Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (34)

13.

Ник и Санди седяха един до друг на два износени стола от изкуствена кожа в салона на ресторант „Стратосфера“ на летище Сейнт Пол в Минеаполис. През последните години мястото беше доста западнало и се бе превърнало в доста овехтял бар, претъпкан с уморени и отегчени пътници, които чакаха полетите си. Над бара беше монтиран телевизор с развален вертикален контрол и изключен звук, по който вървеше някаква сапунена опера, която никой не гледаше. Зад бара в една микровълнова печка се въртяха няколко хотдога, чиято годност вероятно беше изтекла още по времето на Рейгън. Пред Ник имаше полупразна чаша с джинджифилова бира. С втренчен поглед той наблюдаваше движението на балончетата в течността. Санди беше седнала до него и бавно въртеше столчето на чашата вино, сякаш навиваше часовник.

— Връщам се след минута — каза тя през рамо и стана от стола си.

— Добре — отвърна Ник, без да вдига глава.

Опитваше се да подреди мислите си. Всъщност се беше опитвал да направи това още от тръгването им от Туин Фолс. Какво, по дяволите, ставаше? Ако Джебедая и Мери са инсценирали смъртта си, защо им е било нужно това? Какво означаваше изчезването на останалите деца? Заедно ли бяха сега? Възможно ли е наистина да са отговорни за смъртта на Ед Трейнър? Колкото повече мислеше върху тези проблеми, толкова по-несигурен и объркан се чувстваше. „Проблемът Хамък“, както той го наричаше, веднъж вече го беше изкарвал извън релси. Защо трябваше отново да се замесва? Преди четири години беше отровил живота му и още му държеше влага.

Канеше се да направи знак на бармана за още една бира, но забеляза лицето на Том Брокау на екрана и лентата с надпис „извънредно съобщение“.

— Извинете — обърна се към бармана. — Бихте ли увеличили звука? Мисля, че се е случило нещо.

Барманът насочи дистанционното към телевизора и Ник чу Том Брокау да казва:

— … и предишното ни съобщение се потвърди. Само бившият главен прокурор на Съединените щати Клейтън Босуърт е загинал от експлозията.

Появиха се кадри на Босуърт, свидетелстващ пред сенатска комисия.

— Домът му е силно повреден, също и други къщи в района. Очевидно експлозията е била много силна и полицията още не е дала официална информация за причината. Босуърт беше изтъкната и влиятелна фигура в две правителства, твърд, сериозен защитник на националните закони. Той имаше и приятели, и врагове. Той…

Санди седна на мястото си.

— Какво…?

— Чакай малко — измърмори Ник и вдигна ръка.

— … Бомбата е избухнала преди четири часа следобед източно време. Сега да обобщим: Клейтън Босуърт, бившият главен прокурор, е бил убит от мощна експлозия в дома си в Лийсбърг, Вирджиния. Ако станат известни нови подробности, ще ги научите веднага. От Ню Йорк вие бяхте с Том Брокау и новините на Ен Би Си.

— Господи — промълви Санди. Сапунената опера вървеше отново.

— Не мога да повярвам.

— Как е станало? Кой го е направил? — попита тя.

— Не е известно.

В продължение на няколко секунди и двамата гледаха екрана на телевизора, без да забелязват сериала.

— Това беше твоят полет — каза Санди накрая.

— Какво?

— Току-що съобщиха твоя полет. Изход двадесет и седем. Започва качването.

— Ще го пропусна — отвърна Ник и се обърна към нея.

— Не те разбирам.

— И аз самият не съм съвсем наясно, но ще дойда с теб във Вашингтон. Трябва да се срещна с Фил Лашанс.