Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (65)

65
Дневник

Не си спомнях да съм заспивал, но сигурно съм задрямал по някое време, защото лежах по гръб, а сега бях на една страна и на възглавницата имаше локвичка слюнка. Все още бях с дрехите от вчера, с изключение на маратонките, защото никога не трябва да си лягаш с обувките, независимо дали са над покривката на леглото или не. Татко каза на майка ми и мен, че ще е най-добре да останем облечени, за да можем да действаме бързо, ако господин Непознат дойде през нощта.

Според часовника на нощното ми шкафче наближаваше осем.

Станах, протегнах се и се приближих до вратата на стаята ми.

Снощи бях подпрял със стол дръжката. Бях сигурен, че майка ми вече не иска да ме нарани, но реших, че е по-добре да бъда предпазлив.

Столът изскърца, когато го отместих. Отворих вратата и излязох в коридора.

Баща ми пак спеше на дивана в дневната. Може би се беше напил. На пода до него лежеше празна бутилка ром „Капитан Морган Спайс“ и той хъркаше доста силно.

Вратата на спалнята на родителите ми беше затворена. Майка ми вероятно също спеше дълбоко. Двамата стояха до късно снощи и обсъждаха положението ни. Исках да бъда с тях, но татко настоя да си почина. Мисля, че освен това той искаше да говори насаме с майка ми.

Слушах ги, макар напълно да съзнавах, че подслушването не е прилично поведение за един начинаещ млад джентълмен. За жалост те предугадиха действията ми, защото разговаряха тихо и шепотът им беше напълно неразгадаем от мястото, където стоях. Предположих, че обсъждането не е завършило добре, щом майка ми спи сама в спалнята, а баща ми е на дивана втора поредна нощ. Ако сам си беше възложил тази задача, не се справяше добре.

Ако майка ми още беше в спалнята, това означаваше, че още не е говорила с госпожа Картър. И това беше хубаво, защото исках да участвам в разговора, при условие, че ми разрешат.

Татко сигурно щеше да се събуди скоро и знаех, че по всяка вероятност ще има силно главоболие, последвано от също така огромен апетит, затова отидох в кухнята да приготвя закуска. Двайсетина минути по-късно бях сложил на нашата малка маса чиния с препечени филии, намазани с масло, нарязани портокали и тиган с бъркани яйца с американско сирене.

Като дете, следващо Хамелнският ловец на плъхове, майка ми излезе от спалнята, прозя се и седна на мястото си.

— Направи ли кафе?

Бях направил кафе, затова сложих чаша пред нея и я напълних догоре. Добавих две бучки захар и няколко капки сметана.

— Благодаря.

Баща ми изпъшка от дивана и се събуди. Провеси крака на пода и избърса уморените си, зачервени очи.

— Колко е часът? — попита той с дрезгав, прегракнал глас.

— Осем и седем минути — отговорих. — Искаш ли закуска, татко?

Баща ми кимна, стана и се протегна пред големия прозорец на дневната.

— О, Боже! — Той гледаше навън. Лицето му беше отпуснато и бледо. — Елате да видите.

Майка ми и аз станахме и отидохме при него. Почувствах, че около сърцето ми се обви юмрук и го стисна.

Автомобилът „Додж Арис“ на семейство Картър отново беше на алеята пред къщата им. Двете врати бяха отворени и дрехите, които аз бях приготвил толкова старателно, бяха разпръснати из двора и алеята. И не само в техния двор и алея, но и на нашите. Забелязах, че от голямата дива череша в ъгъла на имота ни виси риза, безценният розов храст на майка ми е украсен с маратонки и джапанки и…

О, не. Поршето на татко. Черният гюрук беше вдигнат и дясната врата беше отворена. Баща ми никога не би оставил гюрука вдигнат нощем, освен ако колата не е в гараж, а оставянето на вратата отворена беше недопустимо при всякакви обстоятелства.

Татко ни разбута и хукна навън. Опитах се да го спра, защото се страхувах, че онзи, който е направил това (по всяка вероятност господин Непознат и приятелят му, но не исках да правя прибързани изводи), може още да е там, но не бях достатъчно силен да го задържа.

Докато се приближавах към поршето, осъзнах, че гюрукът не е вдигнат, а изобщо го няма. Някой го беше нарязал с груби удари на нож и бе напъхал остатъците зад шофьорската седалка.

Пораженията обаче не свършваха дотук.

И четирите гуми бяха спукани. Огледах най-близката до мен и веднага видях къде ножът е пробил гумата. Имаше два разреза отстрани, които изключваха всякакъв шанс гумата да бъде залепена. Трябваше да бъде сменена. Предположих, че и другите са в подобно състояние.

Фаровете бяха строшени. Върху бронята и на алеята се бяха посипали стъкла. Стоповете също бяха разбити. Някой ги беше ритал или удрял с бухалка. Трудно беше да се каже.

Как го бяха направили, без да вдигат шум? Ние със сигурност бихме чули.

В боята бяха надраскани обидни, мръсни думи. А седалката? Ножът, който бързо беше свършил работа върху гюрука и гумите, беше проникнал в меката черна седалка и я бе нарязал на тънки ивици, разпилявайки пълнежа из купето.

Забелязах, че предният капак на колата е открехнат, в същия момент, в който и баща ми го видя. Двамата протегнахме ръце и го вдигнахме. Кабелите, които водеха към акумулатора, бяха извадени и обърнати наопаки, и това гарантираше, че всички електрически съставни части в автомобила са съсипани.

Долових миризма на сяра във въздуха. Повредата от такава маневра би била мигновена, но виновникът беше отделил време да затегне кабелите както са обърнати наопаки, гарантирайки още по-големи поражения. Акумулаторът беше изгорял от огромното напрежение, а сярната киселина беше изгорила въздуховодите отгоре и бе покапала върху резервната гума и кутията с инструменти, които баща ми държеше там отпред.

Багажникът също беше отворен. Капачката за маслото липсваше, както и тази на резервоара за охлаждащата течност. И двата бяха поръсени със захар, която несъмнено беше изсипана в тях. Намерихме още захар и около резервоара за бензин.

Баща ми гледаше втрещен.

Очите му бяха приковани в любимото му порше и ръцете му трепереха.

Колата на майка ми не беше в по-добро състояние. И четирите гуми на нейния форд темпо бяха срязани и предният капак беше вдигнат.

Огледах се наоколо за зеления плимут, но от него нямаше следа.

Майка ми стоеше с лице към къщата на семейство Картър. Външната врата беше отворена.