Джеймс Хадли Чейс
Двойно разбъркване (2)

II

Тиктакането на часовника върху бюрото изпълни тишината, която последва. Смачках цигарата си, запалих нова и бутнах кутията към Медъкс.

— Един милион! — казах аз и тихичко подсвирнах. — Това се казва пара. Но не доказва, че зад сделката се крие измама.

— За измамата няма съмнение — каза Медъкс мрачно. — Нещо повече: зад нея се крие убийство!

Погледнах глупаво.

— Чакай сега…

— Това е — каза Медъкс, като удари по бюрото. — Досега никога не съм бъркал за такова нещо; нито веднъж за двайсет години. Надушвам убийство!

— Дени ли имаш предвид?

— Възможно е. Не зная. Едно е ясно — тази история вони на убийство. Да огледаме Дени. Той е дребен театрален агент, вероятно без пукната пара. Измисля някакъв невероятен начин как да пречука момичето — съвсем нестандартно убийство. Изплита мрежата си. Първо, пробутва й идеята да се застрахова за един милион долара, като изтъква рекламната полза от това. После пробутва същата идея на нас и на още девет други компании. Изчаква няколко месеца, пречуква я и прибира парите. Как ти се струва?

— Звучи добре, но има една дреболия. Обясни ми как ще я убие и счел това ще предяви иск към нас Кажи де!

Медъкс сви рамене.

— Този, който е в дъното на цялата работа, е измъдрил нещо хитро, което ние няма да разгадаем за пет минути. Но не това ме тревожи. Искам тази полица да бъде анулирана, преди те да се задействат. А ето и твоята задача. Искам пълна информация за Сюзън Джелърт и за това приятелче Дени. Искам да зная какво ги свързва. Ако не откриеш нищо нередно и ако не успеем да развалим договора, не ни остава нищо друго освен да седим с вързани ръце и да чакаме, докато нещо се случи на момичето. — Той удари с юмрук по бюрото и лицето му почервеня. — И когато това наистина стане — нещо, в което съм съвсем сигурен — тогава ще ни се отвори истинска работа!

— Няма ли да е по-добре, ако се свържем с другите компании? — казах аз. — Ако на нея действително й се случи нещо и една-две от тях удовлетворят иска, ние няма да имаме никакви шансове в съда.

— Погрижил съм се за това — каза Медъкс. — Свиках среша за утре сутринта, на която ще се опитам да ги убедя да оставят на нас разследването. Не искам десет агенти да ни се мотаят в краката.

— Не съм напълно убеден, че е замислена измама — казах аз. — Ако момичето беше дошло при нас за застраховка за злополука за един милион долара, дори шефът щеше да й откаже. Навярно идеята й за реклама е да има полица за един милион и тя е била достатъчно умна да се обърне към десет компании, за да получи каквото иска.

Медъкс оголи зъбите си във вълча усмивка.

— Точно затова аз съм в този кабинет, а ти работиш за мен — каза той — Зад гърба ми има дълъг опит, от който развих инстинкт да подушвам неприятностите от цяла миля. — Той размаха полицата срещу мен. — Чуй ме какво ти приказвам, Хармъс. Зад това проклето късче хартия се крие убийство.

— О’кей. И какво ще правим?

— Освен списъка на евентуалните причини за смърт — продължи Медъкс, без да ми обръща внимание, — който би събудил подозрение у всеки с някакъв опит, има още една дреболия на дъното на страницата. Виж я!

Той ми хвърли полицата Под твърде детинския подпис, който Сюзън Джелърт беше драсната на докуметна, имаше едно мастилено петно и добре очертан отпечатък от пръст.

— Разбери от Гудиър — каза Медъкс — дали това е нейният отпечатък. Разбери и защо е на полицата. Струва ми се, че не е поставен там случайно. Вероятно целта е да не можем да избегнем плащане при съмнение в самоличността. Казвам ти, Хармъс, колкото повече гледам тази полица, толкова по-изпипана ми се вижда и този отпечатък само го потвърждава.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Не каза ли, че полицата изключва смърт, предизвикана от електричество?

Той взе отново документа.

— Така е. Точната формулировка е: смърт, предизвикана от неизправна електрическа инсталация или каквато и да е неизправна електрическа апаратура. То е същото.

— О, не, не е! Няма нищо неизправно в инсталацията или в механическата част на един електрически стол.

Медъкс се наежи и навъсеният му поглед стана свиреп.

— Какви ги дрънкаш?

— Я си представи, че това момиче е извършило убийство и знае, че рано или късно ще бъде разкрито? Няма ли да се чувства по-сигурна, ако знае, че стигне ли се до съд, зад гърба й ще застанат десет мощни застрахователни компании?

— Откъде накъде? Какво искаш да кажеш?

— Ако момичето отиде на електрическия стол и знаем, че това ще струва 100 хиляди, няма ли да организираме защитата й, да платим на най-добрите адвокати, да направим всичко, което е по силите ни, за да смекчим присъдата й или дори да я оправдаем.

Медъкс погледна стреснато.

— Може и да го направим.

— Искаш да кажеш — ще го направим. Така ще сторят и останалите девет компании. Чудеса ще направим, само и само да я спасим от електрическия стол. Обърни внимание на формулировката — неизправна електрическа инсталация. Защо не просто — смърт, предизвикана от електричество.

Медъкс се почеса по челюстта.

— Това е идея, но не ми харесва кой знае колко. Иди виж момичето. Порови се наоколо. Поразпитай. Не забравяй, че това може би е добре замислена измама и няма да се справиш, ако не проучиш всички възможности. И огце нещо — опитай се да откриеш кой ще има изгода от смъртта на момичето. Провери дали е направила завещание. Мота да се обзаложа, че в дъното стои този, който ще получи парите. Провери тези неща и можеш да смяташ, че работата е наполовина свършена.

— Къде да я намеря?

— Дала е адрес в Лос Анжелос.

Той погледна полицата:

— Четвърта улица, № 2567.

— Тук ли е Гудиър?

— Откъде да знам. Сигурно е в някой бар. Изчезвай сега и ме остави да работя. Но не забравяй — не искам шефът да разбере, че проучвам тази полица. Ако успея да докажа, че има измама, искам аз да съм този, който ще влезе при него и ще го цапардоса с нея по главата.

Когато тръгнах към вратата, той ме спря.

— Защо не вземеш с теб жена си? Тя има акъл в главата и винаги бих предпочел нейната преценка пред твоята. Вземи я. Разходката ще й хареса.

— И аз така смятам — казах, без да пропускам удобния случай — но не мога да си позволя да я взема. Ти какво си мислиш — че аз съм направен от чисто злато?

Медъкс подръпна носа си.

— Е, добре. Можеш да харчиш за нея до 30 долара седмично — каза той щедро. — Пиши ги в представителните разходи.

— 30 долара? — казах аз и се засмях. — Че те няма да й стигнат и за храна. Откакто престана да работи за теб, тя разви невероятен апетит. Направи ги 100 на седмица и ще я взема.

— 30 долара! — излая Медъкс. — Нито цент повече! А сега изчезвай!