Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (46)

11.

Гласът на Арнолд Проктър беше тънък и писклив и в речта му се долавяше силен новоанглийски акцент. Говореше сдържано и предпазливо. В думите му се усещаше увереността на човек, който в продължение на четиридесет години всеотдайно е работил за клиентите си. На възраст беше колкото семейство Роулинс. Като техен адвокат и счетоводител говореше вещо и убедено.

— Радвам се, че ме приехте, господин Проктър.

— Работата ми е да изпълнявам желанията на клиентите си, господин Бароус. Господин Роулинс ми заръча да ви окажа нужното съдействие и да предоставя цялата информация, която ви интересува.

— Той ми каза, че така и никога не сте успели да проследите парите, прехвърлени на Хамък.

— За съжаление. Заедно с моите служители в продължение на месеци се мъчехме да установим къде са отишли парите след трансфера. Пътувахме до Женева и Панама, но всичко беше на вятъра. В крайна сметка не открихме нищо. После наех една фирма, която се занимаваше с електронен трансфер на пари към офшорни сметки. Около една година фирмата се занимаваше с разследването, но откриха съвсем малко повече от нас. Хамък е бил доста хитър. Знае прекалено много за банките. Може и да са му помогнали. Хората от фирмата предполагаха, че сметката му се намира някъде в Източна Азия. Или в Индонезия, или в Сингапур.

— Бренда Роулинс прехвърляла ли е други по-малки суми на Хамък?

— Да. Прехвърли му разплащателната си сметка. В нея имаше няколко хиляди долара. Даде му и колата си.

— А знаете ли къде са отишли тези пари?

— Не си спомням. Тогава повече се притеснявахме за двадесетте милиона.

— Не искам да ви създавам притеснения, господин Проктър, но бихте ли проверили в документите си какво е станало с разплащателната сметка и с колата. Тази информация може да се окаже много полезна.

— Ще накарам някой от хората ми да провери. Оставете адреса на електронната си поща на секретарката ми. Ще ви изпратя какво сме открили.

— Оценявам помощта ви.

— Как ви се стори госпожа Роулинс?

— Изглеждаше добре, в отлично здраве.

— Имах предвид друго. Как се държа…

Ник не знаеше как да отговори. В съзнанието му изплува неприятната сцена. Виждаше ясно сълзите на безвъзвратна загуба и безнадеждност на Уенди Роулинс и ясно чуваше думите й „моето малко момиченце“.

— Мисля, че се справи добре — каза Ник и се запита можеше ли да отговори по друг начин.

— Лиланд и Уенди Роулинс са най-старите ми клиенти. Освен това сме и близки приятели. Никой не заслужава съдбата им. Това, което Хамък им причини, не може да се изрази с думи. — Проктър замълча за момент и продължи: — Ще погледна документите си, господин Бароус, възможно най-скоро и ще ви информирам какво съм открил.

От: APROCTOR@EARTHLINK.NET, ВТОРНИК-4.05.1999 ГОДИНА, ЧАС: 01:55:16

ТЕМА НА писмото: Б. РОУЛИНС

До: Ник БАРОУС

АВТОМОБИЛЪТ МАРКА „ТОЙОТА-ЛАНДКРУИЗЪР“, РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР F 2781076 Е БИЛ ПРЕХВЪРЛЕН НА ИМЕТО НА ДУЕЙН ХАМЪК, ЛОНГ БИЙЧ, ЩАТА КАЛИФОРНИЯ. ВСИЧКИ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА НА Б. РОУЛИНС СА БИЛИ ПРЕХВЪРЛЕНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ. РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА № 5701312173 Е БИЛА ПРЕХВЪРЛЕНА В БАНК ЪФ АМЕРИКА В СМЕТКА № 2453467389, с ТИТУЛЯР АВТОМИВКА „ХАМЪК — ПОЧИСТИ И ОСВЕЖИ“, НАМИРАЩА СЕ В СЪЩИЯ ГРАД.

НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ИНФОРМАЦИЯТА ЩЕ ВИ БЪДЕ ПОЛЕЗНА.

АРНОЛД ПРОКТЪР