Ч. Дж. Бокс
Синята зона (32)

Неделя, 18:25 часа

Джес влезе в Кутни Бей сред хаос от светкавици, блясващи на кратки интервали като светлините в дискотека, и проливен дъжд, който барабанеше по покрива на пикапа, напомняйки на звуците от африканско джембе^[1]. Паднала наблизо мълния освети кабината и в съзнанието му се запечата образът на уинчестъра, подпрян с дулото надолу на седалката до него.

Шериф Ед Кери живееше в скромна къща в стария квартал, недалече от центъра на града. Водните струи блестяха в сиянието на уличните лампи по ъглите и се стрелкаха като сини мълнии към мокрите улици. Служебният „Шевролет Блейзър“ на Кери беше паркиран на алеята му за коли. Пред къщата бе спрян и един бял джип, който Джес не познаваше. Бял джип? Като онзи, който Ани и Уилям бяха видели?

Зад блейзъра на шерифа имаше малък жълт пикап. Ролинс се намръщи, защото го позна от ежедневните си срещи. Какво, по дяволите, правеше Фиона Притцел в дома на шерифа в седем и половина вечерта?

Той бавно мина край къщата и видя, че в стаите свети, а пердетата не са спуснати. Продължи до следващата пресечка и паркира в сянката, която хвърляха короните на старите тополи, колкото се може по-далече от уличните лампи.

Джес държеше жълт каубойски дъждобран, навит зад седалката, но реши да не го взема. Жълтото щеше да се откроява в мрака. Предпочете да се намокри.

Като остави уинчестъра в пикапа, Ролинс тръгна под дъжда към дома на Кери. Спъна се в няколко плочки на тротоара, които се бяха надигнали от корените на едно дърво.

Не знаеше дали да почука, да позвъни, или първо да се опита да разбере какво прави там Фиона. Докато наближи къщата, от периферията на шапката му потече тънка струйка вода. Той не можеше да чуе нищо от ставащото вътре заради шума на дъжда в клоните на дърветата и плисъка на водните струи по улицата и тротоара.

Вместо да тръгне по тротоара към входната врата и осветената веранда, Джес се отправи през тревата на съседа на Кери към ъгъла на шерифската къща. На фасадата имаше голям панорамен прозорец, а на страничната стена — един по-малък, който беше отворен, като се изключи мрежата против комари. Насочвайки се към отворения прозорец и сенките до него, той нагази в рядка кал. „Боже — помисли си, — вървя през новозасадената им градина. По-късно ще се извиня.“

Ролинс застана в калта до отворения прозорец, скрит под стряхата, така че дъждът да не го вали. Той се огледа и не видя никакви коли на улицата, нито съседи, които да надничат през прозорците си.

Пискливият висок глас на Фиона Притцел прорязваше шума от дъжда като бръснач.

— Винаги е имало нещо странно в него, не мислиш ли? — тъкмо казваше Фиона. — Всъщност аз забелязах това напоследък. Сякаш има таен живот и не иска никой да знае за него.

Джес рискува и надникна през прозореца. Надяваше се с цялото си сърце, че няма да попадне в нечие полезрение.

Фиона седеше в средата на стаята, на крайчеца на един стол, който сигурно бе донесен от кухнята. Дланите й бяха притиснати между коленете. Тя се бе навела напред към Кери, който седеше на дивана по тениска и долнище на анцуг, с разрошена коса. Ролинс виждаше половината му лице, но и така си личеше, че шерифът е смутен или раздразнен. Тъй както госпожица Притцел седеше там и говореше с него, Джес си помисли, че двамата си подхождат.

Един мъж, когото той първоначално не можа да познае, се бе разположил на фотьойла срещу Кери и слушаше Фиона. Той имаше стегната фигура и късо подстригана посребрена коса. Държането му излъчваше авторитет, лицето му изразяваше огромна досада, с изключение на очите, които разглеждаха Притцел с почти маниакален интерес. Фермерът виждаше само част от лицето му, ала успя да определи самоличността му по рисунката на Ани. Беше Сингър.

— Той изглежда някак уклончив — продължи Фиона. — Опитвам се да бъда дружелюбна и мила, но той сякаш винаги е някъде другаде, разбираш ли? Сякаш други неща се въртят в ума му.

Сингър се обърна към Кери, пренебрегвайки жената, и попита:

— Познавате ли го, шерифе? Днес следобед Гонзо е имал проблем с един фермер, който не му е позволил да претърси имота му. Това същият човек ли е?

