Арналдур Индридасон
Гласът (3)

2

Помещението за почивка на персонала нямаше много общо с лъскавото фоайе на хотела и с луксозно обзаведените му стаи. Вътре нямаше коледни украшения, нито пък звучеше коледна музика, имаше само няколко протъркани маси и столове, някаква изкуствена подова настилка, на места прокъсана, и в ъгъла — кухненски кът с шкаф, кафемашина и хладилник. Изглеждаше, като че ли никой не чисти това помещение. По масите се виждаха петна от кафе, навсякъде се валяха мръсни чаши. Измъчената кафемашина бе включена и плюеше вода.

Неколцина служители от хотела се бяха събрали в полукръг около младото момиче, намерило трупа, което все още изглеждаше много разстроено. Беше плакало и по бузите му се бе разтекъл черен грим. Когато Ерлендур и управителят на хотела влязоха, момичето вдигна глава.

— Ето я и нея! — каза управителят с такъв тон, сякаш тя бе виновна за съсипването на свещеното спокойствие на Коледата.

След което изгони останалите служители. Ерлендур на свой ред го избута от стаята с думите, че искал да говори с момичето на спокойствие. Управителят го погледна изумено, но не възрази, каза, че имал достатъчно работа да върши. Ерлендур затвори вратата след него.

Девойчето изтри разтеклия се грим от бузите си и погледна объркано Ерлендур, без да има представа какво точно да очаква. Ерлендур й се усмихна, придърпа един стол и седна срещу нея. На възраст тя бе горе-долу колкото дъщеря му, малко над двайсет, нервна и все още зашеметена от онова, което бе видяла. Беше слабичка, чернокоса, облечена в униформата на камериерка от хотела — светлосин халат. Табелка с името й висеше на горното джобче. Осп.

— От дълго време ли работиш тук? — попита Ерлендур.

— Скоро ще стане година — отвърна Осп с тих глас и плахо погледна Ерлендур.

Той като че ли нямаше намерение да й създава неприятности. Девойката подсмъркна и поизправи гръб. Намирането на трупа определено й се бе отразило. Тя леко потреперваше. „Името й подхожда“, помисли си Ерлендур. Осп^[6]. Приличаше на малка клонка, разлюляна от вятъра.

— Харесва ли ти работата в хотела? — попита Ерлендур.

— Не — отговори тя.

— Тогава защо работиш тук?

— Човек все някъде трябва да работи.

— А кое му е толкова лошото на хотела?

Тя го погледна така, сякаш въпросът беше напълно излишен.

— Сменям чаршафи — каза, — мия тоалетни чинии. Чистя с прахосмукачка. Но все пак е по-добре от „Бонус“^[7].

— А хората?

— Управителят е скапаняк. Някои от гостите пък си мислят, че човек работи единствено за да могат да го опипват.

— Защо отиде в мазето? — попита Ерлендур.

— За да доведа Дядо Коледа. Децата го чакаха.

— Децата ли?

— На коледната веселба. Правим коледно увеселение за работещите в хотела, за децата им, както и за децата на гостите. Той трябваше да бъде Дядо Коледа. И като не се появи, ме пратиха да го доведа.

— Не е било приятна гледка.

— Никога преди не бях виждала труп. А и този презерватив… — Осп се опита да прогони спомена от съзнанието си.

— Той имаше ли някакви приятелки тук в хотела?

— Никакви, за които да знам.

— Знаеш ли за някоя извън хотела, с която да е имал връзка?

— За този човек не знам нищо, а от него видях повече, отколкото на мене се иска.

— Отколкото ми се иска — поправи я Ерлендур.

— А?

— Казва се „ми се иска“, а не „на мене се иска“.

Тя го погледна със съжаление, сякаш полицаят имаше някакъв проблем.

— Смяташ ли, че това има някакво значение?

— Да — отвърна Ерлендур.

Тя тръсна глава.

