Ч. Дж. Бокс
Синята зона (48)

Понеделник, 05:10 часа

Нюкърк нервно потърка с палец дървения приклад на пушката на седалката до него. Още беше твърде тъмно, за да различи ясно пътя, а дърветата, които се издигаха от двете му страни, бяха толкова черни и високи, та имаше чувството, че се движат в тунел. Кадилакът пълзеше надолу по хълма така, че на лейтенанта да не му се налага да натиска спирачките и стоповете да присветват. Как той изобщо виждаше къде отива?

Автоматичната пушка AP-15, с дълъг извит пълнител, също лежеше на седалката до Сингър.

Един боров клон се отърка в колата и от него се посипаха иглички през отворения прозорец. Роб ги бръсна с ръка от скута си, а лейтенантът зави малко наляво.

После почти незабележимо дърветата оредяха. Пред тях се ширна открит терен, по-светъл, но все още бе твърде тъмно, за да се вижда ясно. Небето на изток беше металносиво, въпреки че зората наближаваше.

Сингър плавно спря автомобила, като му се наложи да натисне спирачките.

Нюкърк погледна назад, надявайки се, че Гонзалес е видял стоповете и няма да се забие в тях.

— Ще изчакаме тук, докато имаме по-ясна видимост — прошепна почти недоловимо лейтенантът.

 

 

Джес видя как двете коли се показаха от гората и зърна проблясването на стоповете, когато спряха. Въпреки че бяха заели позиция там, където очакваше, не можеше напълно да повярва, че това наистина се случва. Като подпря цевта на карабината на един камък, той погледна към автомобилите през окуляра, благодарен, че през него се вижда по-добре, отколкото с просто око. Белият цвят на първата кола се открояваше по-ясно в мрака, но Ролинс още не можеше да види нищо в нея. Изминаха няколко минути, преди да му се стори, че различава две фигури на предната седалка и още две в пикапа отзад.

Мерникът се закова на страничния прозорец на шофьора на белия джип, обаче беше твърде далече за точен изстрел. Независимо от това, фермерът дръпна затвора и зареди. Щракването в тихата утрин го стресна, но не мислеше, че мъжете в автомобилите са могли да го чуят.

 

 

Нюкърк маниакално проверяваше колко е часът. Беше му студено и носът му течеше. Къщата, оборът и другите пристройки започнаха да се очертават по-ясно в подножието на хълма. Вляво от тях се издигаше затревен хребет с назъбен скалист връх. Вдясно имаше плитка седловина, обрасла с черни борове, които стигаха до хълма.

Роб погледна към Сингър, който седеше неподвижно и наблюдаваше долината под тях. Той бе толкова невъзмутим, че на Нюкърк му се прииска малко от това самообладание да се предаде и на него.

Изведнъж го полазиха тръпки и зъбите му затракаха. Той стисна уста, изчаквайки тръпките да преминат. Те нямаха нищо общо със студа.

 

 

Джес си пое дъх на пресекулки. Мерникът, насочен към страничния прозорец на шофьора, потрепна. Даде си сметка, че е стоял на позиция твърде дълго, че получава спазми в краката и ръцете, от които целият трепери. Опита да се отпусне, да диша равномерно, за да държи карабината стабилно и да изравни мерника с мишената.

Кога за последен път се бе прицелвал с карабината? Не си спомняше. Исусе, можеше да е загубил напълно уменията си.

Отново погледна към къщата си. Никакво движение, никаква светлина. Добре.

В обора теленцето, на което бе помогнал да се роди предната вечер, мучеше за майка си.

После колите потеглиха надолу по зигзаговидния път. Белият джип увеличи скоростта, сега мъжете в него не се стараеха толкова да хитруват. Черният пикап — същият, който Джес бе видял предния ден пред къщата си — го следваше.

На около 250 метра от Ролинс пътят правеше завой, където бившите ченгета трябваше да намалят, за да го вземат безопасно. Щяха да бъдат достатъчно близо за приличен, но не съвсем точен изстрел. Джес притисна приклада до рамото си, долепи око до окуляра и видя кръстчето на мерника да танцува по лицето на Сингър. Натисна спусъка и нищо не се случи.

