Майкъл Конъли
Блудна луна (14)

13

Затвори вратата с лакът и включи осветлението. После бързо застана на колене, свали си шапката и постави раницата пред себе си. Извади от предното джобче чифт латексови ръкавици и си ги сложи, като ги обтегна по пръстите и късо отрязаните си нокти.

Бързо развърза неопреновия сак с инструментите и провери дали има всичко необходимо. След това извади от раницата си фотоапарата, изправи се и започна да оглежда апартамента.

Беше голям, от онези, които даваха на гостите на казиното. Състоеше се от просторна дневна с двукрила врата, водеща към спалнята. Мебелите бяха плюшени. Каси знаеше, че ВИП-апартаментите в повечето хотели се ремонтират ежегодно, за да изглеждат нови и гостите да си мислят, че са от малцината, имащи привилегията да бъдат настанени там.

Във въздуха се носеше тежък мирис на пури — Ернандес й помагаше, без да го знае. Тя влезе в спалнята, защото имаше работа само там. Когато натисна ключа на лампата, видя голяма стая с огромно легло, скрин и малко писалище, както и висок до тавана телевизионен център. Забеляза, че камериерката вече е била тук — завивките на леглото бяха оправени и на възглавницата бяха оставени ментов бонбон и заявка за румсървиз за закуска, която гостът да окачи от външната стена на вратата.

Вдясно имаше ниша. Отворената врата водеше към банята. До нея бе гардеробът. Когато го отвори, автоматично се включи вътрешна лампа. Каси се наведе и разгледа завинтения за пода сейф, отчасти скрит под спортното сако и няколкото ризи, които Ернандес беше закачил вътре.

Каси снима дрехите с полароида, после приклекна и направи две снимки на чифт обувки и купчина мръсно бельо.

Върна се в стаята, остави проявяващите се снимки върху леглото и с останалите осем кадъра фотографира спалнята.

След като внимателно документира всичко, чието разположение можеше да наруши, Каси отново отиде при гардероба, премести дрехите настрани и огледа сейфа. Информацията от вътрешния човек на Лио се оказа точна. Беше „Халзи“ с петцифрена комбинация. На електронния екран пишеше „ЗАКЛЮЧЕНО“, но тя все пак провери. Наистина бе заключено.

Върна се в спалнята и плъзна поглед по стените и тавана. Единственият детектор за дим се намираше на стената над таблата на леглото. В толкова просторно помещение нямаше да е необичайно, ако детекторите бяха два. Тя избра място точно над входа на нишата. Оттам камерата щеше да й осигури поглед към цялата стая и до гардероба нямаше да й трябва много проводникова лепенка.

Решила къде да инсталира устройствата, тя продължи да разглежда апартамента и провери в чекмеджетата и по лавиците за оръжия или други средства за самозащита, които Ернандес можеше да носи. На един от рафтовете над мокрия бар в дневната откри евтина аларма, която се поставяше на бравата и надаваше оглушителен вой, ако се разместеше пъхнатата в касата пластина.

Тъй като сигналът беше прекалено висок обаче, повечето хора не включваха тези аларми. Разчитаха на червената лампичка, която показваше, че батерията е заредена. Каси разви едно от винтчетата с отвертка и свали външната обвивка. Сряза проводниците с клещи, оголи краищата им, свърза ги и по този начин затвори електрическата верига, която иначе се затваряше при вкарването на пластината в касата.

Включи устройството и лампичката светна. Не прозвуча сигнал, въпреки че пластината не бе на мястото си. Каси го изключи и го остави обратно на лавицата.

После се върна в антрето и седна на пода. Извади от раницата си наколенките и ги завърза върху дънките си. След това коленичи и се хвана на работа. Взе бормашината, постави й елемента за развиване и започна да сваля болтовете на резето. Самоделната неопренова звукоизолация заглушаваше шума. За да го чуе отвън, човек трябваше да долепи ухо до вратата.

Свали покривната плоскост на резето, захапа миниатюрното си фенерче и насочи лъча към заключващия механизъм. С помощта на отвертка измъкна гумичката на оста, после с клещи свали самия механизъм и внимателно го разгледа.

