Ч. Дж. Бокс
Синята зона (33)

Неделя, 18:56 часа

Джес видя Джей Джей през заключената входна врата на областния съвет. Облечен както винаги в оранжевия си затворнически гащеризон, синът му чистеше, пръскаше перилата на стълбите с дезинфекционен препарат и търкаше дървото до блясък. Ролинс почука силно по стъклото на вратата. Джей Джей вдигна очи, но погледна в грешна посока. Джес отново почука, като удари стъклото толкова силно, че кокалчетата на пръстите му се ожулиха. Синът му обърна глава и очите му се присвиха, като го видя. Имаше нещо кучешко в начина, по който младежът го погледна.

— Джей Джей, трябва да говоря с теб — извика Джес. Дъждът плющеше по улицата зад него и се стичаше през короните на дърветата.

Синът му сви рамене в знак, че не го е чул. Обаче пусна парцала и бавно тръгна към вратата.

Ролинс прочете по устните му, че казва: „Заключено е“.

„У кого ли е ключът?“ — зачуди се Джес. Трябваше да говори със сина си.

Той задърпа безуспешно вратата, като я раздрусваше силно. Джей Джей гледаше така, сякаш очакваше да се включи аларма. Той поклати отрицателно глава, страхувайки се да отвори.

— Почакай — каза Ролинс, като вдигна ръка и се отправи обратно към пикапа си, който бе паркиран на улицата. Върна се с пушката. Като я видя, синът му заотстъпва с широко отворени очи.

Джес използва приклада, за да счупи едното стъкло на вратата. Не прозвуча никаква аларма. Той мушна ръка през дупката, дръпна резето и отвори.

— Не исках да те плаша — каза на Джей Джей, като влезе и остави вратата да се затвори със скърцане.

— Не можех да си навлека неприятности — отвърна синът му. Ролинс забеляза, че гласът му звучеше по-ясно отпреди. Той имаше дълбок тембър, който обикновено не се долавяше. Джес знаеше какво показва това. Случваше се, когато, макар и за кратко, се открехваше прозорец — моменти на просветление. Те не траеха дълго.

— Джей Джей, мисля, че можеш да ми помогнеш — каза Ролинс. — Нуждая се от твоята помощ.

— Ти разби вратата, човече. Сега ще си навлека неприятности.

— Кажи им, че аз го направих.

Синът му кимна в знак на съгласие.

— Изглеждаш ми добре. Така ли е?

— Всъщност не съм добре — отговори Джей Джей, като поклати глава. — Трябва да се прибера за лекарствата си. Колко е часът?

Джес погледна часовника си.

— Наближава осем.

— Закъснял съм. Трябваше да се върна в килията. Те ще дойдат да ме търсят.

Ролинс опита да се овладее. Ако не беше спокоен, синът му щеше също да се притесни.

Джей Джей каза:

— Когато действието на лекарствата ми намалее, болният ми мозък взема връх. Виждам разни неща, които знам, че не може наистина да са там.

— Знам това, сине — каза Джес, като пристъпи към него.

Момчето отстъпи.

— Не се притеснявай — каза баща му. — Няма да те докосна.

— Не е заради теб — каза Джей Джей, — а заради твоите микроби. Не мога да се изцапам като тези подове. Непрекъснато ги чистя ли, чистя, но хората ги замърсяват отново всеки ден. Те донасят мръсотия отвън. Не мога да я победя.

Ролинс си пое дълбоко дъх. Изпита силна болка, че се възползва по този начин.

— Джей Джей, кажи ми за бившите ченгета. Има четирима такива. Ти си бил около тях. Добри ли са?

— Не. — Каза го толкова енергично, че от устата му се разхвърчаха слюнки.

— Честни ли са?

— Не!

— Какво си чул?

— Те искат да намерят онези деца — каза синът му.

Джес го изгледа разочаровано. Разбира се, че искаха да ги намерят.

— Те искат да ги наранят — продължи Джей Джей. — И наричат Моника кучка.

— Моника Тейлър? — попита Ролинс, изненадан от фамилиарното му отношение към нея. — Познаваш ли я?

Синът му се усмихна загадъчно. Това му напомни какъв беше той, преди всичко това да се случи. То не беше непременно хубаво.

— Тя е красива жена — каза Джей Джей. — Беше необуздана.

Думите му стреснаха Джес.

— Откъде я познаваш?

— Някои неща си ги спомням, сякаш са се случили вчера. Помня Моника по този начин.

Джес имаше още въпроси, но не искаше да повежда Джей Джей по път, по който щяха да се изгубят. Той не знаеше колко ще трае този рядък миг на просветление и трябваше да го използва.

— За онези бивши ченгета. Защо не каза на шерифа? — попита той.

— Той няма да ми повярва. Не искам да си навличам неприятности. Харесвам тази работа, обичам да чистя. Не мога да стоя в килията. Тя е мръсна и отвратителна, пълна е с микроби. Трябва да съм навън. Далече от кошмарите… — Младежът погледна някъде встрани.

— Джей Джей, остани с мен — помоли го нежно Ролинс. — Знам, че можеш да напуснеш това място, когато си поискаш. Ти излежа наказанието си. Можеш просто да отидеш където си пожелаеш.

— Имам нужда от лекарствата си, татко.

Татко. Той го нарече татко. Усети как сърцето му се изпълва с щастие.

— Ела с мен — предложи внезапно Джес. — Хайде да се махнем оттук.

— Наистина ли?

— Наистина.

Лека усмивка.

— Искам да видя ранчото. И мама.

Ролинс не искаше да обяснява. Не още. Сега трябваше само да изведе сина си далече оттук. С това, което знаеше, той бе изложен на опасност. Заплашен бе и от бившите полицаи, а вероятно и от шерифа. Джей Джей не знаеше това, но Джес не можеше да го остави, за да го открие сам. Главата му се замая, чувстваше се объркан от обзелите го емоции. Това бе първият истински разговор, който водеше със сина си от десет години насам. Той бе въодушевен и в същото време се запита дали Джей Джей е бил през цялото време там и е чакал да излезе. А Джес дори не бе опитал да му помогне.

Той отстъпи назад и отвори вратата.

— Хайде, сине — каза нежно.

Джей Джей застина. Той сякаш ставаше по-висок, колкото повече се стягаше. Дланите му, които висяха до тялото му, се извиха застрашително.

— Не.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ролинс.

— Не мога да изляза навън. Там е много мръсно.

— Вали дъжд — отвърна фермерът с надеждата, че това ще прозвучи по-смислено на сина му, отколкото на самия него.

— Не! — изпищя Джей Джей и тропна с крак. — Не, татко! Не мога.

Джес се спря на вратата със сломено сърце. Синът му се бе върнал в дъното на фоайето и бе взел отново своя парцал. Той започна да търка плота на бюрото на дежурния толкова силно, че разпиля купчина книжа по пода.

— По дяволите! — изруга младият мъж, като сграбчи книжата, за да ги върне на мястото им. Те обаче се изплъзнаха между пръстите му и паднаха обратно на пода.

— Ще се върна за теб, сине — каза фермерът. — Наистина ми помогна много. Постъпи добре, като говори с мен. Обаче недей да казваш на никого за какво сме говорили, нали? Моля те.

Джей Джей яростно се мъчеше да вдигне книжата от плочките.

— Липсваш ми, сине.

Младият мъж не го погледна. Отново се бе затворил в своя свят.

— По дяволите! — изкрещя той.

Джес се обърна и тръгна, шибан от дъждовните струи. Той спря до пикапа си и погледна назад. Навел глава, Джей Джей с дива ярост сграбчваше книжата и отново ги изпускаше.