Майкъл Конъли
Блудна луна (35)

34

Откакто научи за случилото се в магазина, Каси Блак се чувстваше като в някакъв нереален свят, нямащ нищо общо с живота й. Дълбоко в душата си съзнаваше, че това е инстинктивна защитна реакция, която й позволяваше да продължи.

Застанала в задния двор на Лио, тя гледаше към засъхналата кръв по острото парче стъкло, стърчащо от рамката на плъзгащата се врата. Дори само това потвърждаваше думите на Карч. Вече знаеше, че Лио е мъртъв. Ако влезеше в къщата, щеше да открие трупа му. И никога нямаше да може да изтрие тази гледка от паметта си.

Каси сведе очи към почистващата машина, която стоеше неподвижна на дъното, но бързо ги върна към стъклото. Разбираше, че трябва да се увери. Накрая се реши и тръгна към вратата. И веднага видя тялото му на пода в кабинета. Префучалият по магистралата зад къщата камион заглуши ужасения звук, който неволно се изтръгна от гърлото й. Тя прекрачи стъклото и влезе вътре.

Трупът на Лио беше проснат по гръб до вратата. Навсякъде имаше кръв. На лицето му бе застинала ако не усмивка, поне доволно изражение. Каси приклекна до него и докосна студената му кожа.

— О, Лио — промълви тя. — Какво направих?

От очите й бликнаха сълзи. Помъчи се да ги спре като стисна клепачи и сви ръцете си в юмруци.

После се опита да направи оглед на тялото и стаята, както навярно би постъпил детектив. Искаше да знае какво се е случило. Лио беше издържал, иначе Карч нямаше да търси парите при нея. Каси проследи кървавите дири по плочките на пода и разбра. Лио го беше направил. Бе се довлякъл до стъклото. Заради нея.

— Лио…

Тя отново затвори очи и отпусна глава върху неподвижните му гърди.

— Знаех си, че трябва да избягаме.

Внезапно я изпълни решителност. Щеше да изчезне. Съзнаваше, че постъпва егоистично, но ако се провалеше, благородната саможертва на Лио щеше да отиде напразно. На това се беше надявал накрая. Ето какво означаваше усмивката му. И тя щеше да оправдае надеждите му.

Каси се изправи и се огледа. След Карч в офиса царе-ще пълен хаос. Но за разлика от нея, той бе търсил двата и половина милиона долара. Тя прекрачи трупа, приближи се до прекатуреното бюро и плъзна очи по останките. Навсякъде бяха пръснати астрологически книги, листове хартия и бележници. Чекмеджетата бяха изсипани на пода. Каси забеляза двата плика. Имаха един и същ обратен адрес — кодът 773. Бяха празни. Единият носеше чикагско клеймо отпреди два дни. Карч беше взел паспортите.

Тя рязко вдигна глава и се блъсна в червените монети И Чин, които висяха от тавана. За миг се загледа в тях, после придърпа стола, стъпи на него и свали нанизите от кукичката.

Знаеше, че няма смисъл да търси в останалите стаи. Паспортите бяха у Карч и в къщата нямаше нищо друго, което да й трябва. Върна се при трупа на Лио и отново го погледна. Спомни си песента, която беше слушала по пътя за Вегас. Надяваше се, че в ухото му е шепнал ангел.

— Сбогом, Лио.

Тя внимателно прескочи стъклото, излезе в задния двор и отиде до ръба на басейна. Погледна маркуча, после го хвана и започна да го дърпа. След като на два пъти едва не падна във водата, успя да изтегли машината на бетона.

Дънките й подгизнаха, но Каси не им обърна внимание, а бързо свали ципа на торбата за боклук и я отвори. Вътре имаше дебел бял найлонов плик. Тя внимателно го измъкна от торбата и започна да го развързва. Беше прекалено стегнат, а ноктите й бяха късо изрязани. Каси бръкна в задния си джоб, извади швейцарското ножче и го разряза.

Вътре лежаха пачките със стодоларови банкноти. Бяха сухи като в деня на излизането си от печатницата.

Тя затвори плика и погледна счупената плъзгаща се врата. От мястото й се виждаха вирнатите върхове на обувките на Лио. Каси мислено му благодари. Когато й обясняваше къде ще остави парите, той бе прибавил, че най-доброто скривалище трябва да е пред очите на всички. И се оказваше прав.

Каси погледна водата. На повърхността плаваше мъртво колибри, разперило крилцата си като ангел.