Ч. Дж. Бокс
Синята зона (38)

Неделя, 22:01 часа

Джес тъкмо взе телефона, за да пробва отново да се свърже с Бъди, когато видя светлини от автомобил да проблясват между дърветата край пътя, водещ към ранчото. Той остави слушалката, пресече кухнята, за да вземе пушката си, като погледна към всекидневната, където Моника, Ани и Уилям се бяха сгушили на дивана и си говореха тихо.

Ролинс надникна в стаята.

— Угасете лампите и не отваряйте вратата на друг освен на мен — каза спокойно. — Някой идва насам по хълма. — Упрекна се, че не бе занесъл верига до портата, за да я заключи.

Моника обърна пребледнялото си лице към него.

— Колата е само една — поясни фермерът. — А сега угасете лампите.

Ани се отдели от майка си и пресече тичешком стаята, за да натисне ключа на лампата. На връщане тя угаси и настолната лампа.

— Може да е фалшива тревога — опита се да ги успокои Джес.

— Къде отивате? — попита Уилям. — Ще се върнете ли?

— Разбира се — отговори фермерът, като взе уинчестъра, угаси лампата в кухнята и тръгна през задното антре към мрежестата врата.

 

 

Чакълът хрущеше под ботушите му, докато вървеше през двора на фермата. Монтираната на високо лампа в загражденията за кравите хвърляше синкаво сияние, което удължаваше и правеше по-дълбоки сенките. Джес нямаше време да я угаси, съдейки по скоростта, с която се приближаваше колата. Така че той се отдалечи от осветеното пространство и се прислони до стената на обора. Застанал там в тъмнината, можеше да вижда автомобила, кой седи в него, както и предната част на къщата. Като забеляза, че някой е оставил включена лампата в банята, тихо изруга.

Колата пристигна бързо, стоповете й проблеснаха и двигателят замлъкна. Джес изчисли времето за прицелване преди отварянето на вратата. Щом погледна надолу към уинчестъра, видя блясъка на месинг, когато патронът се плъзна в затвора. Той вдигна пушката, но не се прицели.

При отварянето на вратата се видя, че в колата има един, а не трима или четирима пътници. И този пътник бе Джим Хърн.

Озадачен, фермерът се намръщи в тъмнината.

Хърн слезе от автомобила, но остави вратата отворена. Банкерът се обърна към къщата и извика:

— Джес? Джес Ролинс? Тук ли си?

— Зад теб — обади се фермерът от мрака.

Гласът му накара Джим да се обърне рязко и да се свие, сякаш да избегне удар.

— Уплаши ме — каза той.

— Какво искаш? — попита Ролинс, като се отдели от стената на обора, но остана в сянка. Макар да искаше да вярва на Хърн, още не желаеше да се показва.

— Джес, повечето ти лампи са загасени и не знаех дали си вкъщи. Не вдигна телефона, когато ти звънях по-рано. Трябва да чуеш какво става.

Фермерът свали уинчестъра и се приближи до Джим. Видя как очите му се насочиха към пушката.

— Боже, Джес, щеше ли да ме застреляш?

— Може би. Да влезем вътре.

 

 

— Значи сега всички са там — каза Ролинс, като поклати глава и сръбна от чашата си с кафе, което току-що бе сварил.

— Всички освен Нюкърк, него не видях. Обаче си личеше, че очакват някого.

— И после какво?

Банкерът сви рамене. Той отново се завъртя на стола си и погледна през вратата във всекидневната, където беше семейство Тейлър.

— Още не мога да повярвам, че те са тук — каза тихо. — Какво облекчение.

Фермерът кимна в знак на съгласие. Той премисляше казаното от Джим за безсилието на шерифа, за идването на ФБР, за Фиона и нейните проклети сплетни, за тайното събрание на бившите ченгета в дома на Суон.

— Може би трябва да се съберем всички — каза Хърн, като посочи към семейство Тейлър — и да избягаме в града.

— И къде ще отидем?

Банкерът се замисли за секунда.

— Може би, ако шерифът ни види всички заедно…

Джес поклати глава.

— А какво ще стане, ако не го намерим? Какво ще стане, ако той повика Сингър? Не, тук се чувствам в по-голяма безопасност поне докато не научим какво става. От това, което ми каза, смятам, че единственото, което трябва да направим, е да кротуваме и да изчакаме до сутринта. Ще обясним всичко на федералните, когато дойдат тук.

— Може да отидем в моята къща — предложи банкерът.

— При всички случаи ще трябва да минем с колите право по щатското шосе, което минава точно пред дома на Суон. Какво ще стане, ако са блокирали пътя? Или ако няколко въоръжени мъже между дърветата ни чакат в засада?

— Въобще не се сетих за това — отвърна мрачно Хърн.

— Знам едно — каза Ролинс, като се изправи и остави чашата с недопитото си кафе в мивката. — Не обичам предположенията. Ще се побъркаме от тях.

— Тогава какво ще правим?

— Ще отида да видя какво са намислили онези типове — отговори фермерът.

 

 

Джес чу Хърн да излиза зад него. Той се обърна и каза:

— Дръж подръка тази пушка, докато ме няма.

— Ще отидеш дотам? До къщата на Суон? Какво ще стане, ако те видят да приближаваш?

Ролинс се усмихна.

— Няма да ходя с колата.

На банкера му бяха нужни няколко секунди, докато разбере.

— Ще ти помогна да я оседлаеш.

 

 

В обора Джес пъхна пушката си в кобура на седлото и се метна на гърба на Чили. Хърн отстъпи настрана, като едва не се блъсна в бременната крава в бокса.

— Мога да стигна дотам по-бързо, като мина напряко — каза Ролинс, пришпорвайки кобилата към отворената врата. — Ще прекося ливадите и после през гората до имота на Суон. Те ще гледат за светлини на автомобилни фарове, а не за ездач.

— Ако не се върнеш до половин час — отвърна Джим, — ще натоваря тримата Тейлър в колата и ще отида в града.

— Това ми звучи като план — извика Джес, докато извеждаше червената кобила от обора. — Подай ми онази верига, за да заключа пътьом портата. А през това време наглеждай тази крава. Тя е готова да се отели.

 

 

След като уви веригата около бравата на портата и я заключи с два големи катинара, фермерът пришпори кобилата и навлезе с нея сред дърветата. Сетне пое в лек тръс през ливадата… Тропотът на копитата й в мрака едновременно го успокояваше и зареждаше с енергия. Накара кобилата да препуска в умерен галоп, разчитайки, че тя вижда в тъмното по-добре от него. Независимо от това нахлупи здраво шапката си и се приведе напред, за да не го свали от седлото някой увиснал клон. Дъждът бе намалял, ръмеше ситно.

Фермерът прекоси ливадата и навлезе между боровете, от които капеше вода. Докато се изкачваше по хълма, той погледна назад, към къщата си в седловината. Представи си семейство Тейлър, сгушено на дивана в мрака, и Хърн, седнал на верандата с пушка на коленете, който в момента не приличаше много на банкер.