Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (80) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Светъл пример е помрачен

След това Кърт обявява, че затворник 3401 е готов за изслушване от комисията и чете неговата молба:

Искам предсрочно освобождаване, така че да мога да изградя новия си живот в този отчаян свят и да покажа на загубените души, че доброто поведение се награждава с топло сърце, че материалните свини не притежават повече от бедните, че обикновеният престъпник може да бъде напълно превъзпитан за по-малко от седмица и че Бог, вярата и братството все още са силни във всички нас. Заслужавам предсрочно освобождаване, защото вярвам, че моето поведение по време на престоя ми несъмнено е било безукорно. Радвах се на удобства и открих, че ще е най-добре да отида към по-високи и по-свещени места. Освен това, след като сме съкровени продукти на нашата среда, всички можем да сме уверени, че моето пълно превъзпитание е вечно. Бог да ви благослови. Много искрено ваш, 3401. Помнете ме, моля, като светъл пример.

Контрапрепоръките на надзирателите бяха рязка противоположност:

Затворник 3401 е непрекъснат безполезен смутител. Не само това: той е последовател, който не открива нищо добро в себе си, което да развива. Той кротко имитира лошите неща. Препоръчвам да не се пуска предсрочно. Подпис: надзирател Арнет.

Не виждам причина затворник 3401 да заслужава предсрочно освобождаване, нито пък мога да направя връзката между 3401, когото познавам, и човека, описан в тази молба за предсрочно освобождаване. Подпис: надзирател Маркъс.

Затворник 3401 не заслужава предсрочно пускане на свобода и неговата собствена саркастична молба сочи това. Подпис: надзирател Джон Ландри.

Затворник 3401 след това е въведен в стаята с хартиената торба на главата, която Карло иска да бъде махната, така че да види лицето на този „малък хулиган“. Той и другите членове на комисията с изненада откриват, че 3401, Глен, е американец от азиатски произход, единственият не бял в групата. Глен играе не стереотипно в бунтарски, насмешлив стил. Той обаче съответства на стереотипа физически: нисък (1,57 м), слаб, но жилав, миловидно лице и лъскава гарвановочерна коса.

Крейг започва, като пита за ролята на затворника в затворническия бунт, чието начало беше създаването на барикада в неговата килия. Той какво е направил, за да го спре?

Затворник 3401 отговаря с изненадваща прямота: „Аз не го спрях, насърчих го!“. След допълнителни въпроси за тази ситуация от другите членове на комисията, 3401 продължава със саркастичен тон, толкова различен от видимата хрисимост на затворник 4325: „Мисля, че целта на нашата институция е да превъзпитава затворниците, а не да ги антагонизира и чувствам, че в резултат на нашите действия…“.

Надзирател Джафи, седнал до стената, а не на масата на комисията, не може да се стърпи да не се намеси: „Може би нямаш правилната идея за това какво е превъзпитание. Ние се опитваме да те научим да бъдеш продуктивен член на обществото, а не как да се барикадираш в килията!“.

На Прескот тези отклонения му идват до гуша. Той налага ролята си на главен експерт: „Поне двама граждани са казали, че са те видели да напускаш местопрестъплението“. (Той е измислил това на мига.) Карло продължава: „Да оспорваш какво трима души са видели е все едно да кажеш, че човечеството е сляпо! Ти не написа ли: «Бог, вярата и братството продължават да са силни»? Братство ли е да отнемеш чужда собственост?“.

Карло след това преминава към изиграване на очевидната расова карта: „Много малко от твоите хора от Ориента са в затворите… в действителност е вероятно те да са много добри граждани. […] Ти си постоянен смутител, ти се подиграваш на затворническата ситуация тук, идваш и говориш за превъзпитание така, сякаш смяташ, че трябва да ти се разреши да управляваш затвор. Седиш тук на масата и прекъсваш надзирателя, като показваш, че според теб това, което ти казваш, е много по-важно от всичко, което може да каже той. Честно, не бих те пуснал предсрочно, дори ако беше последният човек в затвора. Мисля, че ти си най-малко вероятният кандидат за предсрочно освобождаване, който имаме. Какво мислиш за това?“.

— Вие имате право на собствено мнение, сър — казва 3401.

— Моето мнение означава вещо в това конкретно място! — натъртва гневно Карло.

Прескот задава още въпроси и не дава възможност на затворника да им отговори, а накрая завършва, като осъжда и отхвърля 3401: „Не мисля, че трябва да отделяме повече време сега. Смятам, че досието и неговата нагласа в залата сочат ясно каква е нагласата му… имаме график и не виждам никаква причина дори да обсъждаме това. Тук имаме своеволник, който пише красиви речи“.

Преди да си тръгне, затворникът казва на комисията, че има кожен обрив, който ще избие, и това го притеснява. Прескот пита дали е бил видян от лекар, дали се е обадил, че е болен или е направил нещо друго конструктивно, за да се погрижи за проблема си. Когато затворникът отговаря отрицателно, Карло му напомня, че това е комисия по предсрочното пускане на свобода, а не медицинска комисия, и след това омаловажава притеснението му: „Опитваме се да намерим някаква причина да пуснем предсрочно всеки човек, който влезе тук, и след като влезеш в този конкретен затвор, от теб зависи да поддържаш добро досие — любезно поведение, което да сочи, че можеш да се приспособиш към обществото. […] Искам да обмисля някои от нещата, които си написал по присъщия си начин; ти си интелигентен мъж и знаеш езика много добре, мисля, че ти вероятно можеш да се промениш, да, може да имаш възможност да се промениш в бъдеще“.

Карло се обръща към надзирателя и жестикулира да отведе затворника. Вече разкаялото се ниско момче бавно вдига и протяга ръцете си, за да му щракнат белезниците, и излиза от стаята. Може би осъзнава, че неговата насмешлива нагласа му е струвала скъпо, че не е бил подготвен, че това събитие ще е толкова сериозно и че комисията по предсрочното освобождаване е толкова ревностна.

Бележките ми сочат, че затворник 3401 е по-сложен, отколкото изглежда първоначално. Той разкрива интересна смесица от черти. Обикновено е много сериозен и любезен, когато общува с надзирателите в затвора, но в този случай беше написал саркастично, хумористично писмо, с което искаше предсрочно освобождаване, говорейки за несъществуващо превъзпитание, споменавайки своята духовност и претендирайки, че е образцов затворник. Надзирателите като че ли не го харесват, както е видно от силните им писма против предсрочното му освобождаване. Неговата дръзка молба рязко контрастира с поведението му — младия мъж, който виждаме в стаята, е унил, дори сплашен от преживяването. „Никакви шеги не са разрешени тук.“ Комисията и особено Прескот го нападат злобно, но той не се справя ефективно с атаката. С напредването на изслушването той все повече се затваря в себе си и не откликва. Чудя се дали ще оцелее през пълните две седмици.