Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (69) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Сбогом, дневна смяна, добър вечер, нощна смяна

„Време е да се подготвим за неделната служба — казва Арнет на затворниците, макар че е още сряда. — Всеки да влезе в кръга и да се хване за ръце като в религиозна церемония. Кажете: «Здравей, 416, аз съм приятелят ти, 5704». След това всеки ще поздрави новия си приятел.“

Те продължават тези поздрави в кръга в нещо, което започва да прилича на мила церемония. Изненадан съм, че Арнет е измислил да включи тази чувствителна, общностна дейност. След това обаче той продължава и разваля всичко, като кара всеки да подскача в кръг и да пее „Ринги ринги рае“, а 416 стои сам в центъра на злощастния кръг.

Преди да си тръгне за деня, Арнет провежда още едно преброяване, в което Джон Ландри започва да диктува как ще се пее. Това е първото преброяване на 416 и той клати глава невярващо как другите изпълняват всяка заповед в натрапчив унисон. Арнет продължава дехуманизиращото отношение до последната минута от неговата смяна.

„До гуша ми дойде от това, върнете се в клетката си. Изчистете килиите си, така че когато дойдат посетителите, да не им се догади от тая смрад.“ Напуска, подсвирквайки си „Изумителна благодат“. На тръгване добавя: „Ще се видим, готини. Ще се видим утре, фенове мои“.

Ландри добавя и своя принос: „Искам да благодарите на вашите надзиратели за времето, което прекараха с вас днес“. Те неохотно казват: „Благодаря ви, господа Надзиратели“. Джон Ландри не приема това „говняно благодаря“ и ги кара да го изкрещят по-високо, докато той се носи по Двора заедно с Маркъс и Арнет. Когато излизат от сцената, идва нощната смяна, в която на видно място е Джон Уейн и неговия нетърпелив екип.

Новият затворник 416 по-късно ни разказа за страха си от надзирателите^[1]:

Бях ужасен от всяка нова смяна на надзирателите. От първата вечер знаех, че съм постъпил много глупаво да изявя желание да участвам в това изследване. Първият ми приоритет беше да се махна колкото се може по-скоро. Това е, което правиш в затвора, ако имаш и най-малката възможност. А това си беше реален затвор, управляван от психолози, а не от държавата. Посрещнах това предизвикателство, като обявих гладна стачка — отказах да ям каквото и да било, исках да се разболея и тогава те трябваше да освободят 416. Това е планът, към който се придържах — без значение какви ще са последиците^[2].

На вечеря, макар че вече беше много гладен, 416 спази плана си да откаже да хапне.

Хелман: „Хей, момчета, имаме хубави горещи наденици за вечерята ви днес“.

Затворник 416 (многоречиво): „Не за мен, сър, аз отказвам да хапна всяка храна, която вие ми давате“.

Хелман: „Това е нарушение на правилата, за което ще бъдеш наказан по съответния начин“.

Затворник 416: „Няма значение, няма да ям вашите наденици“.

Като наказание Хелман го вкарва в Дупката за първото от многото му посещения там, а Бърдън настоява, че той трябва да държи всяка от надениците в ръце. След като другите приключват с вечерята, 416 трябва да седи и да зяпа храната си — чиния с две студени наденици. Този неочакван бунтарски акт вбесява надзирателите от нощната смяна и особено Хелман, който е мислел, че тази вечер всичко ще бъде под строг контрол и ще тече гладко, след като снощните проблеми са разрешени. Сега този „досадник“ създава неприятности и може да подтикне и другите да въстанат, точно когато е започнало да изглежда, че те са напълно подчинени.

Хелман: „Не искаш да изядеш двете смрадливи наденици? Искаш ли да взема тези наденици и да ти ги натикам в задника? Това ли искаш? Искаш ли да ги взема и да ти ги навра в задника?“

Затворник 416 остава стоик, гледайки безизразно чинията с надениците.

Хелман осъзнава, че е време да приложи в действие тактиката „разделяй и владей“: „Сега слушай, 416, ако не си изядеш надениците, това е акт на затворническо неподчинение, който ще доведе до лишаването на всички затворници от посетители тази вечер. Чу ли?“.

„Съжалявам да чуя това. Моите лични действия не бива да имат последици за другите“ — отговаря 416 надменно.

„Това не са лични, а затворнически реакции и аз ще определям последиците!“ — крещи Хелман.

Бърдън води Хъби-7258, за да убеди 416 да си изяде надениците. Затворник 7258 казва: „Просто си изяж надениците, окей?“. Бърдън добавя: „Кажи му защо“. Затворник 7258 продължава, уверявайки го, че затворниците няма да имат час за посещения, ако той не си изяде вечерята.

