Арналдур Индридасон
Гласът (28)

27

Човекът от Тингхолт казал на Сигурдур Оли, че връзката му с Гвюдлойгур започнала, когато били на възраст около двайсет и пет години. Било във времената на диското и човекът живеел под наем в приземно жилище във Вогар. Нито един от двамата не си бил признал, че е обратен.

„По това време царуваше съвсем друго отношение към хомосексуалните в сравнение със сега — казал той и се усмихнал. — Но бе започнало да се променя.“

„Едва ли можеше да се каже, че живеехме заедно — добавил Балдур. — Тогава мъжете не се събираха за съвместно съжителство както е сега, без това да се стори странно някому. За хомосексуалните животът беше почти немислим в Исландия в ония години. Повечето напускаха страната, както сигурно знаеш. Да речем, той идваше често да ме вижда. Гостуваше ми. Самият той държеше стая във Вестурбайр, няколко пъти съм ходил там, но Гвюдлойгур не беше голям чистник и затова престанах да го посещавам. Повечето пъти се срещахме при мен у дома.“

„Как се запознахте?“ — попитал Сигурдур Оли.

„Имаше места в онези времена, където ние хомосексуалните се срещахме. Едно от тях беше съвсем близо до центъра на града, фактически не много далеч оттук. Не е увеселително заведение, по-скоро място за срещи в една жилищна сграда. По увеселителните заведения можеше всичко да се очаква, понякога те изхвърлят навън, задето танцуваш с друг мъж. Тази къща беше нещо средно между кафетерия, къща за гости, нощен клуб, място за подслон, център, където можеш да получиш съвет. Той дойде там една вечер със свой познат. Тогава го видях за първи път. Извинявай! Как се държа само! Искаш ли кафе?“

Сигурдур Оли погледнал часовника си.

„Ти вероятно бързаш“ — казал човекът и внимателно оправил с ръце изтънялата си боядисана коса.

„Не, съвсем не, бих пил един чай, ако имаш готов“ — отвърнал Сигурдур Оли и си помислил за Бергтора. Тя побесняваше, когато той не спазваше уговорките им. Беше изключително пунктуална и бе способна дълго да му натяква, ако закъснееше много.

Човекът отишъл в кухнята, за да приготви чай за гостенина.

„Той беше страшно потиснат — казал човекът от кухнята, като повишил глас, за да може Сигурдур Оли да го чува. — Понякога си мислех, че се мрази заради хомосексуалната си наклонност. Сякаш не си я беше признал напълно. Предполагам, че използваше връзката си с мен, за да продължи напред. Все още се търсеше, макар и на тия години. Разбира се, това не е нещо ново. Хората се осмеляват да излязат на светло понякога и на петдесетгодишна възраст, след като са имали семейства през цялото време и са се сдобили с по четири деца.“

„Да, стават такива неща“ — казал Сигурдур Оли, който си нямал и идея за какво говори онзи.

„О, да, скъпи, стават. Силен ли го искаш?“

„Дълго време ли бяхте заедно?“ — попитал Сигурдур Оли и допълнил, че предпочита чая силен.

„Около три години, но се виждахме много рядко през последната.“

„И след това не сте имали никакъв контакт?“

„Не. Но знаех какво става с него — отвърнал човекът и се върнал обратно в стаята. — Светът на обратните не е чак толкова голям в тази страна.“

„Защо бе потиснат?“ — попитал Сигурдур Оли, докато човекът поставял чаши за чай на масичката. Донесъл и чинийка с дребни сладки, които Сигурдур Оли познаваше добре, защото Бергтора ги приготвяше за всяка Коледа. Опитал се да си припомни името на сладкиша, но не успял.

„Гвюдлойгур беше много потаен и рядко се разкриваше пред хората. В повечето случаи това ставаше, когато излизахме да се напием, и бе свързано с баща му. Не поддържаше връзка с татко си и изпитваше болезнена липса, липсваше му и по-голямата му сестра, която се обърнала срещу него. Майка му бе починала доста години преди да се запозная с Гюли и той все говореше за нея. Можеше да говори за нея безспирно и това беше доста досадно, ако трябва да съм честен.“

„По какъв начин се обърнала срещу него? Сестрата?“

„Е, това беше отдавна, пък и той никога не ми е разказвал в подробности за случилото се. Единственото, което знам, е, че той се бореше против това, което представляваше. Разбираш ли какво имам предвид? Все едно че е трябвало да бъде нещо различно.“

Сигурдур Оли поклати глава.