— Мамка му! — изруга той, като си спомни, че трябва да освободи предпазителя. Но докато го направи и отново се прицели, автомобилите бяха взели завоя и се отдалечаваха бързо по пътя. Не можеше да повярва, че е допуснал такава аматьорска грешка в това критично положение. Побесня от яд към себе си.

 

 

Нюкърк показа ръка през отворения прозорец и се хвана за покрива, за да се задържи изправен на седалката, когато Сингър завъртя кормилото. Двигателят изрева и те стигнаха подножието на хълма, където пътят най-сетне стана прав. Той видя къщата да изпълва предното стъкло и лейтенантът се насочи към нея. Пикапът на Гонзалес и Суон ги задмина от страната на Боби.

Двата автомобила спряха на чакъла срещу входната врата на къщата.

Рутината си каза думата и Нюкърк се измъкна от кадилака, като остана зад отворената врата, така че тя да бъде между него и сградата. Прицели се с пушката си във входа на къщата, като я опря на ръба на отворения прозорец. С периферното си зрение видя Сингър да прави същото, след като издърпа лоста, за да зареди AP-15.

Гонзалес също бе слязъл от своя пикап и зареди оръжието си с толкова остро и заплашително щракване, каквото Нюкърк не беше чувал. Суон бе останал в автомобила.

Докато лейтенантът и Роб го прикриваха, Гонзалес прибяга през моравата, после по стълбите на верандата и се прилепи до стената, близо до вратата на къщата. Нюкърк хвърли поглед към панорамния прозорец. Пердетата бяха плътно спуснати, с изключение на тесен процеп между тях. Другият прозорец в далечния край на къщата бе закрит с щори. Не се виждаше никакво движение зад нито един от прозорците. Гонзо държеше пушката пред гърдите си, после се извъртя и удари вратата с приклада.

— Джес Ролинс! Полиция. Незабавно излезте от къщата!

Звукът от удара и дълбокият му глас раздраха утринната тишина.

Роб дръпна лоста на собствената си пушка, отново се прицели във входа и зачака.

Денис хвърли поглед към Сингър, питайки с очи: „А сега какво?“.

Лейтенантът кимна: „Направи го отново“.

Този път Гонзалес удари вратата на къщата с такава сила, че Нюкърк очакваше стъклото на прозореца да изскочи от черчевето. Той видя, че Суон се измуши от пикапа, после застана несигурно на моравата с пистолет в ръка.

— Джес Ролинс! Искаме да излезеш незабавно! Веднага!

Нищо. Ехото от удара се разнесе откъм издигащата се като стена гора на север.

— Исусе Христе — възкликна Денис, като отново погледна Сингър.

Суон закуцука през ливадата, изкачи стълбите на верандата и тръгна с усилие към ъгъла на къщата.

Роб си помисли: „Те не са тук. Вътре няма никого. Хеликоптерът вече е на път. Прецакани сме, но, слава богу, това свърши. Ала…“.

Гонзалес отстъпи от входа и за секунда Нюкърк очакваше, че сержантът ще се опита да я изкърти с ритник. Но той явно реши нещо друго, защото се обърна и се насочи към панорамния прозорец. Там се наведе и се помъчи да погледне през процепа между пердетата.

 

 

Джес наблюдаваше всичко през оптическия мерник на карабината си, този път бе освободил предпазителя. Не беше си поемал дъх, откакто Гонзалес бе ударил вратата за втори път и звукът го бе залял като студен душ.

Мургавият стоеше пред прозореца, навел глава, опитвайки се да надникне вътре. Ролинс се изненада, като видя, че Суон е с тях. Главата му бе превързана и изглеждаше облечен в болничен халат.

Джес прошепна:

— Сега.

 

 

В предната стая Едуардо Виляторо насочи цевта на пушката към сянката от другата страна на пердето, прицели се между очите на Гонзалес и стреля.

 

 

Нюкърк чу гърмежа и видя главата на Гонзо да се отмята назад сред дъжд от парчета стъкло, а пушката му да изтраква на цимента на верандата. Сержантът направи две крачки назад, блъсна се в парапета и се преметна през него. Той падна на тревата с разперени ръце, ботушите му още бяха на верандата, а от прозореца продължаваха да се сипят стъкла.

