Ч. Дж. Бокс
Синята зона (44)

Понеделник, 02:30 часа

Моника откри Джес в обора, седнал на дъното на една обърната кофа. Уинчестърът лежеше на коленете му, а до него един фенер за къмпинг съскаше и хвърляше топла жълтеникава светлина. В бокса срещу него, разкрачила широко крака, стоеше бременна крава с огромен корем и потрепваща от болка опашка. Тя чу мъчителното дишане на животното.

— Чудех се къде сте отишли — каза Моника. — Сложих децата отново да спят и си дадох сметка, че ви няма в кухнята. Тогава видях светлината, идваща оттук.

Беше облякла дебело яке, което бе намерила, окачено на пирон в задното антре. Дрехата миришеше на дим от лагерен огън и сено.

Ролинс обърна глава към нея.

— Кравите не се интересуват от новините за деня или от нашето положение. Те просто продължават да раждат малките си, независимо какво мисля аз по този въпрос или колко друга работа имам да върша.

— Не знам как можете да се съсредоточите върху това точно сега.

Джес сви рамене.

— Вършенето на нещо обичайно ми помага да мисля.

Моника влезе в обора и се загърна по-плътно с якето срещу влажния студ.

— Тя добре ли е?

Фермерът погледна към бокса.

— Притеснявам се за седалищно раждане при тази крава — каза той. — Миналата година теленцето се роди така и се опасявам, че може да се случи отново.

— Колко й остава?

— Ще роди всеки момент — отговори Ролинс.

— А ако малкото е тръгнало седалищно?

Той й показа чифт дълги гумени ръкавици.

— Тогава ще се наложи да бръкна в нея и да го обърна, за да може да излезе. Ако не се получи, ще трябва да го вадя парче по парче.

Тя потръпна и кимна разбиращо, поглеждайки към кравата, после към гумените ръкавици.

— Работата е доста мръсна — каза Джес, като видя изражението й, което издаде мислите й. После кимна към кофата до него. — Можете да седнете, ако искате. Ани я използва снощи, докато също ме наблюдаваше.

— Ани е гледала раждането на теле? — попита Моника, приближавайки се до фермера. — Как го възприе? Нищо не ми каза.

— Тя е много издръжлива — отговори Ролинс. — Добро дете е, ако нямате нищо против, че го казвам.

Моника се усмихна на шегата му и седна. Кофата се разклати леко и тя посегна към ръката му, за да запази равновесие. Забеляза как той се напрегна от докосването й.

— Разбира се, че нямам нищо против — каза Моника, възвърнала равновесието си. — Ани наистина ви харесва. Както и Уилям. Той каза, че трябва да дойдете да живеете с нас, когато това свърши.

Тя погледна към него, за да види реакцията му, и изненаданото му изражение едва не я разсмя.

— Той е казал това?

— Да. Каза ми го, когато го завивах с одеялото.

Джес поклати глава и сведе очи към прашните си ботуши. Моника не можеше да прецени какво си мисли той, дали беше поласкан, или ужасен.

— Джес — каза тя, събрала смелост, — това, за което одеве исках да говоря с вас…

Жената си пое дъх и застина нерешително.

— В живота си съм познавала много мъже. Обаче не се сещам за нито един от тях, който би направил това, което сторихте вие.

Той не я погледна и тя видя как страните му почервеняха. Фермерът промърмори:

— Има още няколко. Единият е в къщата, а другият язди в момента.

— Нямам думи, с които да ви изкажа своята благодарност — продължи Моника. — Вие рискувахте всичко за мен, а дори не ме познавахте. Досега в живота на Ани и Уилям не е имало мъж като вас.

Ролинс не откъсваше очи от кравата. Вената на слепоочието му пулсираше. Тя забеляза влагата в очите му.

— Джес, добре ли сте?

— Да — отвърна той.

— Какво мислите за това, което ви казах?

Фермерът бавно поклати глава.

— Наистина е много мило.

За момент настъпи тишина, докато тя чакаше да чуе нещо повече.

— Жена ми винаги ме кореше, че имам проблем с говоренето — добави Джес смутено.

Трогната, Моника отново докосна ръката му.

— Не искам да ви карам да се чувствате неудобно. Особено след това, което направихте за нас. Вие ме събрахте с децата ми. Не е нужно да говорите.

— Нямам нищо против да си приказваме — рече Ролинс със зачервено лице. — Просто не ми идват наум подходящите думи.

Трябваха й няколко минути, за да събере смелост за онова, което се канеше да каже. Той се поокопити от колебанието й и я погледна, но без да се вторачва в нея, което я улесни.