„Струваше му се, че това е нещо мръсно, че е неестествено. Да бъде гей.“

„И се бореше срещу това?“

„Да, но и не. Имаше някаква двойственост у него по този въпрос. Мисля си, че той просто не знаеше на кой крак да стъпи. Горкичкият. Нямаше високо мнение за себе си. Понякога ми се струваше, че се мрази.“

„Запознат ли беше с миналото му? На дете звезда?“

„Да“ — отвърнал човекът и се изправил. Отишъл до кухнята и се върнал с димяща кана чай в ръка. Налял в чашите. Върнал каната обратно в кухнята и започнали да отпиват от чая.

— Не мислиш ли, че можеш по-бързо да ми разкажеш всичко това? — попита Ерлендур, като не прикри нетърпението, с което слушаше Сигурдур Оли.

— Опитвам се да бъда колкото се може по-точен — отвърна Сигурдур Оли и за пореден път погледна часовника си.

Бергтора го очакваше от вече три четвърти час.

— Да, да, продължавай…

„Говореше ли понякога за това? — попитал Сигурдур Оли и се протегнал да си вземе сладка. — За времето, когато е бил дете звезда?“

„Каза, че си изгубил гласа“ — отвърнал Балдур.

„Това мъчеше ли го?“

„Невероятно много. Случило се е в ужасен за него момент, но не желаеше да сподели подробности. Каза ми само, че в училището са го подигравали заради станалото, защото бил твърде известен, и от всичко това много го боляло. Обаче не използваше думата «известен». Не се възприемаше като такъв. От друга страна, баща му е искал той да бъде известен и за малко да стане. Но Гюли се чувствал зле, комплексите му започнали да се проявяват, а като капак у него започнал да се пробужда геят. Той трудно говореше на тази тема. Искаше да обсъжда колкото се може по-малко своето семейство. Заповядай, вземи си още сладкиш!“

„Не, благодаря! — рекъл Сигурдур Оли. — Знаеш ли кой би искал да го убие? Кой би искал да му причини зло?“

„Мили боже, не! Той беше изключително скромен и непретенциозен, доколкото знам, не е направил лошо дори на муха. Нямам идея кой би могъл да му стори това. Горкичкият човечец, да свърши по този начин! Стигнахте ли донякъде в разследването?“

„Не — отвърнал Сигурдур Оли. — Слушал ли си плочите му, или може би ги имаш?“

„Ами че как! — възкликнал човекът. — Той е абсолютно великолепен. Пеенето му е прекрасно. Мисля, че никога не съм чувал дете да пее по-добре.“

„Той самият гордееше ли се с тези песни като възрастен? Когато си го познавал?“

„Той никога не слушаше плочите си. Никога. Колкото и да настоявах.“

„Защо?“

„Не даваше никакво обяснение, просто не слушаше плочите си.“

Балдур се изправил, отишъл до шкафа в стаята и извадил двете грамофонни плочи на Гвюдлойгур. Поставил ги пред Сигурдур Оли на масата.

„Даде ми ги, след като му помогнах да се пренесе.“

„Да се пренесе?“

„Той загуби стаята си във Вестурбайр и ме помоли да му помогна да се пренесе. Беше си намерил друга стая и в нея премести всичкия си багаж. Той всъщност не притежаваше нищо, освен плочите.“

„Много ли плочи имаше?“

„Да, цял куп.“

„Имаше ли нещо специално, което да е обичал да слуша?“ — попитал Сигурдур Оли колкото да каже нещо.

„Не, нали разбираш — отвърнал Балдур, — това бяха едни и същи плочи. Като тези двете — и посочил грамофонните плочи с песните на Гвюдлойгур. — Той имаше един куп от тези плочи. Каза, че се сдобил с цялото издание и от двете.“

„Имал е много такива плочи?“ — възкликнал Сигурдур Оли и въобще не прикрил възбудата си.

„Да, два кашона.“

„Знаеш ли къде може да са те сега?“

„Аз? Не, нямам никаква представа. Да не би в наши дни тия плочи да представляват нещо специално?“

„Знам за един британец, който може би е готов да убие заради тях“ — казал Сигурдур Оли, а лицето на Балдур се превърнало във въпросителен знак.

„Какво искаш да кажеш?“

„Нищо — отвърнал Сигурдур Оли и погледнал часовника си. — Трябва да тръгвам. Може би ще трябва да се чуем с теб отново, за да уточним някои подробности. Би било добре, ако ми се обадиш в случай че си припомниш нещо, без значение колко дребно може да е.“

„Честно казано, в миналото нямаше кой знае какъв избор — рекъл човекът. — Сега е съвсем друго, всеки втори е гей, или поне му се иска да е такъв.“

Балдур се усмихнал на Сигурдур Оли, който едва не се задавил с чая.

„Извинявай!“ — казал Сигурдур Оли.

„Няма нищо, чаят е силничък.“

Сигурдур Оли се изправил. Балдур също станал на крака и изпратил полицая до вратата.

