Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (86) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Човекът в гладна стачка нанася удар

Пръв в редицата е затворник 416, приет наскоро, който продължава да е в гладна стачка. Кърт Банкс чете дисциплинарните обвинения, които няколко надзиратели му отправят. Надзирател Арнет е особено гневен на 416; той и другите надзиратели не са сигурни как да го разбират: „За толкова кратко време той е абсолютно непокорен, нарушава реда и нашата рутина“.

Затворникът незабавно се съгласява, че те са прави; той няма да оспорва никое от обвиненията. Настоява да му се осигури адвокат преди да се съгласи да яде нещо, което му се сервира в този затвор. Прескот се заема с изискването му за „правна помощ“ и настоява за изясняване.

Затворник 416 отговаря по странен начин: „Аз съм в затвор и за всички практически цели причината е, че подписах договор, а не съм пълнолетен, за да го направя“. С други думи, или ние трябва да доведем адвокат, който да се заеме с неговия случай и да го освободи, или той ще продължи гладната си стачка и ще се разболее. Следователно — разсъждава той — затворническите власти ще бъдат принудени да го освободят.

Този мършав младеж представя до голяма степен същата персона пред Комисията, която демонстрира и пред надзирателите: той е интелигентен, решителен и със силна воля да защитава мнението си. Неговата обосновка на оспорването на лишаването му от свобода — че не е пълнолетен, за да подписва договора и бланката за информирано съгласие за експеримента — изглежда странно легалистична и косвена за човек, който обикновено действа въз основа на идеологически принципи. Независимо от неговия разрошен, мършав вид, има нещо в поведението на 416, което не предизвиква съчувствие у хората, които взаимодействат с него — нито надзирателите, нито другите затворници, нито тази комисия. Той изглежда като бездомен уличен човек, който кара минаващите да се чувстват по-скоро виновни, отколкото съчувстващи.

Когато Прескот пита заради какви обвинения 416 е затворен, затворникът отговаря: „Няма обвинение, не съм бил обвинен. Не бях арестуван от полицията на Пало Алто“.

Разгневен, Прескот пита дали тогава 416 е в затвора погрешка. „Бях на изчакване, аз…“ Прескот вече пуши и е объркан. Осъзнавам, че не съм го информирал по какъв начин 416 е различен от всички останали като новоприет затворник, който е бил на изчакване.

— Абе какво си ти — студент по философия? — Карло отделя време, за да запали цигарата си и може би да планира нова посока на атаката. — Ти философстваш откакто си тук.

Когато една от секретарките на днешното заседание на Комисията препоръчва упражнение физическите упражнения като форма на дисциплинарно действие и 416 се оплаква, че е бил принуден да прави твърде много физически упражнения, Прескот отсечено отговаря: „Той изглежда силен човек, мисля, че упражненията ще са идеални за него“. Поглежда към Кърт и Джафи, за да включат това в техния списък за действие.

Накрая, когато му е зададен натовареният въпрос — готов ли е да се откаже от парите, които е спечелил като затворник, ако бъде предсрочно освободен, — 416 незабавно и категорично отговаря: „Да, разбира се. Защото не смятам, че парите си струват времето“.

На Карло му е писнало от него. „Отведете го.“ Затворник 416 след това прави точно това, което и другите преди него са направили като автомати: без инструкции той става, протяга ръцете си, за да му сложат белезници и книжна торба на главата и да го ескортират от стаята.

Любопитното е, че той не изисква Комисията да действа, за да прекрати ролята му на неохотен доброволец студент в изследване. Той не желае никакви пари, тогава защо просто не каже: „Напускам този експеримент. Трябва да ми дадете дрехите и принадлежностите ми, и се махам оттук!“?

Първото име на този затворник е Клей^[1], но той няма да бъде моделиран лесно от когото и да било; той стои здраво на принципите си и инатливо се придържа към стратегията, която си е изработил. Въпреки това е твърде потопен в затворническата си идентичност, за да направи макроанализ, който би му показал, че сега е получил ключовете към свободата си, като настоява пред Комисията по предсрочното освобождаване, че трябва да му разреши да напусне тук и сега, докато е физически отстранен от пространството на затвора. Той обаче носи това пространство в главата си.