„Не те ли интересува това? Просто щото нямаш приятели… Яж заради затворниците, не заради надзирателите, окей?“ Бърдън хвърля този ъперкът, насъсквайки 416 срещу другите затворници.

Затворник Хъби-7258 продължава да говори на 416, внимателно опитвайки се да го накара да изяде надениците, защото неговата приятелка Мери Ан се кани да го посети скоро и няма да му хареса да му откажат тази привилегия заради няколко нещастни наденици. Бърдън продължава да приема все повече от поведението на Хелман: както стила на доминиране, така и в съдържанието:

— Затворник 416, какъв ти е проблемът? Отговори ми, момче! Дааа, какъв ти е проблемът?

Затворник 416 започва да обяснява, че е в гладна стачка, за да протестира срещу малтретиращото поведение и нарушенията на договора.

— И какво, по дяволите, има общо това с надениците? Какво? — Бърдън е бесен и удря с палката по масата с такъв силен звук, че той отеква в целия Двор със заплашително ехтене.

— Отговори ми на въпроса: защо не ядеш тези наденици?

С едва чуващ се глас 416 продължава със своя ненасилнически протест в стила на Ганди. Бърдън никога не е чувал за Махатма Ганди и настоява за по-добра причина. „Ти ще ми кажеш за връзката между тези две неща. Аз не я виждам.“ Тогава 416 нарушава илюзията, напомняйки на тези, които могат да чуят, че надзирателите нарушават договора, който той е подписал, когато е изявил желание да участва в този експеримент. (Изумен съм, че напомнянето е пренебрегнато от всички тях. Надзирателите сега са напълно погълнати от техния илюзорен затвор.)

— Не давам и пукната пара за никакви договори! — вика Бърдън. — Ти си тук, защото го заслужаваш, 416. Ето така изобщо си влязъл тук, нарушил си закона. Това не е детска градина. Продължавам да не разбирам защо не ядеш тези проклети наденици. Ти да не си очаквал това да е детска градина, 416? Да не очакваш, че ще нарушаваш закона и ще се окажеш в детска градина? — Бърдън продължава ли, продължава за това, че 416 няма да е щастливо момче, когато съкилийникът му си легне на пода, защото няма да има легло. Точно когато изглежда, че ще удари 416, Бърдън се обръща бесен. Вместо това той удря палката в дланта си и нарежда на 416: „Връщай се в онази Дупка“. Затворник 416 сега вече знае пътя.

Бърдън блъска с юмрук вратата на Дупката, издавайки проглушаващ звук, който ехти в този тъмен килер. „Сега всеки от вас да благодари на 416 за това, че няма да имате посетители, като блъскате по вратата на Дупката и казвате «Благодаря!».“

Всеки затворник го прави: блъска с охота по вратата на килера, с изключение на 5486 — Джери, който го прави, но неохотно. Хъби-7258 е изключително гневен от този неочакван обрат на съдбата му.

За да подчертае тезата си, Хелман извлича 416 от Дупката, държейки все още двете наденици. След това еднолично провежда още едно мъчително преброяване, без дори да даде шанс на Бърдън да участва. Добрият надзирател Ландри никъде не се вижда.

Това е шансът на Хелман да разруши всякаква възможност за затворническа солидарност и да разсее потенциалното оформяне на 416 като бунтовник герой. „Сега всички ще страдате, защото този затворник отказва да направи такова просто нещо като да си изяде вечерята без никаква основателна причина. Би било различно, ако беше вегетарианец. Кажете му в лицето какво мислите за него.“ Някои казват: „Не бъди толкова глупав“, други го обвиняват, че се държи детински.

Това не е достатъчно добро за „Джон Уейн“: „Кажете му, че е «женчо»“.

Няколко от тях се подчиняват, но не и Сержанта. Като въпрос на принципи, Сержанта отказва да използва неприличен език. Сега, след като вече двама не се подчиняват на Хелман едновременно, той насочва яростта си към Сержанта, тормозейки го безмилостно: крещи му, че той е „задник“, че и по-лоши неща, и настоява той да нарече 416 „копеле“.

Жестокото преброяване продължава без почивка един час, за да спре едва когато посетителите са на вратата. Излизам в Двора и давам на надзирателите ясно да разберат, че часът за посещения трябва да се спази. Те не са доволни от това нахлуване в тяхната власт, но с нежелание отстъпват. Така или иначе ще дойде и времето след посещенията, когато те ще продължат да пречупват съпротивата на затворниците.