— Когато слезе при него, вратата беше ли отворена? — попита Ерлендур.

Осп се замисли.

— Не, аз я отворих. Почуках на вратата, но никой не отговори. Почаках малко и тъкмо смятах да си тръгвам, когато ми хрумна да я отворя. Мислех, че е заключено, но вратата се отвори и го видях там с презерватива на…

— Защо си мислела, че е била заключена? — побърза да я прекъсне Ерлендур. — Вратата.

— Просто така. Знаех, че това е неговата стая.

— Докато слизаше долу при него, срещна ли някого?

— Не, никого.

— Той е бил готов за коледното празненство, но някой е дошъл и го е възпрепятствал. Беше облечен в костюма на Дядо Коледа.

Осп сви рамене.

— Кой сменя чаршафите на неговото легло?

— Какво имаш предвид?

— Спалното бельо. Не беше подменяно от доста време.

— Не знам. Вероятно той самият.

— Сигурно много си се стреснала.

— Гледката беше отвратителна — каза Осп.

— Знам. Трябва да се опиташ да я забравиш колкото се може по-скоро. Ако можеш. Той беше ли добър Дядо Коледа?

Момичето го изгледа.

— Е? — попита Ерлендур.

— Не вярвам в Дядо Коледа.

Жената, която отговаряше за забавата при коледното дърво, беше спретнато облечена, нисичка на ръст и някъде около трийсетте, прецени Ерлендур. Тя каза, че била маркетинг- и ПиАр-управител на хотела, но на Ерлендур не му се щеше да я разпитва за задълженията й. Повечето хора, които срещаше в последно време, бяха маркетинг-нещо си. Жената имаше офис на първия етаж, където Ерлендур я завари да разговаря по телефона. Медиите бяха надушили, че нещо се е случило в хотела, и Ерлендур реши, че тя се опитва да залъже някой журналист. Телефонният разговор приключи много бързо. Жената тръшна слушалката на събеседника си с думите, че няма коментар.

Ерлендур се представи и пое сухата й ръка. Попита я кога за последно е говорила с, хм, човека в мазето. Не беше сигурен дали да употреби думата „портиер“ или „Дядо Коледа“, а името вече беше забравил. Стори му се някак неестествено да каже „Дядо Коледа“.

— Гюли ли?^[8] — каза тя и с това разреши проблема. — Тази сутрин, за да му напомня за забавата при коледното дърво. Срещнах го долу на летящата врата. Той беше на работа. Беше портиер тук в хотела, както може би вече знаеш. И повече от портиер, фактически се грижеше за много неща. Поправяше уредите, ако се разваляха, и други такива.

— Отзивчив, значи?

— Какво?

— Готов да помогне, отзивчив, не е било нужно да го молят?

— Това не знам. Има ли значение? Той никога не е правил нищо за мен. По-скоро аз не съм имала нужда от него.

— Защо точно той е бил Дядо Коледа? Обичал ли е децата? Може би е бил смешен? Забавен?

— Ами останало е от времето, преди аз да дойда тук. Работя в хотела вече три години и това е третата коледна забава, която организирам. Той беше Дядо Коледа на предните две, бил е такъв и преди това. Ставаше за Дядо Коледа. Децата му се радваха.

Жената говореше така, сякаш смъртта на Гвюдлойгур не бе оказала и най-малък ефект върху нея. Сякаш просто не я засягаше. Убийството само й създаваше известни маркетинг- и ПиАр-проблеми, нищо друго. Ерлендур се замисли. Как бяха успели хората да станат толкова безчувствени?

— А що за човек беше той?

— Не знам — отговори тя. — Изобщо не го опознах. Той беше портиер тук. И Дядо Коледа. Разговаряла съм с него единствено когато се правеше на Дядо Коледа.

— Какво стана с празненството при елхата? Когато стана ясно, че Дядо Коледа е умрял?

