Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (8)

8
Дневник

Майка ми и баща ми бяха много близки със съседите ни Саймън и Лиза Картър. През лятото, когато те се преместиха в нашия прекрасен квартал, аз бях само на единайсет години и според ограничените си виждания ги смятах за стари. Припомняйки си миналото обаче, съзнавам, че мама и татко са били на трийсет и пет години, а семейство Картър вероятно са били една-две години по-млади от родителите ми. Може би три, най-много четири, но се съмнявам да са били повече от пет. Те се нанесоха в къщата до нас, единствената друга къща от нашата страна на тихата уличка.

Споменах ли колко невероятно красива беше майка ми? Колко грубо от моя страна да пропусна такава подробност. Бръщолевя за незначителни неща, а пренебрегвам да опиша един портрет, който добре илюстрира разказа, който ти толкова любезно се съгласи да проследиш заедно с мен.

Ако можеш да протегнеш ръка в това тефтерче и да ме зашлевиш, бих те насърчил да го направиш.

Понякога се отклонявам и е необходим един силен шамар, за да постави малкия ми мозък отново на релсите.

Докъде бях стигнал?

Майка ми беше красива.

Косата й беше мека като коприна, руса, гъста и лъскава с точното количество здравословен блясък. Падаше на разкошни вълни до половината на слабия й гръб. А, и очите й! Те бяха светлозелени, смарагди, инкрустирани в съвършената й, бяла и гладка като порцелан кожа.

Не се срамувам да призная, че фигурата й привличаше много погледи. Майка ми тичаше за здраве всеки ден и смело мога да твърдя, че нямаше нито грам тлъстина. Вероятно не тежеше повече от петдесет килограма с мокри дрехи и стигаше до раменете на баща ми, а това означаваше, че е била висока около метър и шейсет.

Обожаваше летните рокли с презрамки.

Носеше, лятна рокля в най-горещите дни и посред зима. Не обръщаше внимание на студа. Спомням си една зима със снежни преспи до перваза на прозореца, когато я заварих да си тананика щастливо в кухнята. Беше облечена с къса, бяла лятна рокля на цветя. Госпожа Картър седна до масата и отпи от вдигащата пара чаша кафе, а майка ми й каза, че носи такива рокли, защото я карат да се чувства свободна. Предпочиташе късите рокли, понеже се гордееше с красивите си крака. И продължи да обяснява как татко ги обожавал. Как ги милвал. Как им се наслаждавал, вдигнати на раменете му или увити около…

В този момент майка ми ме забеляза и аз излязох.