Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blue Heaven, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венера Атанасова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022 г.)
Издание:
Автор: Ч. Дж. Бокс
Заглавие: Синята зона
Преводач: Венера Атанасова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Тодор Пичуров
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1010-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15140
История
- —Добавяне
Неделя, 17:30 часа
— Какво правиш, по дяволите? — попита ядосано Суон.
Моника си приготвяше багажа, като слагаше дрехи в малък куфар, поставен върху леглото й. Нейни дрехи, дрехи на Ани и Уилям. Те сигурно имаха нужда да се преоблекат. Тя се стресна, тъй като не бе забелязала, че той стои в коридора и я наблюдава.
— Трябва да изляза.
— Никъде няма да ходиш.
— Задушавам се до смърт в тази къща. Чувствам се като затворничка. Защо да не мога да се махна?
— Ами ако се обадят? — напомни й Оскар. Той също изпадна в паника, както бе направил Нюкърк малко по-рано, когато бе заявила, че иска да излезе. Това й доказа всичко, което й трябваше.
— Кой да се обади, Оскар? Мислех, че всички сте убедени, че Том ги е похитил. Откога говорите за Том в множествено число?
Суон се поколеба. Видя го как прехапа устни.
— Може да говоря с репортерите в сградата на областния съвет, да отправя апел да ми върнат децата — каза предизвикателно Моника, за да го изпита.
Намеренията й бяха да излезе извън града, обаче не искаше да му издава подозренията си. Реакцията му бе потвърдила, че положението се е променило. „Оскар — помисли си тя — не е тук, за да ми помогне.“
— Седни си на задника, по дяволите!
Заповедта му я накара да застине на мястото си. По лицето му си личеше, че ако се наложи, той ще я принуди да остане със сила.
— За твое добро е — добави Суон. — Повярвай ми.
Моника претегли думите му, които противоречаха на налудничавия поглед в очите му, позата на раменете му и стиснатите юмруци.
— Изобщо не ти вярвам — каза тя.
Оскар вдигна единия си юмрук и го разтвори. На дланта му лежаха ключовете за колата й.
— Никъде няма да ходиш — повтори той.