Ли Цинджао
Завинаги ще помня… ^[0]

Завинаги ще помня онзи залез,

        с беседката край тихата река.

Загубихме се в пътя си към къщи,

        замаяни от прекомерно пиене.

 

Във мрака късен, вече изморени,

        въртяхме се със лодката без път.

Но без да щем, навлязохме дълбоко

        във вир, обрасъл с лотосови туфи.

 

Какво да правим? Грабнахме веслата —

        греби, греби! Измъквай се оттук!

А ято чапли, от шума подплашени

        изпълниха небето притъмняло.