Ч. Дж. Бокс
Синята зона (34)

Неделя, 19:16 часа

Моника вдигна очи, когато прозвуча звънецът на входната врата, а Суон скочи на крака от дивана. Той говореше с някого по мобилния си телефон — още един от тайните му разговори. Нещо, свързано с повторното му прибиране вкъщи тази вечер, като явно не му се ходеше.

Не бяха обелили и дума, след като Оскар й бе показал, че държи ключовете за колата й. Сега тя просто изчакваше удобен момент. Щеше да избяга, щом той излезеше от стаята. Можеше да заеме кола от някой съсед. Или да спре някого на стоп. Обаче искаше Суон да мисли, че я е отказал от тази идея, така че седеше мълчаливо. Нека да смята, че е размислила.

— Очакваш ли някого? — попита Оскар, като отиде до вратата.

— Не, разбира се — отвърна Моника, надявайки се, че й носят новини за Ани и Уилям.

Суон се наведе и погледна през шпионката.

— Някакъв мъж — каза той и отвори вратата.

Моника не позна мокрия каубой на предната веранда. Личеше си, че е ядосан, от начина, по който погледна вътре с присвити очи, сякаш се прицелваше или слънцето му блестеше.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита Оскар.

— Вие Моника Тейлър ли сте? — попита мъжът по-високо, отколкото бе необходимо, без да обръща внимание на Суон. Дъждът продължаваше упорито да плющи зад него.

Тя инстинктивно разбра, че е във връзка с децата й, и кимна утвърдително.

— Тогава вие трябва да сте Суон — каза мъжът.

Миг след това посегна назад към нещо, което не се виждаше. После се втурна в стаята, стиснал с две ръце пушка. Преди бившето ченге да успее да посегне към пистолета, пъхнат в колана на панталоните му, непознатият му нанесе силен удар в лицето с приклада. От носа на Суон шурна кръв, той политна назад, размахвайки ръце във въздуха, краката му се оплетоха в стойката за списания. Оскар се блъсна в стената и се плъзна надолу, събаряйки една рамкирана снимка на Ани. Лакътят му се подпря на дивана и това го спря да не рухне на пода.

Непознатият, който вече бе влязъл във всекидневната, се разкрачи над Суон и за ужас на Моника замахна отново и му нанесе рязък и силен удар в главата. Тялото на бившия полицай се отпусна, той се завъртя с лице към стената, от теглото му диванът се отмести и ченгето падна на пода зад него. Сега единственото, което Моника виждаше от Оскар, бяха подметките на обувките му.

Каубоят се наведе, взе пистолета на Суон и го пъхна в предния джоб на дънките си. После вдигна очи и си пое дъх.

Моника не бе изпищяла, но се бе свила на стола си, подвила крака под тялото си, и бе притиснала с юмруци устата си.

— Ще оживее — каза мъжът, като кимна към Суон. След това погледна право към нея. — Аз съм Джес Ролинс. Дойдох, за да ви заведа при децата ви.

Като чу името му, гърлото на Моника се сви. Джес Ролинс. Винаги бе познавала този човек. И ето го сега в нейната всекидневна, дошъл да я спаси.