— Отменихме го, нямаше друго какво да направим. Пък и заради него, да почетем паметта му — добави тя, сякаш за да покаже най-накрая, че изпитва някакви чувства. Напразно. По всичко личеше, че нищо не й бе по-безразлично от трупа в мазето.

— Кой познаваше този човек най-добре? — попита Ерлендур. — Тук в хотела, имам предвид.

— Ами не знам. Опитай да говориш с шефа на рецепцията. Портиерът беше на негово разпореждане.

Телефонът иззвъня и тя вдигна. Хвърли на Ерлендур поглед, с който му даваше да разбере, че пречи. Той стана и излезе от кабинета й. Помисли си, че жената не може безкрайно дълго да лъже по телефона.

Шефът на рецепцията не беше в състояние да обърне внимание на Ерлендур. Туристите се тълпяха пред гишето и той ги регистрираше с помощта на други трима служители на хотела, които вкупом едва смогваха. Ерлендур ги гледа известно време как записват гостите, как преглеждат паспортите им, връчват им ключовете от стаите, усмихват се и преминават на следващия клиент. Опашката стигаше чак до летящата врата. Ерлендур видя още един автобус с пътници да спира пред хотела.

Полицаите, повечето в цивилни дрехи, бяха плъзнали из цялата сграда да разпитват служителите. В помещението за почивка на персонала долу в мазето се оформи нещо като полицейска централа, откъдето се ръководеше разследването.

Ерлендур преценяващо огледа коледната украса в преддверието. От високоговорителите се разнасяше вече някаква американска коледна песен. Той пресече фоайето и влезе в трапезарията. Там първите гости на хотела бяха започнали да се редят около великолепния коледен бюфет. Той мина покрай масата и огледа херингата, пушения агнешки бут, свинската шунка и телешкия език, както и в допълнение вкусните десерти, сладоледи, торти със сметана и шоколадови мусове, или каквото там беше.

Устата му се напълни със слюнка. Не беше ял почти нищичко през деня.

Огледа се и пъхна парче пикантен телешки език в устата си, като се опита да го направи светкавично, така че да не се види с невъоръжено око. Мислеше си, че никой не го е забелязал, затова сърцето му направо подскочи в гърдите, когато чу остър глас зад гърба си.

— Не, ей ти, не е възможно! Не може да правиш така!

Ерлендур се обърна. Мъж с висока готварска шапка и сурово изражение на лицето вървеше към него.

— Какво означава това, може ли тъй да си тъпчеш устата? Що за възпитание!

— Спокойно де! — каза Ерлендур и се протегна да си вземе чиния. Започна да я пълни с различни лакомства, все едно че през цялото време е имал намерението да се обслужи както подобава.

— Познаваше ли Дядо Коледа? — попита той колкото да отклони темата от телешкия език.

— Дядо Коледа? — учуди се готвачът. — Какъв Дядо Коледа? Ще те помоля да не си завираш пръстите в яденето! Това не е…

— Гвюдлойгур — прекъсна го Ерлендур. — Познаваше ли го? Бил е портиер и нещо като момче за всичко тук, в хотела, както разбрах.

— Имаш предвид Гюли?

— Да, Гюли — каза Ерлендур и сложи в чинията си едно доста голямо парче шунка с малко млечен сос отгоре.

Хрумна му да повика Елинборг, за да хвърли едно око на шведската маса, тя беше голям гастроном и от много години съставяше книга с готварски рецепти.

— Не, аз… какво искаш да кажеш с „познаваше ли го“? — попита готвачът.

— Не си ли чул?

— Какво? Случило ли се е нещо?

— Мъртъв е. Убит. Не се ли е разчуло из хотела?

— Убит? — изпъшка готвачът. — Убит! Какво, тук в хотела? Кой си ти?

— В стаята си. Долу в мазето. Аз съм от полицията.

