Ч. Дж. Бокс
Синята зона (46)

Понеделник, 04:08 часа

Когато облаците се разнесоха, разкривайки студените млечнобели звезди, Нюкърк почувства пулсираща болка в тила от махмурлук с епични размери. Гърлото му бе пресъхнало, в устата си усещаше вкуса на бърбъна и на палеца на Гонзалес, а очите му пареха за сън. Той погледна часовника си. Денис го нямаше от часове.

Нюкърк и Сингър седяха в белия „Кадилак Ескалейд“, паркиран в малката горичка срещу заключената порта на ранчото на Ролинс. Фаровете бяха изгасени, а прозорците — отворени, и бяха достатъчно далече от шосето, за да може някой да ги види оттам. Преди да тръгне да разузнае фермерската къща в ниското, Гонзалес бе паркирал своя пикап до тях. Суон седеше в него, облегнат на вратата. Внезапната му поява в собствения му дом бе изненадала всички. От Оскар се разнасяше миризма на антисептични препарати, кръв и паника. Порезните рани по лицето му бяха зашити, под очите му се бяха образували морави синини. Роб си бе помислил, че той е трябвало да остане в болницата, защото на човек направо му се повдигаше от вида му, но лейтенантът бе приел радушно проявата на лоялност и бе тупнал доволно Суон по гърба. Сега обаче Оскар спеше и според Нюкърк бе напълно безполезен.

Преди да се присъедини към Сингър в кадилака, Роб бе паркирал камиона на Ю Пи Ес на един горски път, навътре в гората, на десет минути от портата на ранчото. Нямаше представа защо лейтенантът бе настоял да го закара там, но предположи, че скоро ще разбере.

Гонзалес бе взел портативната радиостанция и своя „Уинчестър 308“ с оптичен мерник. Над тях електрическите и телефонните жици, които Денис беше срязал от стълба часове преди това, лежаха отпуснати върху боровите клони и се полюшваха от лекия северен вятър. На Сингър и на Нюкърк им се стори, че чуха приглушен гърмеж в далечината, и зачакаха да чуят втори изстрел, но такъв не последва. Лейтенантът се опита да се свърже с Гонзалес по радиостанцията, но не получи отговор. Той предположи, че Денис я е изключил, и не им остана друго, освен да седят и да чакат.

Роб се размърда на седалката и неволно изпъшка — главата му пулсираше от болка, сякаш в нея думкаха барабаните на уличен оркестър. Сингър се обърна към него и той видя как устните му се извиха в пренебрежителна усмивка, от която разбра, че лейтенантът презира проявите на слабост.

— Ще се справиш ли? — попита Сингър.

— Да, добре съм.

— Трябва да упорстваш. Пийни малко вода.

— Водата ще ми дойде добре — съгласи се Нюкърк, като посегна към манерката. Едва потисна налудничавия порив да признае, че не е убил Виляторо и е оставил фермера да го отведе. Просто за да види яростта и объркването, които тутакси ще се изпишат по надменното лице на лейтенанта. Ала се въздържа и утоли жаждата си.

Под таблото в колата на Сингър бяха монтирани полицейски скенер и радиостанция. Те мълчаха през по-голямата част от нощта. В града не се случваше нищо друго, освен че градските ченгета се обаждаха в края на смяната си и бе извършена проверка на регистрационния номер на една кола, изоставена на паркинга на някакъв бар. Лейтенантът бе предупредил Нюкърк, че се безпокои да не би шерифът да свика хората си на съвещание рано сутринта, но това не се случи. Очевидно Кери просто щеше да изчака да пристигнат федералните, да ги запознае накратко със ситуацията около Моника Тейлър и изчезналите деца и да прехвърли на тях целия случай. Фактът, че Сингър го бе убедил да отлага това толкова дълго, беше голяма победа за тях.

На седалката между лейтенанта и Роб бе разтворена топографска карта на района, в който влизаше ранчото на Ролинс. Върху картата бе сложена портативна радиостанция, чийто звук бе намален до минимум. Другата беше у Гонзалес, някъде навън в мрака. До радиостанцията лежеше мобилният телефон на Сингър, който бе включен на вибрация.

