Майкъл Конъли
Блудна луна (19)

18

В 03:46 Каси Блак отвори очи в гардероба на мъжа, когото се опитваше да ограби. Той най-после отново беше захъркал и тя знаеше, че е време да направи последния си ход. Бавно се изправи и отвори вратата, сложи си очилата и погледна към леглото. Ернандес лежеше под завивките, отпуснал глава върху две възглавници. Дълбокото му дишане и гърленото му хъркане показваха, че спи дълбоко. Каси не се интересуваше дали ще се събуди. Не можеше да чака повече. Трябваше да намери куфарчето и да напусне апартамента му. И Лас Вегас.

Тя се наведе и разтри десния си прасец, схванат от неудобната поза. После уви калъфката около дланта си и бавно отвори вратата докрай.

За миг застана неподвижна в спалнята, вперила поглед в неподвижното тяло на Ернандес. После плъзна очи наоколо. Куфарчето го нямаше.

Върна се в нишата и провери в банята. Нищо. Отново влезе в стаята, легна на пода и насочи лъча на фенерчето под леглото. Видя само валма прах и меню за румсървиз.

Изправи се, отиде в дневната и претърси всеки сантиметър от помещението, но не откри нищо. Започна да изпада в паника и си помисли за решението си да слезе в бара и отново да изживее спомените за последните си мигове с Макс. Дали през това време Ернандес не беше излязъл от апартамента си, за да скрие някъде куфарчето? Струваше й се абсурдно, но то все пак липсваше.

Изведнъж й хрумна нещо. Защо ключовете бяха в сейфа? Каси бързо откри отговора. С тях се отключваха белезниците и куфарчето. Фактът, че ги е прибрал там вместо съдържанието на куфарчето, означаваше, че вече се е погрижил за това по друг начин. Ако не бе напускал стаята си, къде другаде можеше да е скрил куфарчето?

Имаше само една възможност. Тя се върна в спалнята и внимателно разгледа леглото. Представи си онова, което беше видяла през шпионката, докато Ернандес отключваше вратата. Тогава куфарчето бе заключено на дясната му китка. Каси заобиколи от дясната страна и лекичко заопипва завивките.

Накрая докосна нещо плоско и твърдо и разбра, че го е намерила. Бавно повдигна одеялото и видя куфарчето.

Върна се в гардероба и пак отвори сейфа. Забеляза, че е оставила пистолета върху него. Взе го, внимателно извади ключовете и ги разгледа. Бяха пет и Каси имаше достатъчно опит с белезниците, за да знае кой е за тях. Отдели го от другите, за да не вдигне шум, и отново влезе в спалнята.

Ернандес не помръдваше. Каси остави пистолета на леглото и безшумно пъхна ключето в ключалката на белезниците. Когато го завъртя, се разнесе металическо изщракване. Тъкмо понечи да свали куфарчето, когато Ернандес, навярно обезпокоен от звука, се размърда.

Каси тихо взе куфарчето, после грабна пистолета. Мъжът въздъхна и започна да рита под завивките. Събуждаше се.

Тя вдигна оръжието. Ако се наложеше, щеше да го направи. Можеше да го отдаде на иззвъняването на телефона, странстващата луна или просто на съдбата. Нямаше значение. Но щеше да направи каквото трябва.