Ч. Дж. Бокс
Синята зона (43)

Понеделник, 01:24 часа

Джес влезе в къщата откъм обора, като носеше два фенера за къмпинг. Той сложи единия на масата, а другия вдигна на височината на рамото си, така че да види лицата на всички, които бяха обърнати към него. Моника държеше Ани и Уилям пред себе си. Хърн седеше до масата. Виляторо стоеше зад него с пушка в ръка.

Ролинс се обърна към банкера:

— Можеш ли още да яздиш?

— Не съм забравил как се прави.

Фермерът кимна към обора.

— Тогава иди с Чили в града. Тя още е оседлана. Така ще можеш да избегнеш шосето. Може да успееш да стигнеш до шериф Кери преди зазоряване. Убеди го да събере хората си и да дойде тук.

Джим кимна в знак на съгласие, отиде до шкафа с оръжията и извади една пушка.

— Може ли да взема тази?

— Да.

Джес се обърна към Виляторо и семейство Тейлър:

— Аз няма да бягам. Това е моята ферма. Познавам всяко кътче от нея. Ще разбера дали ще се опитат да дойдат, защото могат да влязат с кола само от едно място.

Всички останаха мълчаливи. Осъзна, че чакаха да каже още нещо.

— За разлика от тях аз познавам всеки сантиметър от това ранчо — продължи Ролинс. — Това е единственото ни предимство. Ние ще удържим позицията си. Не се притеснявайте, цял живот съм се подготвял за това.

— Но вие сте стар, Джес — каза загрижено Ани. Дори не бе разбрал, че тя е тук.

— Ани! — скастри я майка й.

— Оставете я — засмя се фермерът. — Може и да е права.

 

 

Докато Ролинс затягаше колана на седлото на Чили и нагласяше стремената за по-късите крака на Хърн, банкерът каза:

— Джес, да сключим споразумение.

Като приключи, фермерът се обърна към него.

Джим продължи:

— Ако не оцелея, обещай ми, че ще се погрижиш за Ани и ще й помагаш в затруднения. Помагай също и на Уилям, и на Моника.

Фермерът се опита да разбере нещо от изражението на Хърн, но видя само решителност.

— Аз ще направя същото, ако нещо се случи с теб тук — каза банкерът.

— Опитваш се да ми кажеш нещо ли? — попита Ролинс.

Джим само го погледна и рече:

— Наистина го мисля, Джес.

— Дадено тогава — отвърна фермерът след миг мълчание. Споразумението изглеждаше почтено и полезно. Той протегна ръка и Хърн я стисна крепко.

— Не забравяй — напомни му Джес, — довери се на коня да намери пътя в тъмното.

 

 

Застанал с Виляторо на верандата, Ролинс проследи как Джим Хърн смушка кобилата и препусна в мрака. До него достигаше тропотът на копитата, който стана приглушен, когато конят навлезе в ливадата.

Джес подаде на пенсионирания детектив пистолета, който беше взел от Суон.

— Може би знаете повече от мен за пистолетите.

— Досега не съм стрелял по никого — призна Виляторо.

— Искате да кажете, че не умеете или че не ви се е налагало?

— Не ми се е налагало.

— Обаче можете да го направите, ако е необходимо.

Едуардо не се поколеба нито за миг:

— Разбира се. Категорично. Да, готов съм да го сторя. Като стоях сред онези дървета, се заклех, че ако имам втори шанс, ще се боря.

— Добре. — Ролинс сложи ръка върху рамото на пенсионирания детектив, за да му вдъхне увереност.

Виляторо въздъхна унесено:

— Жена ми изобщо няма да повярва. През всичките тези години никога не са насочвали пистолет срещу мен. Винаги съм се чудил какво бих направил, ако това се случи, но сега знам. Аз просто стоях там и чаках куршума. Срамувам се от себе си.

Джес вдигна очи към хълма над седловината, където минаваше пътят към ранчото, не видя светлина на фарове и каза:

— Недейте. Понякога всеки се сковава от страх. Погледнете откъм добрата страна — може да имате втори шанс да постъпите правилно.

Виляторо се засмя притеснено и отвърна:

— И това ако е добра страна…