Ли Цинджао
Банановата палма ^[0]

Незнайно от кого посадената палма

с годините се разпростря над двора.

Тя хвърля върху всичко

черна сянка,

тя хвърля върху всичко

черна сянка.

Листата й

под напора на вятъра

си шепнат,

нещо свое си говорят.

 

В постелята, самотна и печална,

лежа до трета стража, а отвън

дъждът на капчици

се стича във душата ми,

дъждът на капчици

се стича във душата ми.

Аз нямам сили

да го слушам вече

и да отлита в самота

нощта без сън.