Суон изкрещя и се спусна към стената на къщата близо до вратата, но далеч от прозореца. Държеше пистолета си с две ръце, готов да реагира.

— Дявол да го вземе! — изруга Сингър, изправи се, вдигна пушката си и утринният въздух се изпълни с дългия, раздиращ звук на автоматичните откоси, с които той обстрелваше прозореца от ляво надясно и обратно.

 

 

Ани бе надзърнала иззад чугунената печка, където двамата с Уилям се бяха скрили, точно когато Виляторо вдигна пушката си и стреля. Майка й я дръпна обратно долу. След гърмежа, който бе много по-оглушителен, отколкото Ани бе очаквала, Моника я придърпа заедно с Уили към себе си, докато някои от куршумите, проникващи през стената, дрънчаха по печката, зад която се бяха свили.

 

 

Като се прицели в гърба на лейтенанта, Джес натисна спусъка. Карабината го ритна в рамото, оптическият мерник отскочи нагоре, сочейки над покрива на къщата му. Той бързо презареди и се взря през окуляра, видя Сингър да се извива назад, сякаш опъваше схванатия си гръб, после бавно да се обръща в неговата посока, като държеше насочено напред оръжието си.

„Дали съм пропуснал? Не.“

Ролинс видя как на палтото на лейтенанта цъфна петно от тъмночервена кръв, която опръска капака на белия джип.

Фермерът бързо откри Нюкърк през оптическия мерник. Той беше клекнал и бе вдигнал глава, оглеждайки хребета за източника на изстрела. Изглеждаше объркан и със съвсем човешко изражение. Джес стреля в него, видя го да пада назад, блъскайки се във вратата на колата, после да се претъркулва под нея и да се скрива от погледа му.

Когато фермерът отново насочи карабината си към Сингър, него го нямаше, вероятно се криеше под джипа.

А къде беше Суон? Не се виждаше на верандата.

 

 

Нюкърк усети силен удар, сякаш някой го ритна в стомаха и му изкара въздуха. Той се претърколи под джипа, докато рамото му не се блъсна в предния диференциал.

Отгоре двигателят излъчваше топлина, а тревата под него бе леденостудена и мокра. Постепенно чувството от удара отмина и се появи някакво парене. Представи си нагорещен до червено ръжен, притиснат към голия му стомах. Знаеше какво е. Беше прострелян. Винаги се бе чудил какво е чувството да бъдеш ранен, вътрешните ти органи да са разкъсани от куршум.

От мястото под колата, където се бе напъхал, той се обърна по гръб и се огледа.

Тялото на Гонзо лежеше в тревата, на три метра от него. От пихтиестата маса, която някога бе лицето му, се издигаше пара. Въпреки това видя половината от мустаците на Денис. Другата половина бе изхвърчала някъде.

Обърна глава на другата страна. Сингър отново се бе изправил. Ботушите му се виждаха близо до предницата на джипа.

— Дявол да го вземе, Нюкърк — каза той, като в гласа му се долови гъргорене от бликащата в устата му течност. — Улучиха ме. Къде си? Имам нужда от прикриващ огън.

Както никога, Роб си замълча. Зачуди се къде ли му е пушката. Измъкна резервното си оръжие, дръпна предпазителя и стисна здраво пистолета до тялото си.

Отново мислеше за себе си като за друг човек, какъвто копнееше да бъде. Беше се надвесил над тялото на мъж, заклещен под колата, гледаше го и клатеше разочаровано глава, облекчен, че всичко това се случва на някого другиго…

„Понеделник е“, помисли си Нюкърк. Понеделник сутрин. Момчетата и Линдзи сигурно се приготвяха да отиват на училище. Нямаше ли да се срамуват, ако знаеха къде е баща им сега?

Джипът се разтресе и от хребета се разнесе още един гърмеж. След това втори. Този път Роб чу звън от счупено стъкло, което се посипа по тревата около него.

Дълъг откос от автоматичната пушка на лейтенанта накара ушите му да забучат.

Къде бе изчезнал Суон?