— Джес — започна Моника, — има нещо, което може да искате да узнаете. Знам, че през годините се носеха слухове за мен, и искам да ги изясня. Преди тринадесет години… — Като спомена цифрата, фермерът се обърна и я погледна объркано. — Тогава бях на седемнадесет и си мислех, че съм млада и хубава. Всъщност така си беше… Но исках да порасна бързо. Тъй че една петъчна вечер заедно с три приятелки отидохме в университета в Спокан, тъй като бяхме поканени на купон. По онова време това изглеждаше невероятно вълнуващо… Парти с колежани, нали разбирате.

Джес кимна утвърдително. Той очевидно се чувстваше малко неловко от чутото до този момент, но бе твърде учтив, за да не я изслуша и да види докъде ще стигне историята.

— Малко след като пристигнахме там, с приятелките ми се разделихме и макар че бях хубава мацка, бях доста уплашена, защото се озовах на непозната територия. Имаше толкова много хора, които се познаваха… И много пиене. На мен ми дойде в повече. За щастие обаче на партито имаше едно момче, което познавах. Момче от тук. Въпреки че в действителност не се знаехме много добре — той беше три години преди мен в училище — беше страхотно да видя познато лице. Освен това той беше много мило, дружелюбно и красиво момче. А и умно. Прииска ми се да намеря глупавите си приятелки, за да видят колко добре се бях уредила. Той каза, че ще ме разведе из къщата и ще се опитаме да ги открием. А ако не успеем, ще обикаляме от парти на парти в студентското градче, докато ги намерим.

Моника видя, че фермерът поклаща глава вероятно без дори го съзнава. Знак на неодобрение ли беше? Тя продължи:

— Бях на седмото небе, че съм с него. Исках да го сваля. А и той — мен. Беше невероятен младеж, най-харизматичният мъж, когото бях срещала, освен баща ми. Озаряваше всяка стая, в която влезеше, и аз му казах, че го желая. Нито един студент не може да устои на това, повярвайте ми. Следващите два дни прекарахме заедно, заключени в стаята му. Беше вълшебно. Само като погледнеше това момче, човек разбираше, че с него ще се случи нещо велико, че е на прага на нещо неописуемо. По-късно разбрах какво е било това, но тогава не го забелязах. Не мисля, че изобщо някой го бе забелязал. Накрая приятелките ми ме намериха и трябваше да ме довлекат насила до Кутни Бей. Исках да продължа се виждам с него, така че му се обадих. Страхувах се до смърт, че като му кажа „Моника е“, той нямаше да се досети коя съм. Обаче когато позвъних в студентската му квартира, оттам ми отговориха уклончиво. Обясниха ми, че той вече не живее там, но не могат да ми кажат къде да го намеря. Това беше странно. Отначало си помислих, че те знаят коя съм и се опитват да го скрият от мен, но в това нямаше смисъл. После си казах, че съквартирантите му са глупаци. Той вероятно се бе преместил в друга квартира, а те не искаха да признаят, че ги е напуснал, или нещо подобно. Сетне взех да се притеснявам. Така че се обадих на един приятел, който винаги ми бе помагал, и му доверих, че се страхувам да не би нещо да се е случило с това момче. Той ме закара с колата си до Спокан и тогава разбрах, че моят човек се е разболял психически… Че седмица преди това е получил сериозно нервно разстройство и е бил прибран.

Когато погледна към Ролинс, Моника видя, че той я гледа с напрежение, което не можеше да скрие.

— Джес, това момче беше Джей Джей.

— Той ми спомена, че ви познава.

— Само това ли каза?

Фермерът преглътна мъчително.

— Каза, че сте необуздана. Няма да ми съобщите, че Ани е моя внучка, нали?

Тя се поколеба за секунда.

— Не, няма. Ани е дъщеря на Джим Хърн.

Ролинс остана безмълвен.

— Той бе приятелят, на когото се обадих да ме закара в Спокан, за да се опитам да разбера какво е станало с Джей Джей. Беше най-добрият приятел на баща ми и мисля, че смяташе, че дължи нещо на мен и на вас. Но едното доведе до другото. Никой от нас не го беше планирал и след това Джим се чувстваше ужасно. Каза ми, че ще се разведе, ако пожелая, макар че обичал жена си, защото й бил изневерил с дъщерята на приятеля си. Отговорих му никога повече да не споменава за това и да се прибере вкъщи при Лора. Не му казах, че съм бременна. Оставих го да мисли, че бебето — Ани — е на Джей Джей. Но не беше. Джей Джей се пазеше, когато спеше с мен, а Джим го направи. Сигурна съм в това. В известен смисъл мисля, че и той го знае, но беше твърде изплашен, за да попита през всички тези години. Ако сте се чудили защо местният банкер препуска с коня към града в момента, смятам, че сега знаете отговора.

