Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (64)

5.

— Как се чувстваш, Джина? — попита Санди. Ник беше долу със Сара във фоайето на болницата. Чакаше да дойде и неговият ред да се качи.

— Ако вдигна глава към телевизора, имам чувството, че падам, ако завъртя глава настрани — пак същото. Всъщност през цялото време имам чувството, че ще припадна, и доста често наистина го правя. Доктор Уелд казва, че след седмица ще съм наред. Футболистите получават сътресения всяка седмица. Просто трябва да си почивам.

Джина беше полуседнала на болничното легло. Главата й беше омотана с бинтове и лейкопласт. Беше казала на Сара, че прилича на гигантски връх на билярдна щека.

— Утре сутринта ще те изпишат и щом се прибереш вкъщи, ще правиш точно каквото и тук, ще почиваш. Ясно ли е?

— Да, мамче — отговори Джина с усмивка.

— Докторът ни каза, че си извадила голям късмет. Ако ударът е бил един сантиметър по-ниско, никога нямаше да се събудиш.

— В семейството ми има много лоши качества. Едно от тях е твърдоглавието.

— Спомняш ли си нещо? — продължи Санди.

— Нищо. Смътно си спомням, че се канех да занеса бисквити и мляко на Сара, и тук лентата се къса. Полицията научи ли нещо от този, когото хванахте?

— И тук нищо. По-късно този следобед детектив Пендър ще ни заведе да се срещнем с Матю и може да успеем да измъкнем нещо.

— А другият?

— От Джебедая няма и следа. Просто е изчезнал. Микробусът е бил нает с фалшива шофьорска книжка. Досега не я е използвал. Изглежда, има доста такива. И достатъчно пари. Където и да се крият, обзалагам се, че вече е при тях.

— Сара как го прие?

— Сега е въодушевена. Направо е готова за шоуто на Опра Уинфри. Снощи я чух да говори по телефона с най-добрата си приятелка. Беше на седмото небе. Кой друг може да се похвали, че нейният герой Ник е набил двама ненормалници, които са се опитали да я отвлекат?

— Какво да й кажа, ако ме попита нещо?

— Знае, че родителите й са загинали при катастрофа. Казах й го, щом реших, че е достатъчно голяма да го понесе. За другото ще трябва да скалъпим нещо. Знам, че като психотерапевт не трябва да го казвам, но понякога е по-добре да не се казва цялата истина.

— Тоест?

— Да се излъже — довърши Санди.