Ч. Дж. Бокс
Синята зона (42)

Неделя, 23:59 часа

Виляторо и Хърн седяха край кухненската маса и пиеха кафе. Пушката лежеше на масата заедно с кутия патрони. Пенсионираният детектив тихо разказваше на банкера за преживяването си сред дърветата в имота на Суон, а през това време Хърн поглеждаше към Ролинс. Опрял гръб на кухненския шкаф, Джес сръбваше от кафето си и ги слушаше, потънал в мислите си.

Завити с одеяло, Ани и Уилям спяха на дивана във всекидневната. Моника сновеше между хладилника и бюфета, търсейки продукти, за да приготви лазаня, но не можа да намери нито юфка, нито сирене, и се отказа. Тя заяви, че иска да сготви нещо, защото е твърде изнервена, за да заспи.

— Значи всичко се връзва — каза Джим, като се облегна назад, сякаш беше на събрание на кредитни инспектори. — Петимата са извършили обира в „Санта Анита“ и са се преместили тук. После Родейл е оплескал нещата и затова те са го убили, но Ани и Уилям случайно са станали свидетели на екзекуцията. Това е задействало всичко.

Моника бе решила да опече кекс и Джес я наблюдаваше, докато тя начесто поглеждаше указанията на кутията с кексова смес. Личеше си, че го прави само за да върши нещо. Кой щеше да иска да яде кекс?

Виляторо се обърна към него.

— Какво ще предприемем? Тези мъже са убийци.

Хърн се намеси:

— Шерифът ми каза, че се е обадил на ФБР. Те ще пристигнат утре сутринта. Както спомена Джес, единственото, което можем да направим, е да изчакаме, за да им разкажем нашата история. Обаче бившите ченгета сигурно са разбрали къде сте вие и кой още е тук — добави той, като кимна с глава към спящите деца. — Те ще искат да ги накарат да замлъкнат, както и нас, преди да проговорим.

Едуардо погледна часовника си.

— Ще ми се да имаше на кого да се обадим. — Селесте сигурно си беше вкъщи и можеше да задейства нещата, като пришпори местната полиция да се свърже с ФБР или с властите в Айдахо. После си помисли да събуди Дона и да й обясни какво става. Тя щеше да изпадне в истерия. Освен това с нищо не можеше да помогне. Но беше важно, каза си той, да й каже, че я обича. Че винаги я е обичал.

Ролинс се намеси:

— На мен ми се иска да знаех имената на онези бивши полицаи, които са били отпратени, когато са пожелали доброволно да участват в издирването. Предполагам, че те щяха да ни помогнат. Смятам, че тук има много свестни бивши ченгета. Здравата ще се ядосат, ако разберат какво правят тези типове.

Докато говореше, фермерът забеляза, че Моника гледа ту него, ту Хърн, сякаш преценяваше нещо друго, освен как да опече кекса…

— Имате ли някаква идея? — попита я той.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не за това. — После го изгледа напрегнато. — Джес, искам да говоря с вас.

Ролинс се почувства неудобно, че го вика настрана от Виляторо и Джим.

Хърн се усети по същия начин и каза:

— Извинете ме. Ще се обадя на съпругата ми. Искам да знае, че съм добре.

— Отлична идея — зарадва се бившият детектив, като стана от масата. — Първо позвънете вие, после аз ще говоря със Селесте и с жена си. — Каза го с тон, който не можа да прикрие опасенията му: „В случай че никога повече не ги видим“.

— Можем да излезем навън — предложи фермерът на Моника.

Когато тя се насочи към задната врата, банкерът се обърна към тях със слушалка в ръка.

— Няма сигнал.

Джес застина. Знаеше какво означава това.

— Срязали са кабела — каза Виляторо.

— Джим, опитай с мобилния си телефон — предложи Ролинс.

— Няма го — отговори Хърн, като разпери ръце. — Изгубих го край къщата на Суон.

— А вашият? — обърна се фермерът към Едуардо.

Той сви рамене.

— Моят изобщо не проработи тук. Явно съм избрал неподходяща телефонна компания.

— Значи сме блокирани и не можем да се свържем с никого — заяви Джес. — Имал съм и по-хубави дни.

Насред изречението светлините угаснаха. От всекидневната се разнесе писъкът на Ани.