 

 

Когато патроните му за карабината свършиха, Джес грабна своя „Уинчестър 25-35“. Докато зареждаше първия патрон, около фермера се разрази вихрушка от яростно свистящи куршуми, които рикошираха в шистовите плочи, и счупени клонки от дърветата зад него. Нещо жилна лицето му, той вдигна ръка и видя кръв по пръстите си. Претърколи се на една страна, после промуши цевта през един V-образен процеп на скалата.

Без оптическия мерник едва различаваше палтото на Сингър през счупения прозорец на джипа, но все пак го виждаше, така че стреля.

Помисли си: „Стрелям по хора, но нямам такова чувство“. В Югоизточна Азия никога не бе участвал в стрелба на открито, не и като тази. Не можеше да мисли за мъжете долу като за човешки същества, а като за вражески цели. Цели, които щяха да наранят децата, Моника, него и да опустошат ранчото му.

 

 

Ани чу задната врата да се отваря с трясък, но видя Суон едва когато той я издърпа за косата иззад печката. Тя изпищя и взе да се бори, ритайки с крака по пода, чу Уилям да избухва в плач и да изкрещява: „Не!“, видя майка си да се обръща и да вдига умолително ръце. Виляторо се бе свил зад бюрото, но се изправи, като чу писъка.

— Хвърли пушката или всички ще умрат — заповяда му Суон.

Едуардо се поколеба, но пусна пушката на пода.

Бившето ченге изрева:

— Ти трябваше да си мъртъв. Шибаният Нюкърк… — Стреля два пъти във Виляторо и пенсионираният детектив се свлече на пода.

— Оскар, не я наранявай — замоли се Моника. — Вземи мен, ако трябва да вземеш някого. Не наранявай повече Ани.

Той погледна към нея, но само изръмжа, изправи момиченцето на крака, дърпайки я за косата, и притисна в тила й горещото дуло на пистолета си.

— Оскар, моля те… — извика майка й.

— Затваряй си устата — изруга Суон. — Ще я използвам, за да се измъкна оттук и да пипна този фермер.

Моника погледна към пушката, която Виляторо бе хвърлил на пода.

Ани усети как бившето ченге стисна гневно косата й още по-здраво и видя пистолетът му да се подава над рамото й. Насочи го към майка й. Пенсионираният детектив не помръдваше.

— Сега иди в онази стая отзад и вземи момчето си — извика Суон. — Ще ви заключа, защото по-късно може да ми потрябвате. Но ако се опиташ да излезеш, тя ще умре, всички ще умрете.

 

 

Нюкърк чу как още един куршум улучи Сингър. Звукът беше рязък като тупването, което се чуваше, когато бейзболната бухалка удареше топката. Внезапно видя лейтенанта отново да попада в полезрението му, проснат на земята до него, като се гърчеше, сякаш се опитваше да изтръска мравки от дрехите си. От вътрешността на къщата се разнесоха два последователни изстрела. Роб си помисли: „Адът се е отворил“.

Нюкърк и Сингър лежаха един до друг. Палтото на лейтенанта бе подгизнало от кръв. Роб долови миризмата й — гореща, с метален привкус. От устата и ноздрите на Сингър излезе кървава пяна, когато се опита да си поеме дъх, но втренчените му в Нюкърк очи бяха сини и пронизващи.

— Ти се скри — каза лейтенантът, плюейки кръв. — Ти, копеле, се скри.

— Нещата не трябваше да стигат толкова далече — отговори Боби.

— Ние си ги заслужихме, спечелихме си ги! — изрече яростно Сингър. Гласът му звучеше, сякаш вътрешно се давеше, и вероятно бе така, помисли си Нюкърк. Дробовете на лейтенанта се пълнеха със собствената му кръв. Лош начин да си отиде човек, но на Роб му се искаше той да спре да говори и да се гърчи.

— Не си заслужаваше — каза Нюкърк. Той вдигна оръжието си и пусна един куршум в челото на Сингър.

Тялото на лейтенанта спря да потръпва.

— Ето — каза Боби. — Достатъчно.

След това чу бръмченето на приближаваща по пътя кола и далечното бучене на хеликоптер.

Обаче зад него входната врата на къщата внезапно се отвори и на прага застана Суон, който държеше момичето с допрян до главата й пистолет, а лицето му бе изкривено от болка и страх.

