Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (87) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Пристрастените са лесна плячка

Затворник Пол-5704, следващия в редицата, незабавно се оплаква, че му липсват цигарите, които са му били обещани за добро поведение. Неговите дисциплинарни обвинения от надзирателите включват: „Постоянно и тежко неподчинение, с пристъпи на насилие и мрачни настроения, и непрекъснато се опитва да подтикне другите затворници към неподчинение и обща липса на сътрудничество“.

Прескот оспорва неговото т.нар. добро поведение, което никога няма да му донесе нова цигара. Затворникът отговаря с толкова тих глас, че членовете на комисията трябва да го молят да говори по-високо. Когато му се казва, че действа зле дори когато знае, че това ще означава наказание за другите затворници, той отново промърморва, втренчен в центъра на масата.

— Ние обсъдихме, че… окей, ако нещо стане, просто ще го проследим… ако някой друг прави нещо, ще изтърпя наказанието заради него. — Член на комисията се намесва: „Ти изтърпял ли си наказание заради някой друг от затворниците?“. Пол-5704 отговаря положително — изтърпял е наказание заради другарите си.

Прескот високо и подигравателно обявява: „Ти си мъченик тогава, ъ?“.

— Ами предполагам, че всички сме… — казва 5704, отново едва чуто.

— Какво имаш да кажеш за себе си? — настоява Прескот. Затворник 5704 отговаря, но отново е неразбираемо.

Спомнете си, че 5704 — най-високият затворник — открито е предизвиквал много от надзирателите и е бил участник в различни опити за бягство, слухове и барикади. Той е човекът, който написа на приятелката си писмо, в което изразяваше гордостта си, че е бил избран за шеф на Комисията на Станфордския общински затвор по оплакванията на затворниците. Освен това същият този 5704 беше доброволец за експеримента с фалшив претекст. Той се записа с намерението да е шпионин, който ще разобличи това изследване в статии, които планираше да напише за няколко алтернативни, либерални, „нелегални“ вестници с допускането, че експериментът е просто подкрепен от правителството проект за учене как да се справят с политически дисиденти. Къде беше отишла тези предишна смелост? Защо той внезапно беше станал некохерентен?

Пред нас в стаята седи унил, депресиран млад мъж. Затворник 5704 просто зяпа надолу, кима в отговор на въпросите, които му поставя Комисията по предсрочно освобождаване, никога не осъществява директен зрителен контакт.

— Да, готов съм да се откажа от всякакво заплащане, което съм спечелил, за да получа предсрочно освобождаване сега, сър — отговаря той толкова високо, колкото може да събере сили. (Броят на „да“ вече е пет от шестте затворника.) Чудя се как този динамичен, страстен, революционен дух — толкова достоен за възхищение у този млад мъж — можа да изчезне така категорично за толкова кратко време.

Между другото, по-късно научихме, че именно Пол-5704 е влязъл толкова дълбоко в затворническата си роля, че като първа част от неговия план за бягство е използвал дългите си, твърди нокти на китарист, за да развие една от капачките на електрическите ключове на стената. След това използвал тази капачка, за да си помогне да свали дръжката на вратата. Освен това използвал тези твърди нокти, за да отбелязва на стената на килията си дните, които са минали след затварянето му: П/В/С/Ч/ досега.