Ерлендур продължаваше да трупа лакомства в чинията си. Готвачът вече беше забравил за телешкия език.

— Как е бил убит?

— Най-добре е да не се говори много за това.

— Тук в хотела ли?

— Да.

Готвачът се огледа наоколо.

— Не мога да повярвам! — каза той. — Май лошо ни се пише!

— Точно — потвърди Ерлендур. — Лошо ви се пише.

Знаеше, че хотелът никога не ще успее да се отърве от това убийство. Никога нямаше да може да изтрие срамния печат на престъплението. Оттук насетне това все щеше да си бъде хотелът, в който Дядо Коледа е бил убит с презерватив на члена си.

— Познаваше ли този човек? — попита Ерлендур. — Гюли?

— Не, съвсем малко. Той беше портиер и фиксваше всевъзможни неща.

— Фиксваше ли?

— Е, поправяше. Не го познавах изобщо.

— А знаеш ли някой в хотела да го е познавал добре?

— Не — отвърна готвачът. — Нищо не знам за него. Кой го е убил? Тук? В хотела? Господи боже мой!

Готвачът явно се притесняваше повече за хотела, отколкото за убития. Ерлендур мислеше да му каже, че гостите може и да се умножат точно заради убийството. Така разсъждаваха вече хората. Дори биха могли да рекламират хотела като място, където е било извършено убийство. И да развият криминален туризъм. Обаче не му се разправяше. Искаше му се да седне някъде с чинията си и да се наслади на храната. За малко да бъде оставен на мира.

В този момент отнякъде се появи Сигурдур Оли.

— Открихте ли нещо? — попита Ерлендур.

— Не — отвърна Сигурдур Оли и погледна готвача, който побърза да се отправи към кухнята с пресните новини.

— Сега ли смяташ да плюскаш? — добави Сигурдур Оли, изпълнен със справедливо възмущение.

— Ох, не започвай да мрънкаш. И без това имах малък проблем.

— Този човек не е притежавал нищо, а ако е притежавал, не го е държал в стаичката си — каза Сигурдур Оли. — Елинборг намери в гардероба му само няколко стари плочи. Това е всичко. Дали все пак да не затворим хотела?

— Да затворим хотела, що за глупост? — отвърна Ерлендур. — И как мислиш да затвориш такъв хотел? За колко време искаш да го затвориш? Да не смяташ да влезеш във всяка стая с екип от следотърсачи?

— Не, но убиецът може да е гост на хотела. Подобна възможност съществува, не бива да си затваряме очите.

— Всъщност има два варианта. Или той е в хотела, гостенин или служител, или пък няма нищо общо с хотела. Това, което трябва да направим, е да говорим с всички от персонала и с всички, които напускат хотела през следващите дни, по-специално с ония, които си тръгват преждевременно, макар и да се съмнявам убиецът така директно да привлече вниманието върху себе си.

— Да, именно. Мислех си за презерватива — сподели Сигурдур Оли.

Ерлендур се огледа за свободна маса и отиде да седне. Сигурдур Оли седна до него. Погледна препълнената чиния и устата му също се изпълни със слюнки.

— Значи, ако е била жена, то тя е в детеродна възраст, или не е така? Съдейки по презерватива.

— Щеше да е така преди двайсет години — каза Ерлендур и опита леко опушената шунка. — Сега презервативът е нещо повече от противозачатъчно средство. Той предпазва от всякакви гадости — хламидии, спин…

— Презервативът може също да ни каже, че убитият не е познавал добре това… лице, с което е бил в стаята си. Това трябва да е било мимолетна среща. Ако го е познавал, може би е нямало да ползва презерватив.

— Трябва да отбележим, че презервативът не изключва убитият да е бил с мъж — каза Ерлендур.

— Що за нож може да е било това? Оръжието, причинило смъртта?

— Ще видим какво ще покаже аутопсията. Естествено, никакъв проблем не е да се намери нож тук в хотела, ако нападателят е бил от хотела.

