Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blue Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2022 г.)

Издание:

Автор: Ч. Дж. Бокс

Заглавие: Синята зона

Преводач: Венера Атанасова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1010-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15140

История

  1. —Добавяне

Неделя, 10:15 часа

Моника Тейлър прие новината с изненадващо и за самата нея спокойствие и каза простичко на Суон:

— Не вярвам.

— Какво намекваш с това „не вярвам“? — попита Оскар, като изключи мобилния си телефон. — Той е признал на видеозапис.

Тя поклати отрицателно глава.

Суон я гледаше, без да мига.

— Защо ще лъже за подобно нещо? Какво те кара да се съмняваш?

Моника не знаеше и не я беше грижа. И това нямаше нищо общо с Том Бойд, а беше свързано с чувството, с което се бе събудила тази сутрин. Не можеше да го обясни на самата себе си, още по-малко на Оскар. Ала бе отворила очи с убеждението, че децата й са живи. Сякаш за първи път бе открила една невидима нишка, която я свързваше с Ани и Уилям и която винаги бе съществувала. Беше сигурна, че тя не е прекъсната. Те още бяха някъде там. Вероятно уплашени и самотни. Вероятно ранени. Обаче още бяха някъде там…

— Искаш ли да видиш записа? — попита Суон, повишавайки глас. — Може да отидем до участъка още сега и да го изгледаш.

— Не искам да го виждам.

Оскар въздъхна ядосано и извърна очи. Моника отпи от кафето си. Тази сутрин бе отказала да вземе предписаните й успокоителни. Съзнанието й се избистряше. Забеляза, че застаналият до печката мъж се е замислил, все още стискайки телефона си. Дали щеше да позвъни на някого?

Той отново се обърна към нея и въздъхна пресилено:

— Отрицанието е силна емоция, осъзнавам това. То е естествена първоначална реакция. В един момент обаче трябва да приемеш истината, колкото и да е трудно, Моника.

— Не трябва да приемам нищо, Оскар.

Очите му отново проблеснаха. „Изглежда странно“, каза си тя. Суон посрещаше непримиримостта й не със съчувствие и състрадание, а с гняв. Моника почти се усмихна, като си помисли: „Никога не съм играла по правилата. Това винаги е било проблем за мен. А може би този път това е моето предимство“.

— Бих могъл да помоля в шерифството да направят копие и да го донесат тук — каза Оскар повече на себе си. — Имаш видеоапарат, нали?

— Имам — отговори тя. — Но това няма значение.

— Заради Бойд ли е? — попита той. — В това ли е проблемът? Мислиш, че е неспособен да го извърши?

Моника не отговори. Знаеше, че Том е способен на всичко, когато е ядосан.

— Още обичаш този човек, така ли?

— Сега си давам сметка, че никога не съм го обичала — рече спокойно тя. — Не и с любовта, която изпитвам към децата си.

Суон понечи да каже нещо, но се въздържа. Просто се взираше в нея, сякаш тя беше мутант, лишен от нормални човешки емоции.

— Как се казваше онзи фермер, който се обади вчера? Спомняш ли си? — попита Моника.

— Какво общо има това? — тросна се Оскар. — Пък и той не ми каза името си.

— Защо отвори вратата на спалнята ми снощи? — поинтересува се жената.

Въпросът й го извади от равновесие.

— Какво намекваш, по дяволите?

— Защо стоеше в моята стая? Не отричай. Видях те.

Суон се облегна на кухненския плот, като продължаваше да я гледа гневно.

— Исках да се уверя, че си добре.

Моника леко се усмихна.

— Наистина ли?

— Да, така е…

— И не се надяваше, че ще те поканя в леглото си?

Тя го наблюдаваше внимателно и забеляза как лицето му пламна.

— Ти не си с всичкия си — отговори той, но избягваше да я погледне в очите.

— Точно така е, както си помислих — заяви Моника.

Как бе възможно зрял човек като Оскар дори да предположи, че може да легне с майка, чиито деца са изчезнали? Защо се разгневи, като й съобщи за убийството на рожбите й и тя не рухна?

Наистина ли бе при нея, за да я защитава, напътства и утешава? Или бе дошъл, за да я държи затворена? И ако бе така, защо? Какво знаеше той?

Моника запази тези въпроси за себе си. Надяваше се, че лицето й не е издало мислите й. Надяваше се, че все пак не е полудяла.

Суон сякаш бе очаквал някого, защото вече се бе отправил към предната стая, когато на входа се звънна. Тя се вцепени от мисълта, която я осени, щом чу кратък разговор на прага.

Оскар въведе в кухнята един по-млад от него мъж. Непознатият я погледна предпазливо.

— Това е полицай Нюкърк — представи го Суон. — Ще остане няколко часа при теб, докато аз свърша малко работа у дома. Той е запознат с положението и е добър човек. Тук е, за да ти помогне, Моника.

Тя на свой ред огледа новодошлия. Той беше по-нисък от Оскар и имаше ужасно мръсна руса коса, която стърчеше изпод бейзболната му шапка. Изглеждаше напрегнат и блед, но в очите му се четеше същата твърдост като в тези на Суон. Още едно бивше ченге. Моника отбеляза наум, че носеше венчална халка.

— Вие новият ми тъмничар ли сте? — попита Моника.

Нюкърк погледна бързо Оскар за обяснение. Суон поклати тъжно глава.

— Тя току-що разбра за видеозаписа — каза той. — Потресена е от новината.

Новодошлият кимна съчувствено.

— Тук съм, за да ви помогна с всичко, с което мога — заяви той.

— На кого точно помагате?

Роб отново погледна Суон за обяснение.

— Тя трябва да изпие лекарството си — каза той като сърдит баща.

— Можете да ми говорите направо, господин Суон. Аз съм тук. Няма нужда да приказвате за мен, сякаш ме няма.

Оскар въздъхна и закопча ципа на якето си, за да тръгва.

— Виж дали ще можеш да я накараш да вземе успокоителните си. Ако не успееш, обади се на лекаря и го помоли да дойде. Тя се нуждае от почивка.

— Чувствам се отлично — каза Моника.

— Успех. — Суон погледна към Роб, преди да излезе. — Дръж я далече от телефона и ако дойдат от пресата, не им позволявай да се срещнат с нея.