блудната луна и Макс я изпълваше с мрачни предчувствия. Тя потръпна.

— Какво има?

— Спомняш ли си за Макс, Лио?

Той не отговори веднага. Прекрачи прага и погледна нагоре към нощното небе. Луната бе бледа и висеше като яйце.

— След два дни ще има пълнолуние.

Лио сведе очи към Каси.

— Не минава нито ден, без да си помисля за него. Нито ден.

Тя кимна.

— Много ми липсва, Лио.

— И на мен, Кас. Така че внимавай във Вегас. Не искам да те изгубя така.