— Хей, Ролинс! — извика Суон към хребета и гласът му раздра внезапно настъпилата тишина. — Държа тук това момиченце. Искам да се изправиш и да хвърлиш оръжието си. Можем да се разберем така, че никой друг да не пострада.

Докато викаше, Ани почувства как ръката му се стяга около врата й, а дулото на пистолета се притиска още по-силно през косата й и се врязва в слепоочието й. Тя си помисли: „Ако Джес се хване на приказките му, ще загине. Той трябва да остане скрит. Виж какво се случи на господин Виляторо, когато послуша Суон“. Надяваше се Уилям да не направи глупав опит да я спасява.

— Трябва да ми отговориш — извика отново Суон с треперещ глас, който издаваше страха му.

Ани изви врат, за да го погледне. От виковете лицето му се бе опънало и няколко шева се бяха скъсали. От тях се стичаше кръв и капеше от брадичката върху яката му. Тя се просмукваше през ризата му и мокреше врата й. Беше топла като маслото, което капе под някоя кола. „Бъди твърда — помисли си Ани. — Покажи смелост. Не плачи.“ Беше повече ядосана, отколкото уплашена, и ако той отпуснеше ръката си, щеше да се бори да се отскубне като дива котка.

Почувства, че Суон внезапно си пое дъх и изпъшка разтревожено. Обърна се и не можа да повярва на очите си.

Джес Ролинс тичаше надолу по хълма към тях, все още с пушка в ръка, като цевта проблясваше на утринното слънце.

— Какво правиш, старче? — извика Оскар. — Спри веднага и хвърли оръжието си. Стой!

Бившето ченге дръпна пистолета си от главата й и го насочи с несигурна ръка към тичащия срещу тях Джес, после стреля три пъти. Ани подскачаше при всеки гърмеж. Ролинс трепна и се спъна, но не спря да тича.

Сега той бе достатъчно близо и тя чуваше хрущенето на чакъла под ботушите му.

Суон неочаквано я захвърли настрана като кукла, за да стъпи стабилно и да се прицели, държейки пистолета с две ръце. Стреля отново — четири бързи, последователни изстрела. Поне два от тях попаднаха в целта. По якето на гърдите на Джес се появиха кървави петна, но решителността на лицето и очите му не се промени.

Фермерът най-сетне спря на двайсет метра от тях. Вдигна пушката и се прицели спокойно. И застреля Оскар Суон между очите. Бившето ченге се строполи назад през прага, а пистолетът му тупна на верандата. Невредима, Ани се претърколи настрана.

 

 

Моника стовари с всичка сила чекмеджето на скрина върху вратата на спалнята и тя зейна отворена със счупена брава. Жената прекрачи тялото на Виляторо и като сграбчи ръката на Уилям, го задърпа след себе си, прекосявайки всекидневната.

Видя трупа на Суон на прага на входната врата. Лежеше по гръб, от ушите му течеше кръв и образуваше локва върху дъсчения под.

Ани скочи на крака и се затича към двора.

Тогава Моника го чу — тътена от перките на приближаващ хеликоптер.

Тя прекрачи трупа на Суон и пред очите й се разкри цялата картина. Сингър лежеше мъртъв на тревата пред джипа си. Лицето на Гонзалес приличаше на пихтия, от изкривеното му тяло се издигаше пара.

Хеликоптерът, който се спускаше над южния хълм и летеше толкова ниско, че вдигаше прахоляк и клонки, идваше право към къщата. Джипът на шерифа, чиито сирени внезапно завиха, се носеше с пълна скорост по пътя към фермата, следван от две полицейски коли и линейка.

Джес седеше насред двора. Пушката му бе захвърлена настрана, голата му глава бе отпусната напред, сякаш спеше, а шапката му, обърната с периферията нагоре, лежеше в тревата, до краката му.

Ани тичаше към него с разперени ръце.

Последното нещо, което Нюкърк видя, преди да обърне пистолета към себе си, бяха Моника и двете й деца, които седяха на земята до фермера. Прегръщаха го и ридаеха, поддържайки го прав на тревата, докато шерифът тичаше към тях.