Извади фенерчето от устата си и тихо подсвирна от облекчение. Лио имаше право. В механизма бяха монтирани само половината елементи. Макар да знаеха, че преди шест години са имали проблем с тях, управителите бяха решили да не сменят резетата в трите хиляди стаи на хотела. Това й позволяваше да остане в стаята и да довърши инсталирането. Ако заключващият механизъм се беше оказал пълен, щеше да й се наложи да го отнесе другаде — например в банята в отсрещната стая и да го разреже с ацетиленова горелка. И едва в този момент осъзна, че е извадила страхотен късмет, защото бе забравила горелката в багажника на поршето пред „Ейсис енд ейтс“.

Тя отново захапа фенерчето, вкара отвертката в отвора и завъртя езичето четвърт оборот надясно. После върна оста на мястото й и завъртя ключа. Езичето излизаше навън, но не достигаше до гнездото от другата страна на касата. Ернандес можеше да го разбере само ако застанеше на колене и погледнеше в пролуката, което не й се струваше много вероятно.

Каси се изправи, провери през шпионката дали в коридора няма някой и отвори вратата. Езичето едва одраска касата, но все пак издаде тих звук. Тя бързо се върна при инструментите си, взе пилата за стомана и я прокара по мястото, където заяждаше езичето. Отново погледна в коридора, после за пореден път затвори и отвори вратата. Този път не се чу нищо.

Идваше ред на другата ключалка. Каси свали четирите болта, които я придържаха към касата, и смени бургията, за да разшири дупките. Накрая извади от чантата си тубичката лепило и залепи капака и разхлабените винтчета.

След това се отдръпна и погледна вратата. По нищо не личеше, че някой е пипал ключалките.

Първият етап от подготовката на апартамента бе завършен. Наближаваше девет и половина. Каси събра инструментите в сака и го отнесе заедно с другите чанти в спалнята. Взе проводниковата лепенка и зелената камера, която вкара в гнездото на фалшивия детектор за дим. Свърза я с батерията, затвори я, придърпа стола от бюрото, качи се отгоре и залепи устройството на трийсетина сантиметра под тавана над входа за нишата.

Свърза единия край на проводниковата лепенка с клемата и затвори капака на детектора. Прокара лепенката надолу по стената и тавана на нишата към гардероба, където я опъна покрай вратата до пода зад сейфа.

После извади от чантата предавателя и го постави зад сейфа, където Ернандес едва ли щеше да погледне. Сряза лепенката, свърза я с предавателя и го включи. После взе приемника, включи го и проучи надписите, които Палц беше надраскал върху парчета лепенка. Натисна бутона, обозначен като „Зелена камера“, и на монитора се появи стаята и самата тя, седнала на пода. Образът беше чист и обхващаше почти цялата спалня. Най-важно бе леглото, което се виждаше изцяло. Каси се изправи, отиде при вратата и изключи лампата. През завесите проникваше само светлината на прожекторите навън.

Върна се и отново погледна зеленикавия екран. Очертанията на леглото едва се забелязваха. Качеството не отговаряше на твърденията на Палц, но щеше да й свърши работа. Тя отново стана, отиде до прозореца и леко разтвори завесите, за да пропусне в спалнята още малко светлина.

Картината се изчисти. Каси се надяваше, че преди да си легне, Ернандес няма да дръпне плътно завесите.

Включи лампата и бързо се върна при гардероба. Трябваше да се погрижи по време на обира да може да го отвори без вътрешната лампичка автоматично да светне. Не можеше просто да отвърти крушката — Ернандес щеше да поиска да я сменят или още по-лошо, да заподозре нещо. А и имаше нужда от светлина за камерите, които възнамеряваше да инсталира в гардероба.

Двете врати се застъпваха. Дървена пластинка, закрепена за лявата врата, прихващаше летвата между двете. Това означаваше, че ако иска, може да отвори само лявата, но не и другата. Автоматичният ключ на лампата се намираше в рамката на лявата врата. Когато се открехнеше съвсем леко, отгоре изскачаше бутонче и затваряше електрическата верига.

