Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (88) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Озадачаващ силен затворник

Следващата молба за предсрочно освобождаване е на затворника Джери-5486. Той е дори още по-озадачаващ от тези, които се появиха по-рано. Той демонстрира оптимистичен стил, чувство, че е способен да се справи тихо с всичко, което му се изпречи на пътя. Физическата му устойчивост ярко контрастира с тази на затворник 416 или на някои от другите слаби затворници, например Глен-3401. Естествено, има го чувството, че той ще издържи целите две седмици, без да се оплаче. Същевременно в твърденията му има неискреност и той не е демонстрирал особена открита подкрепа на някого от другарите си, които са дистресирани. След няколко минути тук 5486 успява да антагонизира Прескот толкова, колкото и всеки друг затворник. Отговаря незабавно, че не желае да се откаже от заплащането, което е изработил досега, в замяна на предсрочно освобождаване.

Надзирателите съобщават, че 5486 не заслужава предсрочно освобождаване, защото „превърна в майтап писането на писма и заради общата му липса на сътрудничество“. Когато е попитан да обясни действията си, затворник 5486 отговаря: „Знаех, че това не е легитимно писмо… то не изглеждаше такова…“.

Надзирател Арнет, който стои настрана мълчаливо и наблюдава ставащото, не може да се сдържи да не прекъсне: „Надзирателите поискаха ли от теб да напишеш писмото?“. Затворник 5486 отговаря утвърдително, а надзирател Арнет продължава: „Надзирателите са поискали да напишеш писмо, което не е легитимно — това ли казваш?“.

Затворник 5486 отстъпва: „Е, може би избрах погрешна дума…“.

Арнет обаче не се отказва. Той чете доклада си пред Комисията: „Затворник 5486 постепенно се хлъзга надолу… той се превръща в нещо като майтапчия и дребен шут“.

— Намираш това за смешно? — предизвиква го Карло.

— Всеки [в стаята] се усмихваше. Аз не се усмихвах, докато те не се усмихнаха — отговаря отбранително 5486.

Карло зловещо се намесва: „Всеки друг може да си позволи усмивка — ние си отиваме у дома довечера“. Въпреки това се опитва да е по-малко конфронтационен от предния ден и задава поредица провокативни въпроси: „Ако беше на мое място, с доказателствата, които имам, заедно с доклада на персонала, какво щеше да направиш? Как би действал? Какво би направил? Какво според теб е правилно за теб?“.

Затворникът отговаря уклончиво, но така и не обсъжда напълно тези трудни въпроси. След още няколко въпроса от други членове на Комисията раздразненият Прескот го освобождава: „Мисля, че видяхме достатъчно. Мисля, че знаем какво трябва да направим. Не виждам никаква причина да си губим времето“.

Затворникът е изненадан, че е освободен толкова рязко. За него е видно, че е създал лошо впечатление у онези, които би трябвало да убеди да подкрепят неговата кауза — ако не предсрочното освобождаване сега, то поне следващия път, когато комисията заседава. Не е действал в свой интерес този път. Кърт кара надзирателят да му сложи белезниците, книжната торба на главата и да го отведе да седне на пейката в коридора, за да чака разглеждането на следващия и последен случай, преди затворниците да бъдат отведени в мазето и да възобновят затворническия си живот.