— Редно ли е това, което правиш? — попита Сигурдур Оли, който през цялото време бе гледал как Ерлендур си хапва и се изкушаваше да отиде и той да си сипе, но се боеше да не предизвика още по-голям скандал: две ченгета, разследващи убийство в хотел, си седят на шведската маса, все едно че нищо не се е случило.

— Забравих да проверя дали имаше нещо в него — вметна Ерлендур между две хапки.

— Вижда ли ти се редно така да седиш и да набиваш на местопрестъплението?

— Че това е хотел.

— Да, но…

— Казах ти вече, имах малък проблем. Не можех да се измъкна по друг начин. Имаше ли нещо в него? В презерватива?

— Беше празен — каза Сигурдур Оли.

— Областният лекар разправяше, че бил получил оргазъм. Дори два, но не разбрах за какво точно говореше.

— Не познавам никой, който да разбира какво говори докторът.

— Значи, убийството е станало, преди да си довърши работата.

— Да. Станало е точно когато му е било най-хубаво.

— Ако е точно когато му е било най-хубаво, защо му е бил ножът?

— Може пък ножът да е бил част от играта.

— Каква игра бе?

— Сексът вече е много по-сложен от мисионерската поза — обясни Сигурдур Оли. — Значи, може да е бил всеки?

— Всеки — повтори Ерлендур. — Защо постоянно се говори за мисионерска поза? За каква мисия става дума?

— Не знам — рече Сигурдур Оли и въздъхна.

Понякога Ерлендур задаваше такива въпроси, че го подлудяваше — много простички и в същото време безкрайно сложни и досадни.

— Това да не е нещо, дошло от Африка?

— По-скоро от католицизма — каза Сигурдур Оли.

— Защо мисионерска?

— Не знам бе.

— Противозачатъчното средство не елиминира никой от половете — продължи Ерлендур. — С това трябва да сме наясно. Презервативът не изключва когото и да било. Попита ли управителя на хотела защо е искал да изгони Дядо Коледа?

— Не, искал ли е да го гони?

— Спомена го, но не обясни. Трябва да разберем какво е имал предвид.

— Ще си го запиша — каза Сигурдур Оли, който постоянно носеше тефтерче и молив у себе си.

— И още една група хора използва по-често от другите презервативи.

— Да? — лицето на Сигурдур Оли заприлича на въпросителен знак.

— Проститутките.

— Проститутките? — повтори Сигурдур Оли. — Курвите? Мислиш ли, че тук има такива?

Ерлендур кимна с глава.

— Те въртят яко мисионерство по хотелите.

Сигурдур Оли се изправи и запристъпва от крак на крак пред Ерлендур, който беше вече опразнил чинията си и отново хвърляше на шведската маса любовни погледи.

— Мм, къде ще бъдеш на Коледа? — попита накрая Сигурдур Оли смутено.

— На Коледа? — повтори Ерлендур. — Ще бъда… какво искаш да кажеш с това къде съм щял да бъда на Коледа? Къде трябва да съм на Коледа? Какво ти влиза на теб в работата?

Сигурдур Оли се поколеба, но реши да продължи.

— Бергтора се чудеше дали няма да си сам.

— Ева Линд има някакви планове. Какво е искала да каже Бергтора? Да ви дойда на гости ли?

— Оф, не знам. Жени! Кой може да ги разбере? — каза Сигурдур Оли, след което стана и хукна надолу към мазето.

Елинборг стоеше пред стаичката на убития и наблюдаваше работата на експертите, когато Сигурдур Оли се появи в мрачния коридор.

— Къде е Ерлендур? — попита тя, като бавно изсмукваше живота на пакетчето си с фъстъци.

— На шведската маса — грубо отговори Сигурдур Оли.

Предварителният тест, който бе направен по-късно същата вечер, показа, че върху презерватива има слюнка.