Каси отиде до бюрото, издърпа чекмеджето и потърси нещо за писане. Откри добре подострен молив, върна се при гардероба и отбеляза отвън мястото, на което се намираше бутонът.

После взе шпакличката, затвори вратите и пъхна плоския ръб на инструмента над резката. Натисна нагоре, открехна лявата врата и отвори дясната. След това отново затвори лявата, издърпа шпаклата и се вмъкна в гардероба.

Успя да го направи, без вътрешната лампа да се включи. Но нямаше време да ликува. Отвори лявата врата и се наведе над сейфа, сякаш се канеше да го отвори. После погледна надясно и постави показалец на мястото, от където според нея най-добре щяха да се виждат клавишите. Отбеляза го с молива, върна се при инструментите и и взе фалшивия електрически контакт и трите камери.

Бързо постави едната в контакта, сложи й батерията и след като я монтира с бормашината на обозначеното място, я свърза с предавателя.

Когато свърши, отиде при приемника, за да провери качеството на образа. Разположението и фокусът на камерата бяха отлични. Гледаше право към клавишите и — Каси ясно виждаше цифрите. Усети, че я изпълва възбуда. И в този момент пейджърът завибрира.

Каси затаи дъх и за миг се вцепени. После свали пейджъра от колана си и погледна дигиталния дисплей.

 

„Обменя чиповете и си тръгва.“

 

— Мамка му! — шепнешком изруга тя и пъхна пейджъра в раницата, вместо да го върне на колана си.

Това променяше всичко. Трябваше да се откаже от плана си да монтира втора камера на тавана на гардероба. Но Ернандес първо трябваше да мине през рецепция-та, за да си вземе куфарчето. Това й оставяше време да свърши.

Тя извади от сака чантичката за колан, в която имаше малка аерозолна бутилка боя и дезодорант. Върна се в нишата и докато разклащаше боята, погледна тавана. После напръска проводниковата лепенка. Не беше точно като оригиналната боя на стената, но вършеше работа. След това бързо напръска с дезодорант целия апартамент.

Опакова вещите си в двете чанти, взе полароидните снимки от леглото и се върна при гардероба, за да подреди дрехите и обувките така, както ги бе оставил Ернандес, като внимаваше да не се допират до прясната боя.

Докато местеше закачалките, усети, че в джоба на спортното сако има нещо тежко и твърдо. Бръкна вътре и извади черен деветмилиметров пистолет „Смит & Уесън“. Провери пълнителя и видя, че е пълен. Замисли се за миг, макар да знаеше, че няма време за губене. Да го остави ли, или да го вземе? Или пък трябваше да го изпразни? Имаше прекалено много възможности, за да стигне до верния отговор. И тогава си спомни думите на Макс за вълновия ефект.

„Не забравяй вълновия ефект. Ако промениш нещо в стаята, променяш цялата вселена на удара. Създаваш вълни.“

Вече знаеше отговора. Ако вземеше пистолета, обектът можеше да забележи и това щеше да означава край. Ако го изпразнеше — пак същото. Ако не предприемеше нищо, нямаше да има вълни, нямаше да промени вселената.

Тя върна оръжието в джоба на сакото и се отдръпна от гардероба, за да го сравни за последен път с полароидните снимки. Времето напредваше. Представи си как Ернандес взима куфарчето си и се качва с асансьора.

Грабна двете си чанти, прехвърли ги през рамо и излезе от спалнята. После се завъртя назад и се вцепени.

Бе оставила стола издърпай настрани от бюрото.

„Нямало вълни ли?“ — помисли си тя, докато припряно го връщаше на място. Пак се огледа и този път всичко й се стори наред. Отиде в антрето, вдигна шапката си от пода, изключи лампата и погледна през шпионката. Не видя никого. Долепи ухо до вратата и се ослуша. Не чу стъпки и други звуци. Сложи си шапката, отвори вратата и излезе.

Докато затваряше вратата, прозвуча сигналът, съобщаваш за пристигането на асансьора. Тя бързо извади електронната карта от задния си джоб и се запъти към стая 2015.

Отключи вратата и влезе. Беше успяла. Намираше се в безопасност — засега.