Майкъл Конъли
Блудна луна (41)

40

Каси мразеше да шофира нощем през пустинята. Приличаше й на безкраен тунел. Думите на Карч само още повече влошиха нещата. Сълзите размиваха очертанията на осветения от фаровете път. Тя преглътна и се опита да се успокои.

— Какво ти каза? — попита Каси.

Безплътен и с далечно ехо, гласът на Карч се донесе до нея от мрака и й прозвуча така, като че ли той е навсякъде около нея и дори в собствената й глава.

— Каза „Никога пак. По-добре да го нямаш, отколкото да е зад решетките.“ После скочи и се хвърли през прозореца. Нямах представа какво означава това, докато днес Кибъл не ми обясни какво е научил онази нощ. Ти си му казала, че ще става баща. И той е знаел, че ако се предаде, ще е в затвора, когато се роди детето. Точно както се е случило с него, спомняш ли си? Той е израснал, докато старецът му е лежал в пандиза. И не е искал същото да се повтори с друг.

Джак замълча. Каси нямаше какво да каже. Искаше й се просто да затвори, да отбие от пътя и да потъне в пустинната нощ. Не я интересуваше какво я очаква в мрака.

Вярваше на Карч. В душата си разбираше, че й казва истината. И тогава осъзна, че като е изненадала онази нощ Макс, самата тя е предизвикала ужасния развой на събитията. Внезапно си представи трупа му върху масата в казиното. Тогава бе изтичала и бе притиснала главата му към гърдите си. Наложи се насила да я откъснат от него.

— Така че разбираш — рече Карч. — Ако трябва да обвиняваш някого, това си ти, не аз. Носила си детето му и си му го казала. Какво мислиш за това, Каси Блак?

Тя не отговори. Стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели — виждаше го-дори на слабата светлина на уредите на таблото. По тялото й преминаха тръпки, като вълна, която постепенно плъзна по ръцете й. После премина. Каси се опита да потисне мислите за Макс, да ги остави за по-късно. Сега най-важна беше Джоди. Трябваше да се съсредоточи върху нея.

— Знаеш ли — каза Карч, — след като вече съм наясно какво се е случило в оная стая с Макс, не мога да си обясня какво се е случило в стаята с Идалго. Защо го направи?

Каси не разбираше защо й задава такъв очевиден въпрос.

— Заради парите, за какво друго?

— Но защо си го очистила, ако не се е налагало?

— Какво говориш? Идалго? Идалго е мъртъв?

— Ти би трябвало да го знаеш по-добре от…

— Не! Не зная за какво говориш!

— Изглеждаше адски хладнокръвно убийство. Човекът е седял на леглото по бельо, абсолютно беззащитен, и ти просто си го очистила.

Каси си спомни последните мигове в стаята. Идалго бе неспокоен, започваше да се събужда. Тя стоеше до леглото с пистолет в ръка. Беше готова да направи необходимото. Да пресече последната граница. Дали наистина не го бе сторила? Невъзможно.

— Чуй ме, Карч. Ако е мъртъв, значи го е убил някой друг.

Последва пауза.

— Естествено — отвърна накрая Джак. — Както кажеш. Това не променя нещата. Ще дойдеш тук с парите и…

— Карч?

— Какво?

— Откъде да зная, че тя е при теб?

Той се засмя.

— Да бе. Няма откъде да знаеш.

— Трябва да говоря с нея. Преди да дойда, трябва да съм сигурна, че е при теб… и че е жива. Моля те, Карч.

— Е, щом толкова ме молиш…

Тя се заслуша. Стори й се, че чува клаксон, после Карч изруга някого. Разбираше, че шофира и че вероятно при престрояването е засякъл друга кола. Чу се шумолене, последвано от неговия глас, но не в слушалката.

— Събуди се, хлапе. Една лелка иска да говори с теб. Кажи й здрасти.

Първо чу дишането на дъщеря си. После детето произнесе само една дума, която прониза сърцето й като нож.

— Мамо?

Каси неволно затаи дъх и се помъчи да сподави сълзите си. Отвори уста и се опита да отговори на първата дума, която й казваше дъщеря й. Но преди да успее да издаде звук, грубият смях на Карч изпълни купето.

— „Из устата на младенци“^[1]… — рече той. — В „Клеопатра“ до полунощ, Пепеляшке, иначе тиквата ти ще пострада.

Връзката прекъсна и Каси внезапно потъна в тишината на мрака. В тунела.

Помисли си дали отново да не му позвъни, но знаеше, че всичко вече е казано. Погледът й попадна върху надписа „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЛАС ВЕГАС“, покрай който минаваше. Бе излъгала Карч. Движеше се точно след него. Това й осигуряваше преднина — няколко часа за подготовка, — но нищо друго. Нямаше представа за какво ще се подготвя.