— Познавам го — отговори Кери. — Всъщност точно тази сутрин седях до него на закуска в „Пенхендъл“, господин Сингър. Доколкото си спомням, той ми зададе няколко въпроса за разследването.

„Боже — помисли си Джес, — те говорят за мен. Какво е намислила Фиона?“

Ролинс се отдръпна от прозореца и се притисна в стената до него, за да може да чува, без да го виждат.

Госпожица Притцел се обади:

— Знаеш не по-зле от мен какво се случи там през последните няколко години. Първо го напусна жена му. Известно ти е положението на сина му. Това е трагедия, истинска трагедия. Очевидно нещо е станало с него.

Шерифът поясни на Сингър:

— Той е младежът под попечителство, който мие подовете в участъка. Вероятно сте го виждали.

— Да, виждал съм го.

Джес не можеше да повярва на ушите си.

Пощальонката продължи:

— Защо иначе един самотен старец ще купува храна, която ядат само малките деца?

— Това не е нещо, което може да послужи като основание, Фиона — възрази шерифът.

Гласът й се извиси:

— Но я помисли. Фермата му запада. Синът му е напълно сбъркан. Жена му го е изоставила, но той не показва абсолютно никакъв интерес към противоположния пол. Искам да кажа, един самотен мъж и жена на разположение — Джес си представи как тя посочва себе си — и той не прави нищо? В началото сметнах, че проблемът е в мен, но може би това е така, защото той има други интереси, не мислиш ли? Разбрах, че дори неговият управител го е напуснал наскоро. Той е напълно сам там. Кой знае какво е намислил… Може би е хванал онези деца и ги държи затворени.

— Фиона… — Гласът на шерифа прозвуча скептично. Той се обърна към Сингър: — Какво общо има това с теорията ни за Том Бойд?

Лейтенантът бързо поклати глава.

— Нищо.

Кери замълча, чакайки разяснение.

— Притежаваме видеозаписа — каза Сингър. — Бойд е изчезнал. Тази част от теорията ни все още е в сила.

— Така че къде се вписва този фермер, ако изобщо се вписва?

Джес бе замръзнал на мястото си, зашеметен от чутото. Но и страшно ядосан.

— В списанията съм чела много статии за сексуални маниаци — намеси се Фиона, повишавайки глас. — Дълбоко в себе си те изпитват тази нужда. И тя просто нараства, докато не изникне възможност да бъде задоволена. Никога преди не съм се замисляла колко много съответства той на профила. Ами вижте само — жената отново понижи глас, — той получава поща в големи пликове без адрес на изпращача. Може би така се снабдява с порнографски издания.

„Не — помисли си Ролинс. — Напоследък предприемачите така изпращат офертите си, защото знаят, че няма да ги отворя, ако разбера откъде са изпратени. Боже…“

— Изненадан съм, че не си погледнала, за да се увериш — вметна шерифът с невъзмутимо лице.

— Не мога да повярвам, че го казваш — рече нацупено госпожица Притцел. — Това е огромна обида. Ако го направя, мога да изгубя работата си в пощенската служба.

На Фиона внезапно й хрумна нещо и тя почти се изстреля от мястото си.

— Почакайте! Може би така той се е запознал с Том Бойд. Нали знаете, че от Ю Пи Ес правят доставки тук. Сигурно двамата са се сприятелили на базата на общия си интерес. — Тя замълча драматично. — Педофилията. Чела съм, че тези хора се търсят взаимно.

Джес нямаше представа как да постъпи. Да се втурне вътре и направо да изясни нещата? Но той беше толкова объркан, че даже не знаеше дали ще може да говори ясно. Ала как би могъл да обясни покупките си, без да им каже и останалото или да измисли някоя лъжа? Какво щеше да стане, ако шерифът го арестуваше на място? Сингър можеше да изпрати онова мургаво бивше ченге в дома му да намери децата. Искаше му се лейтенантът да не беше там, защото можеше да има късмет да изясни нещата, ако бяха само Фиона и шерифът, тъй като Кери очевидно не вярваше много на пощальонката. Обаче Сингър беше там…

— Или направѝ нещо, или аз ще се обадя на моите познати в телевизионните канали — заплаши госпожица Притцел. — Сигурна съм, че това ново развитие ще им се види много интересно.

Ролинс се отдалечи от прозореца. Дъждът забарабани по шапката му. Беше ядосан и гневът му все повече нарастваше. Той се мушна в кабината на пикапа си, включи двигателя и се понесе с рев по улицата, без да го е грижа дали някой ще го чуе.