Хауърд Камински, Сюзън Камински
Дванадесетте (14)

14.

Агент Клайд Расъм се мислеше за късметлия, че има толкова добро зрение. Пазеше децата вече няколко нощи поред. Отмести торбата до фенера си, който беше закрепил на една щайга в коридора. Расъм беше завършил академията на ФБР преди две години. Той поемаше два пъти седмично нощните дежурства в училището от полунощ до шест часа сутринта. Прекарваше смените си, като четеше, пиеше кафе от термос и се протягаше на всеки половин час. Постът му беше пред вратата на класната стая, превърната в спално помещение. Децата не му създаваха никакви неприятности. От време на време го молеха за чаша вода, но това беше всичко. За него всички те попадаха в категорията „добро държание“. Беше ерген, но заобиколен с деца — имаше две сестри и пет племенници. Усещаше, че тези деца са различни. Те бяха по-учтиви от всичките, които някога беше виждал, и не показваха никакво желание за игра, присъщо на връстниците им. След всичко, което бяха преживели, се държаха направо поразително.

Клайд се изправи, пое си дълбоко въздух и се наведе към пръстите на краката си. Господи, беше се сковал. За пореден път се зарече, че когато операцията приключи и се върне у дома, ще се запише в гимнастическия салон и ще си възвърне формата. После седна отново и отвори книгата си. По дяволите, Елмор Леонард наистина беше добър писател. Страхотни диалози. Обърна страницата и се намести по-близо до светлината. И тогава чу писък. Идваше от една от стаите близо до спалните. Той скочи от стола си и видя Мери да тича към него:

— Агент Расъм, елате насам бързо. Матю е пострадал. Нещо се е наранил.

Клайд Расъм последва Мери към стаята. В ъгъла седеше Матю. Кракът му беше увит с една кърпа, цялата прогизнала с кръв.

— Какво се е случило? — попита Санди Прайс. Джебедая я беше събудил. Тя клекна до Матю. Той беше съвсем малко по-малък от Джебедая, но на ръст и двамата бяха почти еднакви.

— Събудил се, за да иде до банята, и настъпил това — отвърна Джебедая, като показа голям окървавен пирон.

— Дай да го видя — каза доктор Прайс и разви кърпата от крака на момчето. Пиронът се беше забил в крака му точно между два от пръстите. Раната все още кървеше и можеше да се наложи да бъде зашита.

— Трябва да го закараме в болницата — каза Расъм и извади радиостанцията си, за да се свърже с командния център.

Санди успокои по-малките деца и ги сложи да спят. След около два часа агент Расъм отново четеше Елмор Леонард. В цялата тази бъркотия никой не забеляза, че Джебедая влиза в кабинета на доктор Санди Прайс. Момчето стоя там около четиридесет минути и записа всички файлове на ФБР, които Ник Бароус беше дал на доктор Прайс. Преди Джебедая да напусне убежището на църквата, Джошуа го беше инструктирал и му бе казал какво точно да направи. Файловете съдържаха преписи от разговорите с директора на ФБР и министъра на правосъдието, имената и адресите на всички служители и агенти, работещи по случая, и много други данни.

Както винаги Джошуа се беше оказал прав. Хората от ФБР не бяха глупави, но божията светлина не ги беше озарила. Те не познаваха пътеводната светлина, която Джошуа Хамък даряваше. Никой от тях не забеляза, че Джебедая бе забил пирона в крака на Матю отгоре, а не отдолу. Момчето беше убедено, че дори и лекарите няма да обърнат внимание на тази малка подробност.