— Боже мой! — възкликна Ролинс. — Сега разбирам какво се опитваше да ми каже Хърн.

Моника продължи:

— Аз не съм жертва. Той не се възползва от мен, както изглежда. Джим изпълни желанието ми. Тогава бях такава. Обаче не исках да съсипя живота на един добър човек или да разруша един брак. Имах някакво достойнство. А Ани е такава радост, такова прекрасно момиче… Аз съм благословена да й бъда майка. Тя е специална и смятам, че е по-добра и от двамата си родители.

Моника се опита да познае какво си мислеше Ролинс. Изглеждаше така, сякаш не можеше напълно да асимилира казаното от нея, и тя не успя да определи дали изпитва облекчение, или е разочарован.

— Толкова пъти исках да споделя с някого — добави Моника, — обаче не го направих. Предполагам, че съм чакала подходящия момент, но той никога не настъпи. Когато се омъжих, със сигурност нямаше смисъл. Съпругът ми така и не узна кой е бащата на Ани. Запазих го в тайна от него. Така че съм изумена как се развиха нещата. Сякаш има някаква причина да се съберем заедно тази вечер и най-малкото, което можех да направя, бе да ви разкажа истинската история.

Ролинс се изправи бързо и се усмихна тъжно.

— Донякъде се надявах, че ще ми кажете, че имам внучка.

— Съжалявам, че не е така.

— Това няма значение — отговори фермерът развълнувано. — Обичам ги, сякаш са мои внуци.

Тя се усмихна топло.

— Джес, не знам какво сте чули за мен… — въздъхна Моника и виждайки, че очите му трепнаха, разбра, че е чул лоши неща. — Ала докато траеше всичко това, дадох обет пред себе си, който ще спазя: децата ми ще са на първо място. Ако изобщо излезе нещо добро от тази ситуация, то е, че научих този урок. Повече никакви мъже като Том Бойд, Джей Джей, Джим Хърн, никакви други… Ани и Уилям са най-важните. Дадох това обещание пред Бог.

Ролинс кимна.

— Мисля, че това е добре.

Тя го погледна отново с топлите си очи и това го накара да се усмихне.

— Да, така е — продължи Моника. — Трябва да си пробия път в живота, без да разчитам на някой мъж да го направи за мен. Смятам, че това е възможно, нали?

— Разбира се — отвърна той.

— Ще докажа, че това може да се постигне — заяви тя, като сложи ръка на гърдите си, сякаш даваше клетва. — Може да се наложи да взема децата и да се преместя някъде, където не ме познават, но ще докажа, че е възможно.

Фермерът отново трепна, което я изненада.

— Има ли нещо лошо в това? — попита невинно Моника.

Той сведе очи.

— Не, предполагам… нищо.

— Какво става, Джес?

Ролинс погледна към ботушите си, към кравата, към голата електрическа крушка, навсякъде другаде, но не и към нея. После, сякаш набрал кураж, той открито се взря в лицето й.

— Както и да приключат нещата, бих искал да поддържам връзка с Ани и Уилям. Може да се престорим, че са мои внуци.

Моника сякаш онемя.

— Моето собствено семейство се разпадна — продължи фермерът. — Бих искал да помогна на децата ви може би за да компенсирам щетите, които нанесох тук.

Тя вдигна ръка и изтри сълзите си с подвития ръкав на якето. Изненада се, че той продължи.

— Това място — каза Джес, като посочи през отворената врата на обора към ранчото — е единственото ми притежание, което ме свързва с моите родители и с моя дядо, който го е основал. Те ми оставиха хубав завет. Казаха ми да работя здраво и да го предам на моите собствени деца. Това никога няма да се случи. Както изглежда, няма да мога да го задържа или да го оставя на някого. Кредиторите го искат и по всяка вероятност ще го получат. То принадлежи повече на банката, отколкото на мен. Така че няма да има нищо, което да предам в наследство. Няма да оставя следа в тази долина. Но ако мога да помогна на Ани и Уилям да стъпят на краката си, това би било чудесно. Това означава, че ще имам за какво да живея. Това означава… всичко.

Ролинс се извърна настрана, по изражението на лицето му Моника се досети, че е казал твърде много. Но не беше така… Тя се наведе към него и го прегърна, като зарови лице в рамото му и промълви:

— Джес, вие сте много добър човек. — Изпитваше такава привързаност към него, че се запита защо не му се бе обадила преди години, за да разбере как е Джей Джей. Така съдбата щеше да ги срещне много по-рано.