Нюкърк нямаше представа какво си мисли лейтенантът. Планът, който бе предложил Сингър, беше прост: прекъсване на електричеството и телефона, засада пред портата и изчакване Ролинс да отиде при тях. Когато фермерът слезеше от пикапа си, за да отключи портата, щяха да го застрелят с кръстосан огън. После, като използват пушката му, щяха да се погрижат за семейство Тейлър и да припишат убийството им на него. Нюкърк щеше да докара камиона на Ю Пи Ес от имота на Суон и да го скрие в обора на Ролинс. По този начин щяха да направят връзката между Бойд и фермера — двама прикрити педофили, единият от които е отвлякъл и докарал децата, а другият е блудствал с тях и ги е убил. Точно като теорията на Фиона Притцел, но малко по-потресаваща. Когато всичко приключеше, щяха да се обадят на шерифа и да кажат: „Стана толкова бързо, че нямахме избор и трябваше да отвърнем на огъня“.

Само че фермерът не се появяваше. Нюкърк беше наясно, че при него е и Виляторо, а това можеше да усложни нещата. Ала Сингър не го знаеше.

Роб забеляза, че с напредването на нощта лейтенантът поглежда часовника си все по-често. Обаче дори да беше притеснен, не го показваше. Но пък той никога нищо не показваше.

Когато радиостанцията изпиука, Нюкърк подскочи, от което пулсиращата болка в главата му се развихри с нова сила.

Лейтенантът грабна приемника и попита шепнешком:

— Ти ли си, Гонзо?

Секунда мълчание.

— Да. Наближавам портата. Не оставяй Нюкърк да ме застреля.

След минута Роб забеляза от сенките на гъстата гора да излиза една фигура. На звездната светлина проблесна цев на пушка, когато Гонзалес се промуши между бодливата тел на оградата. В следващия момент сержантът подаде глава през прозореца от страната на Сингър.

— Обходих оградата по цялото й протежение и се натъкнах на твоя банкер — каза Денис. — Дявол знае защо беше там, но ми изкара акъла. Помислих си, че е каубоят, който се опитва да се измъкне, яхнал коня си. Той вече няма да ни създава проблеми.

— Боже мой — възкликна Нюкърк.

Усмивката на сержанта разкри зъбите му, които изглеждаха синкави на лунната светлина.

— Един изстрел и той се строполи на земята. Конят избяга. Предполагам, че не сте чули гърмежа.

— Чухме го — отвърна мрачно лейтенантът. После добави: — Не очаквах това. Не мислех, че Хърн ще е наоколо. Как ли се е случило?

Гонзалес вдигна рамене.

— Кой знае? Винаги има по нещо.

Роб си помисли: „Има и още…“.

— Спуснах се по пътя дотам, откъдето се вижда къщата — продължи сержантът. — Стори ми се, че зърнах светлина на единия прозорец, но когато погледнах през телескопичния мерник, не видях нищо. Къщата е тъмна и не забелязах никакво движение.

— Пикапът на фермера там ли е?

Гонзалес кимна утвърдително.

— Паркиран е отпред. Каубоят определено е в къщата. Има паркирана още една кола. Предполагам, че е на банкера.

— Може би спят — обади се напрегнато Боби. — Може изобщо да не знаят, че няма ток. Може семейство Тейлър изобщо да не са там.

Сингър и сержантът едновременно го погледнаха, но не казаха нищо, игнорираха го. Нюкърк затвори очи, опитвайки се да преглътне обидата от унижението, да смекчи пулсиращата в главата си болка.

— Видя ли някакъв друг изход освен този път? — попита лейтенантът. — На картата се вижда и един на юг, но това е адски дълъг път, за да се стигне до магистралата.

Гонзалес поклати отрицателно глава.

— Имаш предвид дали не са излезли? Дали не са взели друго превозно средство? Не мисля така. Зад къщата има голяма ливада и аз я огледах много добре през телескопичния мерник. Не видях никакъв пешеходец и не чух бръмченето на никакъв мотор.

Сингър обмисли информацията, като потърка с показалец носа си.

Внезапно радиостанцията се включи.

— ЩСС-4^[1] търси шериф Ед Кери. Обадете се, шериф Кери.

— Пилотът на хеликоптера — каза лейтенантът, като погледна към радиостанцията.

— Шериф Кери слуша.

„Гласът му звучи много бодро“ — помисли си Нюкърк.

— Хеликоптерът е зареден с гориво и напълно готов, получихме разрешение за излитане — каза пилотът. — Почти всички са качени на борда.