„Знаем, че са се заяждали с Гвюдлойгур в училище — уточнил Сигурдур Оли, докато се сбогувал — и че е бил наричан с разни имена. Дали си спомняш да е споменавал това пред теб?“

„Очевидно е, че е бил тормозен, защото е посещавал певческия хор, пеел е прекрасно и не е ритал топка. Всъщност по много неща е приличал на момиче. Като че ли го чух да споменава, че не се е чувствал много сигурен във взаимоотношенията си с другите. Казваше ми, че сякаш е разбирал защо са го тормозели. Но не си спомням да е споменавал някакъв конкретен прякор…“

Балдур се поколебал.

„Да?“ — казал Сигурдур Оли.

„Знаеш, когато бяхме заедно…“

Сигурдур Оли поклати неразбиращо глава.

„В леглото…“

„Да?“

„Той искаше понякога да му казвам «моята малка принцеса»“ — рекъл Балдур и лека усмивка заиграла по устните му.

Ерлендур гледаше втренчено Сигурдур Оли.

— Малка принцеса?

— Това каза той.

Сигурдур Оли стана от леглото на Ерлендур.

— А сега трябва да се прибирам. Бергтора ще полудее. Значи, ще си бъдеш у дома за Коледа?

— А кашоните с плочи? — попита Ерлендур. — Къде може да са сега?

— Този човек нямаше ни най-малка представа.

— Малката принцеса? Филмът с Шърли Темпъл? Каква е връзката? Даде ли някакво обяснение за тия неща, този Балдур?

— Не, не знаеше какво може да означава.

— Не е задължително да означава нещо специално — каза Ерлендур сякаш на себе си. — Някакъв гей жаргон, който никой друг не разбира. Може да не е по-странно от много други неща. Значи, мразел се е, така ли?

— Нямал високо мнение за себе си, така каза този негов приятел. Двойственост.

— Поради хомосексуалните му комплекси или заради друго?

— Не знам.

— Не го ли попита за това?

— Винаги можем да говорим с него пак, но изглеждаше, че не знае много за Гвюдлойгур.

— Както и ние — глухо промълви Ерлендур. — Ако е искал да скрие, че е бил гей преди двайсет-трийсет години, дали е продължил с тази игра на криеница и по-нататък?

— Това е въпросът.

— Досега не съм срещал никой, който да споменава, че е бил гей.

— Да, добре, във всички случаи аз трябва да ти кажа довиждане — рече Сигурдур Оли вече на крака. — Има ли нещо друго за днес?

— Не — отвърна Ерлендур. — Всичко е наред. Благодаря за поканата и поздрави Бергтора от мен. Опитай се да бъдеш добър с нея.

— Винаги съм добър с нея — подчерта Сигурдур Оли и забърза към къщи.

Ерлендур погледна часовника си и видя, че времето на срещата с Валгердур е дошло. Извади последната видеокасета със записите на банката от плейъра и я сложи най-отгоре върху купчината. В това време мобилният му телефон започна да звъни.

Беше Елинборг. Каза му, че била говорила с прокурора по повод бащата, пребил сина си.

— Колко мислят те, че ще получи този човек? — попита Ерлендур.

— Мислят, че дори може да се измъкне — отговори Елинборг. — Няма да бъде осъден, ако продължава да се придържа към изявлението си. Ако просто продължи да отрича. Няма да му се наложи да лежи и минута.

— А доказателствата? Следите по стълбището? Бутилката драмбуйе? Всичко това сочи…

— Не знам какъв смисъл има да се ровим. Вчера излезе присъда по дело за нападение. Човек е бил намушкан многократно с нож. Нападателят получи осем месеца затвор, четири от които условно, което означава, че ще седи в затвора два месеца. Това справедливо ли е?

— А бащата ще си върне ли момчето?

— Със сигурност. Единственото положително, ако въобще може да се нарече положително, е, че, както изглежда, на момчето действително много му липсва баща му. Това не го разбирам. Как може да е толкова привързано към баща си, след като го пребива? Не го разбирам това. Нещо трябва да липсва тук. Нещо, което сме изпуснали. Това просто не се връзва.

— Ще говорим по-късно. — Ерлендур погледна часовника си. Беше закъснял за срещата с Валгердур. — Можеш ли да направиш нещо за мен? Стефания каза, че била със своя приятелка тук в хотела преди няколко дни. Искаш ли да поприказваш с тази жена и да получиш евентуално потвърждение?

Ерлендур й продиктува името на жената.

— Няма ли най-после да се махнеш от тоя хотел и да се прибереш вкъщи?

— Престани да ми дотягаш! — каза Ерлендур и затвори телефона.