Хавиер Сиера
Синята дама (52)

ГЛАВА 52

От суровата пустиня на Ню Мексико към душното лято на кастилското плато. Така съвсем лесно, както става само насън, Дженифър Нарейди се пренесе на друго място и в друго време. Но това сънища ли бяха? И нищо повече? И защо се подреждаха в логическа последователност? Може би тя „отваряше канал“ за спомени от друго време, от епоха, с която по някакъв мистериозен начин беше свързана?

Права ли беше доктор Мейърс, когато спомена за генетичната памет? И в такъв случай всичките й видения ли бяха свързани с далечните й индиански предци?

Дженифър се намести по-удобно под памучните чаршафи и се опита да продължи съня си.

Ако беше така, ако всички тези сънища бяха една истинска история, тя би искала да знае. Започваше да мисли, че при сеансите в „залата за сънуване“ във Форт Мийд или може би по време на престоя й в Италия са проектирали в съзнанието й картини, които сега изплуваха в света на сънищата й. Чувстваше се мръсна, сякаш бяха осквернили най-интимната й същност. Но и заинтригувана. Искаше да разбере накъде я водеха виденията й. И така, с всеки сън, Дженифър попадаше на все по-далечни и екзотични места.

Например в Испания.

Никога не бе ходила там. Никога не се беше занимавала с историята на могъщата Хабсбургска династия — имперската фамилия, владяла тази страна, и никога не се беше интересувала от столицата й — Мадрид. И все пак пред очите й се появи съвсем ясно нещо като крепост, с балкони от черно ковано желязо и галерии, тънещи в полумрак. И този път Дженифър Нарейди разбра от коя епоха е и къде се намира тази сграда.

Следваха изненада след изненада.