— Добре — отговори шерифът, — вдигайте се. Ще сложа да сваря кафе. Кога смятате, че ще пристигнете?

— Очаквано време на пристигане 06:00 часа.

— Тогава до след около час — каза Кери.

— Прието.

— След един час — повтори Сингър.

— Чудя се дали шерифът му е казал за това място — обади се Гонзалес.

Лейтенантът сви рамене.

— Съмнявам се. Това би имало твърде много смисъл.

— А какво ще стане, ако минат над нас на път за града? Мисля, че ще бъдем точно в траекторията на полета им — каза Гонзо. — Или ако долетят направо тук? Мамка му.

Сингър отново потърка носа си.

— Можем да го обърнем в наша полза — каза той.

Роб се запита как ли ще стане това.

Като грабна радиостанцията, лейтенантът я настрои и каза:

— Шерифе, обажда се Сингър. Чувате ли ме?

— Да, лейтенант — отвърна Кери. — Не знаех, че сте на тази честота.

Нюкърк се заслуша за скептицизъм или гняв в тона на шерифа. Не долови нито едното от тях, а само смъртна умора.

— Така е, шерифе — потвърди Сингър. — Слушах съобщенията. В този момент сме заели позиция точно срещу ранчото на Ролинс. Смятаме, че той ги държи в къщата си.

Думите му бяха посрещнати с мълчание. Роб си представи Кери, внезапно объркан, чудейки се какво да направи след това.

— Шерифе, ние прекъснахме електричеството и телефона в дома на субекта. Чакаме го да излезе.

— За бога, лейтенант — едва не изплака Кери, — кой ви разреши да направите това? Кой е с вас там?

Нюкърк забеляза лека усмивка на устните на Сингър.

— С мен са сержант Гонзалес и полицай Нюкърк. Полицай Суон също е тук. Той е напуснал болницата, за да бъде полезен. Колкото до разрешението, нямаме такова, сър. Поехме отговорността в качеството си на ваши пълномощници. Искаме да сме сигурни, че субектът няма да избяга, преди вие и федералните да пристигнете.

— А какво ще стане, ако той ни слуша сега? — попита Кери.

— Повтарям, електричеството и телефонът са прекъснати. Няма начин да ни чуе, шерифе.

— О, да, вече го казахте. Не знам, лейтенант…

— Искате ли да се оттеглим, сър? — попита делово Сингър. — Можем да го направим, но рискуваме субектът да избяга или да нарани децата и майката. Обаче ще се оттеглим, ако ни наредите, сър.

Роб откри, че се възхищава на способността на лейтенанта да манипулира Кери както си иска. Шерифът нямаше да рискува да направи друга грешка.

— Просто не ми е приятно, че сте там — отговори колебливо Кери. — Не сме сигурни, че той е правилният човек.

— Повтарям още веднъж, сър — каза Сингър. — Ще се оттеглим, ако ни наредите.

— На първо място не трябваше да ходите там, без да сте говорили с мен.

— Наясно съм с това, сър. Взехме решението, след като видяхме господин Суон в болницата, пребит почти до смърт от субекта.

Гонзалес се дръпна от прозореца на лейтенанта и Нюкърк го чу да хихика.

Радиостанцията замлъкна за няколко минути. После се чу:

— Добре, лейтенант. Но стойте на място. Не предприемайте нищо срещу субекта, докато ние не пристигнем. Повтарям, не предприемайте нищо срещу субекта.

Сингър погледна нагоре и на лицето му се изписа престорено разочарование.

— Прието, шерифе. Ще останем на място, без да предприемаме нищо, освен ако той не се конфронтира с нас.

— Хей, не съм казал нищо за…

— Разбрано, шерифе — заяви лейтенантът, без да го изслуша, като прекъсна връзката и изключи звука на радиостанцията. — Добре — каза след това, като погледна часовника си. — Разполагаме с около час преди зазоряване. — Той вдигна очи. — Готов ли си, Гонзо?

Гонзалес кимна утвърдително. Джим видя как зъбите му проблеснаха на звездната светлина.

— Нюкърк?

— Разбира се, лейтенант.

— Дадоха ни ловния билет — каза Сингър. — Да вървим да приключим с това. Гонзо, имаш ли клещи за тел в пикапа си?