Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (90) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Разкаянието не върши работа

Точно когато Комисията се подготвя да приключи сесията, Кърт обявява, че затворник 5486 — насмешливият — иска да направи допълнително изявление пред нея. Карло кима утвърдително.

Затворник 5486 разкаяно казва, че не е изразил това, което наистина е искал да каже, защото не е имал възможност да го обмисли изцяло. Той е преживял личен упадък в този затвор, защото първоначално е очаквал да отиде на съд, а сега се е отказал от тази надежда за справедливост.

Надзирател Арнет, който стои зад него, разказва разговор, който са имали по време на обяда днес и в който 5486 е казал, че упадъкът му трябва да се дължи на това, че „е попаднал на лоша компания“.

Карло Прескот и Комисията са очевидно объркани от това изказване. Как то подпомага каузата му?

Прескот очевидно е разстроен от тази демонстрация. Той казва на 5486, че ако Комисията трябва да направи някакви препоръки: „Аз ще се погрижа лично ти да си тук до последния ден. Нищо лично срещу теб, но ние сме тук, за да защитаваме обществото. А аз не мисля, че можеш да излезеш и да вършиш конструктивна работа, да правиш онези неща, които ще те направят ценен член на общността. Ти излезе през тази врата и осъзна, че си ни говорил така, сякаш сме двама идиоти, а ти си имаш работа с ченгета и фигури на властта. Не се разбираш особено добре с властовите фигури, нали? Как се разбираш с твоите родители? Това, което се опитвам да кажа, е, че излезе през вратата и имаше малко време да помислиш; сега си обратно тук и се опитваш да ни измамиш да гледаме на теб по различен начин. Какво истинско социално съзнание имаш? Какво смяташ, че наистина дължиш на обществото? Искам да чуя нещо истинско от теб“. (Карло е обратно във формата от първия ден!)

Затворникът е изненадан от тази фронтална атака срещу характера му и бърза да се извини: „Имам нова преподавателска работа. Това е работа, която според мен си струва“.

Прескот не се връзва на историята му: „Това може дори да те направи по-подозрителен. Не мисля, че бих искал да преподаваш на някое от моите деца. Не и с твоето отношение, тежката ти незрялост, безразличието ти към отговорността. Ти не можеш да се справиш дори с четири дни в затвора, без да се превърнеш в напаст. След това ми казваш, че искаш да преподаваш, да правиш нещо, което е наистина привилегия. Привилегия е да влезеш в контакт с почтени хора и да имаш нещо да им кажеш. Не знам, ти не ме убеди. Просто чета досието ти за пръв път и ти не си ми показал нищо. Надзирател, отведи го“.

Окован във верига, с торба на главата и завлечен обратно в затвора в мазето, затворникът ще трябва да изпълни по-добро шоу на следващото изслушване за предсрочно освобождаване… приемайки, че му се даде отново тази привилегия.